Решение № 2818 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16347/2013 г.

Решение № 2818 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16347/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефчо Любенов Динолов, от гр. Плевен против решение № 646/8.11.2013 г. по адм. дело № 911/2013 г. на Административен съд - Плевен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 646/8.11.2013 г. по адм. дело № 911/2013 г. Административен съд - Плевен е отхвърлил жалбата на Стефчо Любенов Динолов, от гр. Плевен срещу решение № 55/14.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 547/2.04.2013 г. на ръководител "ПО", касаещо осъвременяване на отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, чийто размер е определен съгласно чл. 98, ал. 7 КСО във връзка с чл. 30, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Съгласно § 3 от Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2013 г. пенсиите, с изключение на пенсиите, несвързани с трудова дейност, се осъвременяват от 1 април 2013 г., както следва: 1. отпуснатите с начална дата до 31 декември 2009 г. - с 9,8 на сто; 2. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2010 г. - с 8,8 на сто; 3. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2011 г. - с 5,7 на сто; 4. отпуснатите с начална дата от 1 януари до 31 декември 2012 г. - с 2,2 на сто. За 2013 г. пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. С постановление № 332 на Министерския съвет от 20.12.2012 г. за определяне размера на социалната пенсия за старост (Обн., ДВ, бр. 103 от 28.12.2012 г., в сила от 01.01.2013 г. Министерският съвет е определил за периода 01.01.-31.03.2013 г. размер на социалната пенсия за старост - 100,86 лева месечно, а за периода от 1.04.2013 г. нов размер на социалната пенсия за старост от 110,00 лева месечно. По делото е установено, че жалбоподателят оспорва решение на медицинската експертиза на работоспособността, досежно установения функционален дефицит и определения му процент трайно намалена работоспособност. Към момента на издаване на оспорените актове на НОИ производството по оспорване решението на НЕЛК е било висящо, поради което както административният орган, така и първоинстанционният съд законосъобразно са приели, че е налице хипотезата от нормата на чл. 98, ал. 7 КСО. Ако решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Осъвременяването на получаваната от Динолов пенсия е извършено при спазване на законовите изисквания и точно прилагане на материалния закон. При постановяване на оспорените актове са спазени изискванията за тяхната форма. Приложеното по административната преписка разпореждане съдържа подписите на материално компетентните длъжности лица. Отразените в актовете на пенсионните органи лични данни на жалбоподателя са верни. При постановяването на първоинстанционното решение административният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствени правила с неприемането на представени от жалбоподателя писмени доказателства. Законосъобразно съдът е приел, че същите са неотносими към предмета на спора и обстоятелството, че лицето води и други дела срещу НОИ не е основание да се прилагат относимите към тяхното разглеждане доказателства по настоящото дело. Атакуваното съдебно решение не страда от порока необоснованост. Административният съд е обосновал подробно правните си изводи в съответствие с установените фактически обстоятелства, отделяйки спорното от безспорното при вярна преценка на фактите. От приложеното по делото пълномощно (лист 60 от адм. дело № 16347/2013 г. на Административен съд - Плевен) е видно, че директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Плевен е упълномощил юрисконсулт Ралица Христова Петрова не в качеството си на административен орган, страна в съдебното производство, а в качеството си на ръководител на ТП на НОИ, т. е. на ръководената от него администрация, имаща статут на поделение на НОИ, но неучастваща като страна по спора. Със Закона за администрацията беше въведена ясна разлика между административен орган и подпомагаща го администрация. Страна в съдебното производство е директорът на ТП на НОИ, а не подпомагащата го администрация, в полза на която като неин ръководител той е упълномощил участвалия юрисконсулт. Налице е не само терминологична непрецизност в изписването на пълномощното, но и неточно волеизявление за процесуално представителство, по което не следва да бъдат присъждани разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение