Решение № 5749 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3844/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Еурека Адвъртайзинг - Р“ ЕООД, ЕИК 205628840, седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от управителя Т. Т., чрез юрк. Николов, срещу Решение № 1616/14.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 10840/2025 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) №Р-22220421002964-091-001/19.01.2022 г., издаден от И. Кунчев - орган, възложил ревизията и З. Златанова - ръководител, потвърден с Решение № 563/14.04.2022 г. на заместник директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, с който в тежест на касатора са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 22 045 лв. с лихви за забава 4 332,21 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на инстанцията по същество да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност и безкритично възприемане на изводите на приходната администрация. В хода на устните състезания и в писмено становище по съществото на спора се обосновава искане за отмяна на решението, вместо което да бъде постановено друго такова по съществото на спора за отмяна на РА и присъждане на деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Зарева, оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 1411,25 евро. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред АССГ е оспорен РА № Р-22220421002964-091-001/19.01.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден от ответника с Решение № 563/14.04.2022 г., с който в тежест на „Еурека Адвъртайзинг - Р“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 22 045 лв. с лихви за забава 4 332,21 лв. за данъчни периоди: м. 05.2019 г. до м. 10.2020 г. и от м. 12.2020 г. до м. 03.2021 г. по фактури, издадени от „Мелвил 2000“ ЕООД (в размер на 825 лв. или 421.81 евро), „Неос БГ“ ЕООД (в размер на 4 985 лв. или 2 548,79 евро), „Холинг“ ЕООД (в размер на 1 218 лв. или 622,75 евро) и „Адис Нейт“ ЕООД (в размер на 15 017 лв. или 7 678.07 евро). Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. От фактическа страна от инстанцията по същество е съобразено, че към фактура № 0000000045/05.07.2021 г., издадена от „Мелвил 2000“ ЕООД, са относими договорът за почистване на офис помещение от 18.09.2020 г. в гр. София, „Екзарх Йосиф“ № 32, ет. 3 и договор за почистване от 28.09.2020 г., сключен с предходния доставчик „Оушън Хол“ ЕООД със същия предмет заедно с график и протокол към фактура от 22.03.2021 г., представени в незаверени копия без отбелязване на име/длъжност на подписалите ги лица. АССГ акцентира върху липсата на аналитична отчетност при „Мелвил 2000“ ЕООД на разходите за периода, към който се отнасят доставки, както и на данни за техническа, материална и кадрова обезпеченост за изпълнението им. От друга страна е посочил, че ревизираният не доказва разполагаемост с офис, а според писмените обяснения на В. Я., работила в „Оушън Хол“ ЕООД на длъжност „чистач“, трудовите й задължения са вътрешно почистване на лекотоварни и тежкотоварни моторни превозни средства в автобаза в гр. София. АССГ заключава, че липсата на конкретизация на доставката във фактурата е в противоречие с чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Издадените от „Неос БГ“ ЕООД 5 фактури се отнасят до рамков договор за извършване на услуга от 30.11.2020 г., по силата на който доставчикът поел задължението да изпълни стратегически насочена рекламна кампания във Фейсбук и SEO оптимизация, рекламни визии и предпечатна подготовка за отпечатване на винили за билборд-кампания, уеб дизайн и програмиране на интернет страници, граждански договор за извършване на IT услуги от 04.01.2021 г. между доставчика и Н. В. К., който не представил доказателства за квалификация, относима към фактурираните дейности. По отношение на 11 фактури, издадени от „Холинг“ ЕООД с предмет „абонаментно почистване на офис помещение“ по договор с дата 02.01.2019 г. са съобразени договорът за предоставяне на персонал от 21.05.2019 г., сключен между прекия доставчик и „Тавис Груп“ ЕООД и писмените обяснения на В. Я., че задълженията й се изразявали в чистене на обекти на клиенти на дружеството (чиито локации не конкретизира), работата й е била възлагана от колега по имейл или телефон, а С. А. е полагал труд като строителен работник. Решаващият състав е възприел извода на приходните органи, че в представените счетоводни регистри фигурират единствено издадените от ревизирания (и проверявани) фактури. Относно 38 фактури, издадени от „Адис Нейт“ ЕООД през данъчни периоди от м.05.2019 г. до м. 10.2020 г. от ревизирания е коригирано упражненото право на приспадане на данъчен кредит с обратен знак за част от фактурите в подадените СД и отчетни регистри както следва: за данъчен период м. 03.2021 г. в размер на 1 976,00 лв.; за данъчен период м. 04.2021 г. в размер на 1 452,00 лв.; за данъчен период м. 05.2021 г. в размер на 676,00 лв.; за данъчен период м. 06.2021 г. в размер на 1 196,00 лв.; за данъчен период м. 07.2021 г. в размер на 770,00 лв.; за данъчен период м. 08.2021 г. в размер на 1 046,00 лв.; за данъчен период м. 09.2021 г. в размер на 360,00 лв.; за данъчен период м. 10.2021 г. в размер на 440,00 лв. За срока, през който дружеството неправомерно е ползвало право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 916,00 лв. с РА са начислени лихви в размер на 1 312,73 лв. на основание чл.175 ДОПК и чл. 1 ЗЛДТДПДВ. Съдът е споделил довода на решаващия орган, че не е доказана реалността на доставките, поради което начислените лихви, които са с акцесорен характер, следват главните задължения. Сходни с изложените са мотивите в първоинстанционното решение за доставките на услуги по останалите 30 фактури от „Адис Нейт“ ЕООД в изпълнение на сключени на 08.04.2019 г. 3 договора – за уеб дизайн и програмиране на интернет страници; за стратегически насочена рекламна кампания във Фейсбук и SEO оптимизация и изработване на рекламни визии и предпечатна подготовка за отпечатване на винили за билборд кампания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Споделя се от настоящия съдебен състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от издалите го органи по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. По приложението на материалноправните разпоредби и доводите на касатора за необоснованост на първоинстанционното решение касационната инстанция намира следното: За да се признае на получателя по облагаема доставка на услуги право на приспадане на платения ДДС по фактурите, документиращи услугите, той трябва да е доказал наличието на материално-правните и процесуално-правните условия за признаване на претендираното право и надлежното му упражняване. Получателят следва да разполага с редовен данъчен документ за доставката, в който на отделен ред да е посочен данъкът и да е доказал реалното извършване на доставката, както и използването на предмета й за извършени от него последващи облагаеми доставки. Това разбиране е последователно потвърдено и в съдебната практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредбите на Директивата за ДДС - Решение на СЕС от 09 декември 2021 г. по дело С-154/20, Kemwater ProChemie, т. 24: „Що се отнася до материалноправните условия, от член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да може да се ползва от право на приспадане, заинтересованото лице трябва, от една страна, да бъде "данъчнозадължено лице" по смисъла на тази директива. От друга страна, това лице трябва, нагоре по веригата, да е получило стоките или услугите, за които иска да му се признае право на приспадане, от друго данъчнозадължено лице, а надолу по веригата — да е използвало тези стоки или услуги за нуждите на собствените си облагаеми сделки. Що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане на ДДС, които се приравняват на формални изисквания, член 178, буква a) от посочената директива предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове 238—240 от нея (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU: C: 2021: 910, т. 26). Отказът на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на получателя по спорните фактури касае две групи доставки на услуги - стратегически насочена рекламна кампания във Фейсбук и SEO оптимизация, рекламни визии и предпечатна подготовка за отпечатване на винили за билборд-кампания, уеб дизайн и програмиране на интернет страници (Неос БГ“ ЕООД и „Адис Нейт“ ЕООД) и абонаментно почистване на офис („Мелвил“ ЕООД и „Холинг“ ЕООД). Настоящият състав на касационната инстанция намира, че от представените доказателства не могат да се установят конкретни параметри и вид на фактурираните услуги. Предметът на договорите, дословно съвпадащ с описанието в ППП, е общо формулиран (уеб дизайнт и програмиране на интернет страници; рекламна кампания във фейсбук и SEO оптимизация, стратегически насочена рекламна кампания). От представените доказателства не е ясно за кой сайт/кои сайтове се отнасят посочените услуги и към кой момент резултатът от изпълнението им е бил наличен на конкретни сайтове в интернет пространството. Не са представени доказателства дали услугите са използвани за дейността на задълженото лице или са били обект на последваща реализация. От предмета на договорите не може да се извлече никаква конкретика за извършените услуги. По изложените съображения настоящият състав намира, че изводите на съда за недоказаност, че услугите, насочени към популяризиране на ревизирания, са реално извършени. От заключението по ССЕ също не може да се направи категоричен извод за реалност на спорните доставки на услуги на посочените доставчици. В случая не са доказани материално-правните предпоставки за признаване на данъчен кредит, първата от които е услугите да са реални, поради което обстоятелството, че счетоводството на задълженото лице е водено редовно, не може да доведе до различен извод. Не се споделя от състава на касационната инстанция тезата на първостепенния съд, че съпътстващите издадените от „Мелвил 2000“ ЕООД и „Холинг“ ЕООД фактури доказателства не позволяват да се установи предмет на доставката – всеки от договорите съдържа обект, честота и параметри на почистването с цени за машинно почистване на подови настилки, комплексно почистване на мокри помещения, прахосмучене на подови настилки и т. н. Във всеки от договорите е предвидена честота на почистването 2 пъти седмично без указание в кои дни (работни, почивни), такава конкретизация липсва и в протоколите за приемане на изпълнението, визиращи площ на офиса 140 кв. м. От значение за спора е липсата на доказателства, че офис с тази квадратура се ползва от касатора (заглавията на двата договора визират офис помещение), както и данните за двамата фактически изпълнители В. Я., хигиенист в „Оушън Хол“ ЕООД, която в писмени обяснения сочи, че трудовите й задължения са били вътрешно почистване на лекотоварни и тежкотоварни МПС, извършвани в автобаза в гр. София. С. А., зает по трудов договор в „Тавис Груп“ ЕООД, наемодател на персонал на доставчика „Холинг“ ЕООД, е работил като „строителен работник“ на различни обекти в София. Изложеното е основание да се приеме, че обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила с присъждане на своевременно поисканите от администрацията разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 200 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1, Върховният административен съд, състав на Първо отделение