Решение № 3573 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13579/2008 г.

Решение № 3573 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13579/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от Институт по памука и твърдата пшеница - гр. Чирпан чрез процесуалния му представител адв. Радослав Алексиев касационна жалба срещу решение № VI-21 от 18.09.08 г. на Административен съд - гр. Стара Загора, постановено по адм. д. № 327/08 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Актове за установяване на задължение по декларация за такса битови отпадъци с №№ 6 и 7 от 28.03.08 г., издадени от Кмета на община Чирпан. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, на територията, на която се намира ИПТП, не са изграждани и не съществуват общински депа или други инсталации за обработка на отпадъци. Според заключението на съдебно-екологичната експертиза, услугата депониране и обезвреждане на отпадъци не се предоставя от община Чирпан на института. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отменят обжалваните актове, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Кметът на община Чирпан, представляван от юрк. Атанасова, оспорва същата по съображения, изложени в писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Стара Загора са били Актове за установяване на задължение по декларация за такса битови отпадъци с №№ 6 и 7 от 28.03.08 г., издадени от Кмета на община Чирпан, с които на Институт по памука и твърдата пшеница - гр. Чирпан са определени задължения за такса битови отпадъци за 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. - съответно: за недвижим имот, находящ се извън регулационните граници на населеното място (000 326) и представляващ земя и сгради с отчетна стойност - 49 920 лв. в общ размер 246.05 лв. и лихви за просрочие в размер на 40.03 лв. към 27.03.08 г. ; за недвижим имот, находящ се извън регулационните граници на населеното място (000 326) и представляващ земя и сгради с отчетна стойност - 721 580 лв. в общ размер 3 557.38 лв. и лихви за просрочие към 27.03.08 г. - 579.58лв. За да потвърди актовете, съдът е изложил следните съображения: Не се спори между страните по делото, че територията, на която се намират имотите, посочени в обжалваните актове, е извън регулационните черти на населеното място, където не е извършвана услугата сметосъбиране и сметоизвозване. Жалбоподателят е задължен да заплати само такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа. Не се оспорва от страна на жалбоподателя и размерът на така определените такси. Съдът е приел също така, че по въпроса относно съществуването на депо, също не се спори. Това, че жалбоподателят не ползва депото, не го освобождава от задължението да заплати ТБО на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Според настоящия съдебен състав, изводът на съда, че от страна на жалбоподателя не се оспорва съществуването на депо в района, в който се намира институтът, е произволен и не се подкрепя от нито едно негово волеизявление. Напротив, на стр. 2 от протокол от проведено с. з. на 7.07.08 г., при докладването на делото съдът е посочил обжалваните актове, както и обстоятелството, че според оспорващия ги, услугата депониране и обезвреждане на отпадъци не се предоставя реално от общината. Ответникът е подържал становище за подържане на депо и обезвреждане на отпадъците. Според чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В чл. 62. (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната г.. Единствено в заповед № РД-09-396/14.12.01 г. на Кмета на общината, която според писмо изх. № 66-01-55/28.12.02 г., остава в сила и за 2003 г., са посочени Институт по памука и твърдата пшеница - гр. Чирпанграниците на районите и вида на услугите по чл. 62 от закона, като в раздел II "Обезвреждане на битови отпадъци" са изброени площадките и местностите, в които се намират. В заповедите за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. (за 2007 г. няма представена) са изброени населените места, в които ще се извършват услугите по чл. 62 от закона без да са разграничени по вид. В тях за гр. Чирпан е посочена площта и граници - съгласно подробен устройствен план. По делото не е установено къде конкретно е разположен Институт по памука и твърдата пшеница, нито е доказано, че в този район общината поддържа депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. С оглед на изложеното, изводът на съда, че не е налице хипотезата на чл. 71, т. 3 от ЗМДТ, изключваща дължимостта на таксата, тъй като е безспорно установено наличието на депо, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган следва да установи фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. В изпълнение на чл. 171, ал. 4 от АПК съдът дори не е указал представянето на заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ за 2007 г., а на вещото лице въобще не е била поставена задача да установи осъществява ли се от общината конкретната услуга по обезвреждане на битови отпадъци в района, където се намира територията на жалбоподателя, независимо от това дали той ползва тази услуга или не. Според изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че решението по делото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на събраните доказателства и обсъждане доводите на страните. Поради това и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение