Решение № 34 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6071/2007 г.

Решение № 34 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6071/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Ц. Ц. Ц. срещу решение от 7.05.2007 г. на Софийския градски съд, Въззивна колегия, II "б" отделение, постановено по гр.д. № 1* от 2005 г., с което е оставено в сила решение от 27.08.1998 г. на Софийския районен съд, 45 състав по гр.д. № 1* от 1994 г. за отхвърляне на предявен от Ц. Ц. Ц., Л. Д. Б., С. В. Д., К. Г. Л., Г. К. Л., М. А. Г. и С. Х. Ф. срещу Д. С. Е., Е. К. Е., С. о., М. на ф. и Д. чрез МРРБ иск с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ за прогласяване нищожността на договор за продажба от 1.02.1969 г. В жалбата се излагат съображения за неправилност на постановеното решение- основание за касационно обжалване по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК /отм./. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че ищците не са активно материалноправно легитимирани да предявят иска по чл. 7 от ЗВСВОНИ за процесния имот, тъй като този имот е бил придобит по време на брака на техния наследодател Б х. Калчов и втората му съпруга М х. Калчова и поради това е бил съпружеска имуществена общност между тях. Ответниците по жалбата С. Д. М. Б., Д. К. Ш. М. Б., Т. А. Т. Б. Б., С. В. Д., К. Г. Л., Г. К. Л., М. А. Г., С. Х. Ф. не вземат становище. Ответниците С. Д. Е. и Е. Д. Е. /наследници по закон на първоначалните ответници Д. С. Е. и Е. К. Е. / молят решението на СГС да бъде оставено в сила и да им се присъдят направените по делото разноски. Ответниците С. о., М. на ф. и Д. чрез МРРБ не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), от легитимирана страна /ищец по делото/ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания. Разгледана по същество жалбата е неоснователна: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл. 7 от ЗВСВОНИ, въззивният съд е приел, че ищците не са активно материалноправно легитимирани да предявят иска по чл. 7 от ЗВСВОНИ за нищожност на договора за продажба от 1.02.1969 г., тъй като техният наследодател Б х. Калчов Д. не е бил собственик на апартамента, предмет на този договор. Този извод на съда е правилен и обоснован. Видно от представените по делото разделенителен протокол от 19.06.1937 г., нотариален акт № 69, том XII, рег. № 2* по нот.д. № 1* от 6.07.1937 г., нотариален акт № 74, том XII, рег. № 2* по нот.д. № 1* от 6.07.1937 г., удостоверение № 4* от 9.11.1949 г. на СГНС, О. "Ж" и доказателства по отчуждителна преписка № 827 от 1948 г., апартаментът, предмет на договора за продажба от 1.02.1969 г. е бил собственост на втората съпруга на наследодателя на ищците М х. Калчова. Именно този апартамент е бил отчужден от М. Б. по реда на ЗОЕГПНС и впоследствие продаден на наследодателите на ответниците Е. Н. на ищците Б х. Калчов Д. е бил собственик на друг апартамент в същата сграда, който видно от нотариален акт № 8, том XII, рег. № 2* по нот.д. № 2* от 17.10.1947 г.. е продал на трето лице още през 1947 г., тоест преди влизане в сила на ЗОЕГПНС от 1948 г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че ищците са активно материалноправно легитимирани да предявят иска по чл. 7 от ЗВСВОНИ за възстановяване на собствеността върху този имот, тъй като М. Б. х. Калчова е придобила имота по време на брака си с техния наследодател Б х. Калчов Д., поради което този имот бил съпружеска имуществена общност и съответно след смъртта на М. Б. и Б. Д. се наследявал и от ищците. Апартаментът, предмет на договора от 1.02.1969 г., е придобит от М. Б. по силата на разделителен протокол от 19.06.1937 г. Към този момент са действали Закона за лицата от 1907 г. и Закона за имуществата, за собствеността и сервитутите, в които няма презумпция за възникване на съпружеска имуществена общност върху имуществата, придобити по време на брака. Такава презумпция няма и в приетия след отмяната на Закона за лицата - Закон за лицата и семейството от 1949 г. Напротив, в чл. 33 от ЗЛС изрично е предвидено, че всеки от съпрузите запазва имуществото си, управлението и ползването върху него. По отношение на придобитият от М. Б. апартамент не се прилага и чл. 103 от С. кодекс от 1968 г. /съгласно тази разпоредба, правилата на СК от 1968 г. относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имущества, придобити преди влизането му в сила от съпрузите при заварени бракове/, тъй като бракът между М х. Калчова и Б. х. Калчов Д. не е заварен към датата на влизане в сила на СК от 1968 г.- този брак е бил прекратен още през 1957 г. със смъртта на Б. Д. Тоест, придобитото от М. Б. по силата на т. 18 от разделителния протокол от 19.06.1937 г. жилище е било нейна индивидуална собственост, поради което активно материалноправно легитимирани да искат възстановяване на собствеността върху това жилище на основание чл. 7 от ЗВСВОНИ са били само наследниците на М. Б., но не и наследниците на нейния съпруг Б. Г. налага извод за правилност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2 от ГПК (отм.) то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64 от ГПК (отм.) касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците С направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3 000 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданска колегия