Решение № 3608 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10474/2020 г.

Решение № 3608 от 18.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10474/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Блъсков, подадена чрез адв. А. Иванова от САК, в качеството й на пълномощник, насочена срещу Решение № 3934/16.07.2020 г. по адм. дело № 2695/2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ) в частта, с която искът е отхвърлен за размера над 100 лв. (сто лева) до претендирания размер от 300 лв. (триста лева). Касационният жалбоподател- П. Блъсков, намира обжалваното решение за необосновано и неправилно. Счита за неправилно приложен чл. 7, ал. 2, вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения в редакцията към 10.03.2020 г. Моли да бъде изменено обжалваното решението в неговата отхвърлителна част и да бъде присъдено обезщетение в пълен размер от 300 лева, както и да се измени решението в частта за разноските, като се увеличат същите до размера на 400 лева. Касационният жалбоподател- П. Блъсков, в съдебно заседание, чрез адв. А. Иванова от САК, моли да се постанови решение, с което се уважи изцяло предявената искова претенция и се осъди ответната страна да заплати в полза на ищеца сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита във връзка с обжалването на електронен фиш /ЕФ/. Ответникът- Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, в писмен отговор, подаден чрез юрисконсулт Пашунов, счита касационната жалба за неоснователна. Моли да се остави в сила съдебното решение, като законосъобразно, правилно и мотивирано. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт Панайотова, моли да се остави касационната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения са представени в подадените писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че са налице касационни основания за отмяна на решението. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Производството пред адм. съд се е развило по искова молба на П. Блъсков срещу СДВР, с която е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на сума в размер на 300 лева, представляваща обезщетение на ищеца за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по НАХД № 13804/2019 г. по описа на Софийски районен съд. С обжалваното решение сезираният съд е ОСЪДИЛ, СДВР да заплати на П. Блъсков, сума в размер на 100 /сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от незаконосъобразно издадения Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 1674958, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска– 10.03.2020 г. до окончателното й изплащане. На следващо място е ОСЪДИЛ СДВР да заплати на П. Блъсков, сума в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева, представляваща разноски по производството. Съдебният акт в неговата осъдителна част, с която е присъдена сума от 100 лв. (сто лева), както и разноски в размер на 140 лева не е обжалван, влязъл е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. За да приеме този резултат съдът е приел за безспорно, че с електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 1674958, издаден от МВР– СДВР, на ищеца за извършеното от него нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Посочил е, че по жалба на ищеца срещу електронния фиш в Софийски районен съд е образувано НАХД № 13804/2019 г., производството по което е приключило с постановяването на Решение от 20.01.2020 г., с което ЕФ е отменен. В производството по това дело ищецът е представляван от адв. А. Иванова- САК, за което по делото на л. 7 се съдържа изрично пълномощно от 06.08.2019 г. Посочил е, че видно от ДПЗС страните са се договорили за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство, вкл. изготвянето на жалба срещу ЕФ и подаването й, ищецът да заплати в полза на адвоката възнаграждение в размер на 300 лева, платимо в брой в деня на подписване на договора. Изрично в него е отбелязано, че на 12.08.2019 г. внесената сума е изплатена изцяло и в брой. Адм. съд е приел, че искът, с който е сезиран, е допустим, а разгледан по същество е частично основателен. Посочил е, че искът е допустим, като насочен срещу СДВР, която е юридическо лице по арг. от разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗМВР и съответно е пасивно легитимирана да отговаря по него, с оглед нормата на чл. 205, ал. 1 АПК. Намерил е за осъществен състава на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ досежно претендираното от ищеца обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Наред с това е съобразил отсъствието на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че в проведеното единствено открито съдебно заседание ищецът не е бил представляван, а процесуалното представителство на адв. Иванова от САК се е ограничило в изготвянето и подаването на жалбата, поради което намерил за основателно, възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Решаващият съд е уважил претенцията до размера от 100 лева, като е осъдил ответника да заплати и законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска– 10.03.2020 г., до окончателното й изплащане. Приел е за основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените в първоинстанционното производство разноски, които на основание чл. 10, ал. 3, изр. 2 - ро ЗОДОВ, са били определени в размер на 130 лева, съразмерно на уважената част от иска. Настоящият съдебен състав намира касационната жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно адм. съд е намерил претенцията на присъждане на обезщетение за претърпените вреди за частично основателна. Налице са всички предпоставки на чл. 1 ЗОДОВ за реализиране на отговорността на държавата. Определящо за квалификацията на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за вреди е обстоятелството, че НП, представлява властнически акт и е в резултат от санкционираща административна дейност. Правилно решаващият съд е счел, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното НП на администрацията и понесените вреди- чл. 4 ЗОДОВ. Налице са преки вреди, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния акт. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. По делото е установено, че лицето е било надлежно представлявано от адвокат в административно- наказателното производство пред РС. Договорните отношения между адвоката и клиента са имали за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност- чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). При тях адвокатът е получил възнаграждение за положения труд, а клиентът го е заплатил в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. По делото е доказана реално причинена вреда от отмененото НП, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. В случая това е удостоверено, като в пряка причинна връзка с издаденото наказателно постановление, отменено от съда като незаконосъобразно, лицето е претърпяло вреди, изразяващи се в направата на разноски в производството по съдебно обжалване. Правилно решаващият съд е решил основния спорен въпрос в съдебното производство за размера на сумата, която следва да се присъди, като обезщетение. Обосновано първоинстанционният съд, с оглед оказаната правна защита и съдействие, е приел претенцията за завишена. По направеното своевременно възражение за прекомерност административният съд обосновано е съобразил, че съгласно чл. 36, ал. 2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия– обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция на лицето за разликата над 100 лева до пълния размер на претенцията от 300 лева. Обсъдил е законовите изисквания на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за определяне на размера на адвокатското възнаграждение. В тази връзка обосновано е отчел обстоятелствата, че делото е приключило в едно заседание, на което ищецът не се е явил, нито е изпратил процесуален представител, не е искано събиране и не са представени нови доказателства. Освен това наложената глоба е в нисък размер- 100 лв, като в 14 дневен срок, съобразно чл. 189, ал. 9 ЗДвП е можело да бъде платена за сумата от 70 лв. В случая адм. съд, правилно и обосновано с оглед чл. 36, ал. 2 ЗА е определил размера на обезщетението от 100 лева, съгласно реалния обем на предоставената защита и величината на защитавания интерес. Присъдената сума, е в "справедлив и обоснован размер", защото репарира напълно възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По- голям размер на обезщетението би довел до неоснователно и необосновано разместване на парични средства. Правилно от съда са определени и направените разноски, предвид чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, съгласно която разпоредба, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Решението на адм. съд в обжалваната част е правилно и следва да остане в сила. При този изход на делото неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател за разноски в настоящото производство, а ответникът не претендира такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение