Решение № 3826 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15162/2011 г.

Решение № 3826 от 15.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15162/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Динко Митев Колев срещу решение № 87 от 28.09.2011 г. по адм. дело № 119/2011 г. на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 83/07.03.2007 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция "Полиция" -Търговище, с която е разпоредено изземване на свидетелството му за управление. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Ответникът - началник на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Търговище, не е взел становище по касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а като я разгледа по същество съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК и прецени оплакванията на касатора, я счете за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като отнемането на контролни точки на касатора е доказано с годни доказателствени средства - представени ксерокопия от влезли в сила наказателни постановления. Обжалваното решение е постановено при ново разглеждане на делото, след като с решение № 8585 от 16.06.2011 г. по адм. дело № 11751/2010 г. Върховният административен съд, седмо отделение, е отменил решение № 65 от 29.06.2010 г., постановено по адм. дело № 80/2010 г. по описа на Административен съд - Търговище и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд е приел, че когато актът е връчен при условията на чл. 58, ал. 2 ЗАНН задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е., че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият адрес е неизвестен, само при което доказване може да се приеме, че е налице наказателно постановление, влязло в сила и годно да породи правни последици и тъй като в случаят задължението за връчване е на административния орган, той трябва да докаже предпоставките по чл. 58, ал. 2 ЗАНН; още повече, че за две от наказателните постановления няма отбелязвания за връчване, предвид което фактът на връчването на наказателните постановления е недоказан и обжалваното съдебно решение е неправилно. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че жалбоподателят Динко Колев за периода 31.05.2004 г. до 09.02.2007 г. има издадени и влезли в сила 6 броя наказателни постановления (видно от представената от полицейските органи справка) и едно наказателно постановление, непосочено в справката, с които към датата на издаване на обжалваната заповед са му отнети общо 44 контролни точки, т. е. жалбоподателят има с 5 по-малко контролни точки от изискуемия брой по смисъла на чл. 2 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство и нарушенията, за които се отнемат (отм.). Прието е, че в изпълнение на указанията на касационната инстанция, при новото разглеждане на делото ответникът е представил посочените 6 броя наказателни постановления (копия), от които е видно, че са влезли в сила, тъй като всяко от тях има заверка с дата и година на влизането в сила. Счетено е, че тъй като копията от официалните документи (наказателни постановления), не са оспорени по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, те се ползват с материална доказателствена сила за удостоверените с тях обстоятелства. Прието е, че възраженията за допуснати нарушения при връчването на наказателните постановления подлежат на обсъждане в производствата по обжалването им, поради което са неотносими и след като е налице отбелязване за връчване на наказателните постановления по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН, то те са влезли в сила. Приел е, че тъй като при отнемане на посочения брой контролни точки възниква задължение за доброволно връщане на свидетелството за управление на моторното превозно средство, което водачът не е изпълнил доброволно, поради което административният орган, в условията на обвързана компетентност, е постановил законосъобразно принудителната административна мярка. Прието е, че неизброяването на влезлите в сила наказателни постановления, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача, не прави обжалваната заповед немотивирана, тъй като данни за наличието им се съдържат в административната преписка. Счетено е, че административният орган законосъобразно е преценил, че с налагането на мярката по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), се постига целта на закона, тъй като същата има превантивен характер и се налага с цел временно да се препятства от участие в движението по пътищата на водачи, които са загубили правоспособността си поради отнемане по надлежния ред на всички контролни точки. Обжалваното решение е правилно, макар и не по изложените съображения. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон и необоснованост. При повторното разглеждане на делото в съответствие с указанията на Върховния административен съд, съдът по същество е събрал доказателства, макар и косвени, че част от описаните в справката на административния орган наказателни постановления, въз основа на които е издадена заповедта, е правено опит да бъдат връчени. Видно от справката от АИС "Български документи за самоличност", адресът на нарушителя е бил известен при издаването на наказателните постановления, тъй като посоченият в тях адрес на същия е коректно изписан в индивидуализиращата нарушителя част на текста на постановленията и хипотезата на чл. 58, ал. 2 ЗАНН е неприложима в случая. Ненамирането на нарушителя на известния на издателя на заповедта и актуален адрес, не представлява основание за прилагането на цитираната норма, тъй като същата изисква да няма данни за адреса, на който нарушителят пребивава, т. е. същият да е различен от посочения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и вписан в същия, както и от този, вписан в наказателното постановление, при различие между тях. Затова, в съответствие с общите административнопроизводствени правила в края на формулярите на актовете за установяване на административно нарушение и на наказателни постановления на нарушителя се съобщава задължението при промяна на адресите (настоящ, постоянен) да посочва новите, тъй като от неизпълнението на това задължение възникват последиците на чл. 58, ал. 2 ЗАНН (връчването се счита за редовно). Изпълнението на това задължение от нарушителя способства за редовното призоваване в съда при обжалване на наказателните постановления, като в противен случай, когато жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес, съдът дава ход на делото; т. е. разглежда спора без участието на нарушителя. В същото време, макар незаконосъобразно да е отразен начин на връчване по чл. 58, ал. 2 ЗАНН, налице са данни по делото относно НП № 451/2004 г. и НП 153306/2006 г., че издателят им е правил опити за връчването на цитираните постановления, видно от представените писма за съдействие при връчването между полицейските органи. В други наказателни постановления (три на брой) се съдържа отбелязване "пр.,..."и са отбелязани дати, които дати винаги предхождат датата, на която административният орган е отбелязал влизането в сила на наказателните постановления, което свидетелства за опити на съответните дати нарушителят да бъде уведомен (призован за връчване на наказателното постановление). Тези обстоятелства не са доказателства за връчване на наказателните постановления, но незаконосъобразното отразяване на начина на връчване и липсата на запазени документи в архива на полицейските органи предвид давността във времето (наказателните постановления са издадени 2004 г. - 2006 г., общо 7 на брой, а не 6) не могат да обосноват категоричен извод, че всички или част от тях не са връчени на касатора. В същото време, на касатора е било известно, че ще бъде подведен под административнонаказателна отговорност за извършване на всяко от описаните в наказателните постановления нарушения, тъй като видно от представените по делото копия от актове за установяване на административно нарушение, всички от тях са му връчени лично и са подписани собственоръчно от него. Същият не е възразил относно деянието и не е предприел активни действия в собствена защита, като да потърси информация относно висящите производства за издаване на наказателни постановления или да се осведоми относно легитимността му на водач и правоспособността да управлява моторно превозно средство, зависещи от оставащия му брой контролни точки. Такава възможност за водача да се информира от службата, която води на отчет оставащите му контролни точки съществува по общия ред на предоставяне на административна услуга устно или чрез подаване на заявление към датата на издаване на обжалваната заповед (в чл. 7 от сега действащата Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат). Поведението на добросъвестния водач, при знанието на извършените деяния, изисква поне полагане на усилия за осведомяване относно водещите се като отнети му контролни точки, макар административният орган също да има задължение съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. (отм.) да го осведоми при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки, за което в случая няма данни да е извършено и представлява сериозен пропуск на административния орган. Правоспособността да се управлява моторно превозно средство, тълкувана от гледна точка на Закона за движението по пътищата, изисква за да бъде упражнявана легитимно, водачът да положи минимални усилия от гл. точка на дължимата добросъвестност като участник в движението; в това число да потърси информация за издаването или неиздаването на наказателни постановления, още повече, че се касае до тежки нарушения на Закона за движение по пътищата и Правилника за движение по пътищата, което пряко засяга правомерността на участието му в движението като водач на моторно превозно средство. Горните изводи следват от високо рисковия характер на нарушаване на правилата за движение и обществения интерес да се обезпечи безопасността на пътя, което е задължение, не само актуално, но и с оглед превенция на опасни ситуации или ПТП, на всеки участник в движението. Още повече това важи за водачите на моторни превозни средства, поради което в случая, тъй като се касае до налагане на принудителна административна мярка в интерес на живота и здравето на гражданите, а не до обжалване на наказателни постановления, водачът не може да черпи аргументи от своето бездействие и недобросъвестност, в т. ч. и от липсата на доказателства, че наказателните постановления са връчени. Касаторът е съзнавал провиненията си, част от които, описани в актовете за съставяне на административни нарушения, са тежки и сериозно застрашаващи сигурността на пътя и живота на останалите участници в движението: в един от най-тежките случаи (НП 1190/2005 г., описано и в съответния акт за установяване на административно нарушение) касаторът се е движил с 86 км/ч при ограничение 40 км/ч, като не е направил възражения и освен това не е представил свидетелство за управление на моторно превозно средство), а във втория при ограничение 60 км/ч водачът се е движил със 101 км/ч, като не е представил контролния си талон (НП 1267/04 и съответния акт за установяване на нарушение, в което водачът е вписал, че няма възражения). Предвид изложеното, тъй като наложената принудителна административна мярка е превантивна и цели охрана на интереси - осигуряване живота и сигурността на останалите участници в движението, по-висши от интересите на едно частно лице да управлява моторно превозно средство, същата е наложена законосъобразно. Липсата на заинтересованост и пасивността на водача предвид наличието на няколко тежки нарушения, означава грубо пренебрегване на обществения интерес от охрана живота и здравето на участниците в движението в нарушение на законовото задължение на всеки водач да пази останалите участници на пътя. При наличните доказателства приоритетът на обществения интерес обосновава необходимостта от налагане на принудителната административна мярка, която макар и със санкционен характер, е съразмерна по смисъла на чл. 6, ал. 1, 2 и ал. 4 и 5 АПК, тъй като заповедта (принудителна административна мярка) засяга права в степен, най-необходима за постигането целта на закона, както и реализира законосъобразна възможност най-благоприятна за държавата и обществото. Ето защо, макар да се касае до отнемане на правоспособност, отнемането е временно и не представлява незаконосъобразно и непропорционално упражняване на административна власт. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,