Решение № 42 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 527/2010 г.

Решение № 42 от 14.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 527/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК . М. М. Г., Т. М. М., С. И. П., Г. А. Ш., М. А. К., Е. Т. Я., К. Т. Б., Ж. Н. К., Т. Т. Ж., В. А. М., Р. Г. К., Г. Г. К., М. Г. М., Н. Х. Д., К. Х. М., Р. Т. П., К. П. А., И. П. И., И. А. К., Н. К. Н. чрез адв. М. Р. АК- Х. обжалват и искат да се отмени въззивно Решение Nо 381 от 22.12.2009 г. по гр. възз. д. Nо 459/2006 г. на Х. окръжен съд, с което е обезсилено решение на Харманлийския районен съд и делото е върнато за ново разглеждане. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила, основание за отмяна по на чл. 281, т. 3 ГПК. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение Касационното обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения процесуално-правен въпрос: следва ли въззивният съд в производство по чл. 196 и сл. ГПК (отм.), конституирайки пред тази инстанция наследниците по закон/ правоприемници/ на починала в хода на производството страна спрямо, която е произнесено решението на първата инстанция и при пълноценното им участие на надлежна страна в процеса пред въззивния съд, съдът да не се произнесе по същество на въззивните жалби в противоречие със задължителната практика на ВКС- т. 4 на ТР Nо 1/2001 г. на ОСГК на ВКС и т. 17 на ТР 1/2000 на ОСГК на ВКС. По делото не е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от ответниците по касация. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка наведените основания за отмяна по чл. 281 ГПК и в правомощията на чл. 293 ГПК, намира: Исковото производство е образувано през 1995 г. по заявените от наследниците на бившите съдружници на [фирма] положителни установителни искове на основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) и ревандикационни искове съответно срещу [община], физическите лица К. Д. П., И. Г. П., Л. Ж. Я., Д. П. Х., Т. Я. К., К. И. К., К. И. Я., А. П. П. и С. П. В. и ПК"М. "-[населено място] за собственост на регулирани поземлени имоти, възстановени на основание З.. С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК (отм.), констатирайки, че решението на първата инстанция е постановено по отношение на починала в хода на производството страна - К. Н. К., чиито наследници като надлежна страна са конституирани в хода на въззивното производство, е приел, че решението е недопустимо/ чл. 209, ал. 1 ГПК отм./, обезсилил е решението на първата инстанция и е върнал делото за ново разглеждане на районния съд. Обжалваното решение е неправилно. С разясненията на ТР 1/2000 на ОСГК на ВКС, т. 17 е прието, че постановяване на първоинстанционното решение без участието на страна по делото налице е порок, обуславящ обжалването му като НЕПРАВИЛНО. За тази категория порочни решение, не е предвидено връщането на делото за ново разглеждане на пъровинстанционния съд. С разясненията на ТР 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 е прието, че ако една искова молба е нередовна на основание чл. 100, ал. 1 ГПК/отм/, поради несъответствието и с изискванията на чл. 98 и 99 ГПК (отм.) на ищеца се изпраща съобщение да отстрани констатираните нередовности, а ако тези недостатъци не бъдат отстранени, исковата молба с приложенията се връща. Ако нередовностите се отстранят, исковата молба се сита за редовна от деня на нейното постъпване в съда. Ако нередовността на исковата молба се констатира във въззивното производство, съдът не връща на първата инстанция да отстрани констатирания недостатък, а оставя исковата молба без движение във въззивната инстанция и САМО АКО констатирания дефект не бъде отстранен, следва да обезсили решението на първата инстанция и да приложи разпоредбата на чл. 100, ал. 3 ГПК (отм.) Съобразявайки посочената задължителна съдебна практика, настоящият състав на ВКС намира, че обезсилвайки решението на първата инстанция и връщайки делото за трети път на първата инстанция, въззивният съд е нарушил съществени процесуални правила, визиращи конституирането на страните във въззивната инстанция и редовността на исковата молба. Макар и починала в хода на производството пред първата инстанция, страната е била надлежно заместена пред втората инстанция, с конституирането като страна на наследници по закон И. А. К. и Н. К. Н. / на основание чл. 120 ГПК (отм.). Доколкото би могло да се приеме, че има ненадлежна страна при постановяване решението на районния съд, то това са именно тези лица- наследниците на починалата страна. След като същите са конституирани пред втората инстанция/ в производството по чл. 196 и сл. ГПК (отм.)/, и те не са направили възражение, че им е нарушено правото на защита, не са оспорили извършването на процесуалните действия и са взели активно участие по делото, изводите за недопустимост на решението на първата инстанция не могат да бъдат споделени от касационния съд. След като -ако се приеме, че се касае до настъпила неизправност на исковата молба в хода на делото от гл. т. на изискването на чл. 98 б. "б" ГПК (отм.), то този недостатък е отстранен, съгласно дадените разяснения на ТР ОСГК ВКС, а ако се касае до правото на защита на новоконституираната страна -то самата страна не е релевирала такова нарушение, а дори и да бе го сторила, то порокът - съгласно ТР ОСГК ВКС, би се ценило при преценката на законосъобразността на решението на първата инстанция, а не от гл. т. на процесуална допустимост на съдебния акт. Решението на въззивния съд следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, като делото се върне на окръжния съд, същия състав за ново разглеждане от етапа на устните състезания и постановяване на решение по съществото на правния спор в правомощията на съда по реда на чл. 208 ГПК (отм.). С представената писмена защита по делото, защитата на касаторката Т. М. М. - адв. Б. Р. - САК е поискал присъждане на разноски. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал. 1 ГПК, същите се дължат. С оглед на данните по касационното производство за заплатени държавни такси в размер на 130 лв., липсата на документ, удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение за защита и при липса на списък на разноските, искането следва да бъде уважено именно в размер на тази сума, но само за касатора М.. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданска колегия