Решение № 11133 от 15.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2010 г.

Решение № 11133 от 15.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10860/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Атанасов Станоев от гр. Благоевград срещу решение № 2253 от 6.07.2010 г. по адм. дело № 1832/2010 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" ("ГИТ") - гр. София, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за нeоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Любомир Станоев от гр. Благоевград срещу заповед N 0055 от 2.02.2010 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "ГИТ", с която на същия на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. От фактическа страна е приел за установено, че жалбоподателят е работил на длъжност "главен инспектор" в Дирекция "ГИТ" - Благоевград, като същият е извършил проверка на "Паркинги и гаражи" ЕООД, където са били констатирани нарушения на Кодекса на труда и в тази връзка са дадени задължителни предписания, при положение, че Станоев е бил заинтересован или предубеден във връзка с по-рано възникнали лични отношения с дружеството, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност. Горното е мотивирало дисциплинарнонаказващия орган да му наложи най-тежкото дисциплинарно наказание и да прекрати служебното му правоотношение. Съдът е приел, че заповедта е издадена в сроковете съгласно чл. 94 от ЗДСл, съответна е на материалния закон, като е съобразена и разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл, поради което отхвърлил като неоснователна жалбата срещу оспорения административен акт. Решението е правилно. Основните оплаквания, изложени в касационната жалба, се свеждат до твърдения за необоснованост на решението и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, както и противоречие с материалноправните разпоредби, тъй като съдът неправилно е приел, че с производството по издаване на заповедта са спазени административнопроизводствените правила. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Законосъобразни са изводите на Административен съд София град, че оспорената заповед е издадена в рамките на преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл., както е изпълнена и разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. преди налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарнонаказващият орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за представяне на писмени обяснения. По делото (на стр. 8) се съдържа заповед от 1.02.2010 г., връчена на служителя на същата дата, от съдържанието на която се установява, че Станоев е бил поканен за изслушване и даване на писмени обяснения, а самите обяснения са приложени на стр. 10-11, поради което неоснователно е възражението за неизпълнение на процедурата по чл. 93 от ЗДСл. Несъстоятелно е и оплакването за постановяване на решението в нарушение на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е анализирал и изслушаните по делото свидетелски показания. Обстоятелството, че направените на базата на събраните доказателства заключения не ползват касатора, не е основание да се приеме, че съдът едностранчиво и в полза на едната страна е извела изводите си по спорните въпроси. Административен съд София-град изрично е посочил, че по делото не се е доказало твърдението на служителя, че проверката е била планова, тъй като се е съдържала в личния месечен план на Станоев, както е отчел и факта, че предвид заповед N 68 от 10.07.2009 г. на директора на дирекция "Инспекция по труда" - гр. Благоевград, процесното дружество и извършваната от него дейност не са сред отраслите, за които отговаря същият, поради което е направил обоснован извод, че проверката не е извършена на законово основание. Правилни са изводите на съда по същество, че процесният административен акт е издаден при наличието на материалноправните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл. От страна на касатора не се оспорва, че е участвал в извършването на проверка, независимо от наличието на предишни лични отношения между него и проверяваното дружество, като не си е направил отвод и не е уведомил прекия си ръководител за наличието на конфликт между служебните му задължения и личните му интереси при извършване на проверка. С оглед изложеното, съответно на материалния закон е заключението на административния орган, че действията на Станоев не се съвместяват със задълженията на служителите от държавната администрация да спазват Конституцията и законите в Република България, тъй като поведението им е от голямо значение за доверието на гражданското общество в институциите, в какъвто смисъл са и съображенията на административния съд. Като се има предвид горното, не са налице касационни основания за отмяна на решението съгласно чл. 209 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение,