Решение № 13772 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2018 г.

Решение № 13772 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5717/2018 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Доманов и Л. Димитрова, двамата от [населено място] срещу решение № 459 от 09.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2913/2017 г. по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № 1878/17.07.2017 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - заместник-кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Б., чрез пълномощника си юрк. И. Алексиев в писмен отговор на касационната жалба излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима – подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на Н. Доманов и Л. Димитрова срещу заповед № 1878/17.07.2017 г. на заместник-кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при община Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Навес с височина 2. 40 м" с дървена конструкция и с размери 2. 70/5. 20 м. и средна височина 2. 30 м., находящ се в дъното на УПИ II-2047, на границата с УПИ I-2048 и УПИ XIV-2051, кв. 64 по плана на ЦГЧ-гр. Б., ПИ с идентификатор 07079.609.207 по КК на [населено място]. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването ? и същата е в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на съдебно-техническата експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебния акт. От данните по делото безспорно е установено, че през 2017 година жалбоподателите са изградили в собствения си имот описания в заповедта дървен навес, представляващ дървена конструкция, изградена върху съществуващи оградни тухлени зидове, с дъсчена покривна обшивка и керемиди. Установено е също така, че за осъщественото строителство не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Предвид безпротиворечивите данни относно времето на извършване на строителството, съдът е обсъдил предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ и тези на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като обосновано е прието, че при всички хипотези строежът не е търпим и подлежи на премахване. Заповедта е издадена въз основа на съставени констативни актове съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчени на жалбоподателите по законоустановения ред, като те са упражнили правото си да направят възражение, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Неоснователни са основните възражения на касаторите относно вида на извършеното строителство, както и твърдението, че в случая се касае за преместваем обект. Навесът е изпълнен от дървена конструкция върху съществуващи оградни тухлени зидове, с височина 2. 40 м. и на отстояние 2. 20 м. от фасадата на жилищната сграда, покрит е с керемиди, изпълнени са улуци, водосточни тръби и ел. инсталация. Демонтирането му е възможно чрез разглобяване на съставните части, а не без да се нарушава целостта му. Последното недвусмислено го квалифицира като строеж, а не като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на община Б. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г, ) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,