Решение № 12492 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 153/2017 г.

Решение № 12492 от 18.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 153/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. К., от гр. П., чрез пълномощника му - адв. Х. М., против решение № 1929/24.10.2016 г. по адм. дело № 3062/2015 г. на Административен съд - П., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците: Б. М. Д. и Г. А. Д., двамата чрез адв. Атанасов, оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция, съгласно представен списък. Ответникът: главен архитект на р-н "Северен" при община П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - П. е отменил като незаконосъобразна Скица с виза за проучване и проектиране № 15-173417/28.04.2015 г. на главен архитект на р-н "Северен" при община П., за "Ремонт и реконструкция на жилищна сграда с идентификатор № 56784.506.378.1, чрез изграждане на надзид до 1,50 м. ". За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената виза е издадена от компетентен орган, но не е спазена формата предписана в разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. В скицата липсва отразяване на предвижданията на подробния устройствен план, като не са нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване. Прието е също така, че сградата, по отношение на която е издадена визата не съществува и липсва обект за разпоредените от оспорвания акт ремонт и преустройство. Решението е неправилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е приложил неправилно материалния закон. Съгласно чл. 140, ал. 2 ЗУТ визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36, а когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. От данните по делото и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е установено, че към датата на издаването на скица с виза за проучване и проектиране № 15-173417/28.04.2015 г., жилищната сграда с идентификатор № 56784.506.378.1 е била изцяло разрушена. Същата, съгласно предвижданията на ПУП-ПЗ от 1994 г. и следващите му изменения, не подлежи на запазване, а на нейно място и на мястото на останалите сгради в същия имот се предвижда ново основно, свободно и ниско застрояване. Следователно оспореният акт е издаден по отношение на сграда, която не подлежи на запазване и е разрушена. Поради това изводите на съда, че оспореният акт е без предмет и без каквото и да е основание за извършване на ремонт и преустройство, по чл. 140, ал. 2, вр. с чл. 50 и чл. 183 ЗУТ са правилни. Въпреки това обаче съдът е приложил неправилно материалния закон, тъй като издадената виза в конкретната хипотеза не е незаконосъобразна, а нищожна и е следвало да бъде обявена за такава. Нищожността на един административен акт поглъща унищожаемостта му, тъй като се явява най-тежка форма на порок, при който този акт е издаден. При липсата на материалноправните условия за издаване на процесната виза, спрямо посочените от нея фактически и правни основания, както и при липсата на предмет на акта, спрямо който да възникне целения от него правен резултат, а именно изработване и одобряване на инвестиционен проект за ремонт и реконструкция на жилищна сграда, в ПИ с идентификатор накрая 378.1,чрез изграждане на надзид до 1,50 м., визата се явява нищожна, а не незаконосъобразна, както е приел съда. Това е така, защото за ремонта и преустройството на жилищна сграда трябва да съществува обект, който да бъде ремонтиран, какъвто в случая липсва. За изграждане на надзид до 1.50 м. - също трябва да съществува сграда, за която е установено, че е съборена. При това положение визата е без предмет и затова е нищожна. Тя е нищожна и поради отсъствието на посоченото в нея и на което и да е друго правно основание за издаването й, с оглед невъзможността от запазване на сградата по действащия ПУП-ПЗ. В случая не е налице хипотезата на чл. 50, т. 1, б. "б", вр. с чл. 49 ЗУТ, т. е временен строеж, поради отсъствие на условията на чл. 49, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което оспорената виза бъде обявена за нищожна. При този изход, на ответниците Б. М. Д. и Г. А. Д. се дължи присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция, в размер на 540 лева, съгласно представен договор за правна помощ от 21.12.2016 г. /л. 22/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 172, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение