Решение № 1083 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13493/2016 г.

Решение № 1083 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13493/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Стройексперт - инженеринг - 2005" ЕООД, гр. С., район "Витоша", ул. "603-та" № 8 за отмяна на решение № 9390 от 01.08.2016 г. по адм. д. № 9241/2015 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), III-то отделение, с което е оставено в сила решение № 949 от 15.05.2015 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 3488/2014 г. Молителят претендира, че при постановяване на решението са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, тъй като съставът на ВАС не се е съобразил със съдебно решение № 17388 от 20.12.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. на 5-членен състав на Втора колегия на ВАС, с което е допълнено решение № 11154 от 29.07.2013 г. по същото административно дело. Поддържа, че е налице връзка на преюдициалност между двата спора и противоречие между визираните съдебни решения, довело до неправилност на решение № 9390 от 01.08.2016 г. по адм. д. № 9241/2015 г. по описа на ВАС. Ответникът директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" оспорва молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като прецени наведеното основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, намира следното: Искането е подадено в срок и е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Посоченото в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Противоречието трябва да съществува между решения на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите решения, а не между техните мотиви, и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Разпоредбата не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи (Тълкувателно решение № 6/2010 г. на ОСК на ВАС). Посочената в искането връзка на преюдициалност между двата съдебни акта не попада в хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Със съдебно решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. по описа на ВАС, Петчленен състав на Втора колегия е отменена заповед № РД-292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" в частта, с която ПУРБИБР въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ, а именно по Приложение № М7-15 - Забрани и режими, свързани със зоните на защита на водите по чл. 119а, ал. 1, т. 5 от Закона за водите (ЗВ). С решение № 17388 от 20.12.2013 г. е допълнено решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. по описа на ВАС, като след думите "а именно" е записано: "Забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и Приложенията към него от ПУРБИБР". Посочените две решения са обсъдени в мотивите на решение № 949 от 15.05.2015 г. на АС гр. П. по адм. д. № 3488/2014 г., оставено в сила с решение № 9390 от 01.08.2016 г. по адм. д. № 9241/2015 г. на ВАС, III-то отделение, чиято отмяна се иска. За да отхвърлят оспорването на решение № РР-1403 от 12.01.2012 г. на Директора на БДУВИР-П., с което е отказано издаване на разрешение за изменение на разрешително № 31140026 от 14.11.2008 г. за водовземане от повърхностен воден обект - р. Беленска, приток на р. Тунджа с цел "Производство на електроенергия чрез МВЕЦ "Джиново", съдебните състави са приели, че процесното инвестиционно намерение за изграждане на МВЕЦ "Джиново" попада в защитена зона с код BG 0000195 и наименование "Р. Т. 2" - от яз. "Жребчево" до вливането в р. Асеновска, както и съгласно раздел трети, т. 5, Таблица Т3-7 - Зони за защита на водите в басейна на р. Тунджа, обявени по Натура 2000 във връзка с Директива 92/43/ЕО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Изрично е посочено в мотивите на решенията, чиято отмяна се иска, че решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. на ВАС не отменя забраната на Приложение 7-2 от том 1 на П. за управление на речните басейни в Източнобеломорски район, по силата на която за целия участък на р. Тунджа са забранява изграждането и влизането в редовна експлоатация на ВЕЦ, които нямат издадено разрешение за строеж по ЗУТ към датата на утвърждаване на ПУРБ. Основно касационно оплакване пред състава на ВАС по адм. д. № 9241/2015 г. е било несъобразяването с решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. по описа на ВАС, допълнено с решение № 17388 от 20.12.2013 г. Същото е обсъдено от касационната инстанция и е прието за неоснователно с мотив, че съдебното решение не отменя забраната на Приложение 7-2 от ПУРБ и не дерогира приложението на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗВ, представляващи самостоятелни основания за постановения от административния орган отказ. Съобразно изложеното визираната в искането за отмяна връзка на преюдициалност не съставлява основание по чл. 239, т. 4 АПК за отмяна на решение № 9390 от 01.08.2016 г. по адм. д. № 9241/2015 г. на ВАС, III-то отделение, тъй като не е налице пълен обективен и субективен идентитет между делата. Приложимо е тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 6/2010 г. на ОСК на ВАС, че хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове. За пълнота следва да се отбележи, че в искането са изложени съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на закона и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209 АПК, които обаче не могат да обосноват отмяна по чл. 239 АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Отмяната на влезли в сила съдебни актове е извънреден способ за защита, т. е. не е средство за инстанционен контрол (за наличие на касационни основания по чл. 209, вр. чл. 236 АПК), не е фаза на съдебния административен процес, а самостоятелно съдебно производство по извънинстанционен контрол. По реда на отмяната могат да се отстранят само онези пороци на съдебния акт, които водят до неговата неправилност само на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 239 АПК основания. Недопустимо е разширителното тълкуване на посочените основания, тъй като с отмяната се посяга на стабилитета на съдебния акт. Посоченото в искането за отмяна решение на Съда на Европейския съюз от 03.09.2009 г. по дело С-2/08 г. е неотносимо към случая, тъй като касае тълкуване на Шеста директива на Съвета от 17.05.1977 г. в областта на ДДС и предимство на правото на ЕС пред разпоредба на националното право, с която се установява принципа за силата на пресъдено нещо. При този изход на спора ответникът има право на разноски, но същият не е заявил искане в тази насока. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия,