Решение № 166 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2014 г.

Решение № 166 от 21.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4468/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в [населено място] чрез процесуалния му представител адв. В. С. от АК Варна срещу решение № 587/17.4.14 г. по описа на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение по гр. д. № 586/14 г., с което е потвърдено решение № 298 от 22.1.14 г. по гр. дело № 14165/13 г. по описа на Варненски районен съд в частта, с която са уважени предявените от М. К. Н. срещу [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от КТ за сумата 472, 10 лв. С въззивното решение е отменено решението на Варненски районен съд в частта, с която искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен за разликата над сумата 472, 10 лв до сумата 508, 80 лв и на ищцата е присъдена сумата 36, 70 лв на основание чл. 225, ал. 1 от КТ, представляваща част от дължимото обезщетение за оставане без работа в периода 29.7.13 г.-25.9.13 г. С определение № 48 от 13.1.2015 г. постановено по гр. дело № 4468/14 г., ВКС, Четвърто гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ по материалноправния въпрос "има ли работника право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето през което е ползвал отпуск поради временна нетрудоспособност поради заболяване и има ли обезщетението по чл. 162, ал. 3 от КТ значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ". Отговор на поставените въпроси е заден по задължителен за съдилищата начин с решение № 323 от 28.6.2011 г. по гр. дело № 784/2010 г на ВКС. С това решение е прието, че изхождайки от естеството на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, което е предназначено да обезщети работника при определен вид имуществени вреди-пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият би положил, ако не беше факта на незаконното уволнение. Когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор. В този случай работодателят, извършил незаконното уволнение, не дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно. Аналогичен е и случая, в който работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно нетрудоспособен работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, но не и на трудово възнаграждение. В случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода на временната неработоспособност. С оглед дадения отговор на поставените материално правни въпроси, касационната жалба следва да бъде приета за основателна. Въззивният съд е приел, че предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. Ищцата М. К. Н. е работила в хранителен магазин на ответното дружество на длъжност "продавач-консултант" за времето от 4.7.2013 г. до 15.7.2013 г., когато депозирала до управителя молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и болничен лист за разрешен отпуск по болест в периода 15.7.2013 г.-27.7.2013 г. На 28.7.2013 г. Н. не се явила на работа, а в магазина, посочен като нейно работно място представила втори болничен лист за времето до 13.8.2013 г., а след него и трети болничен лист-за времето от 13.8.13 г. до 11.9.13 г. При тези доказателства въззивният съд е приел, че на подадената на 15.7.2013 г. от ищцата молба за напускане по взаимно съгласие, работодателят-ответник е поставил резолюция за съгласие още на следващия ден, но това съгласие не е доведено до знанието на насрещната страна по правоотношението. Приел е, че в срока по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят не отговорил писмено дали приема направеното от ищцата предложение за прекратяване, поради което не е постигнато взаимно съгласие, а уволнението на Н., извършено на посоченото основание е незаконосъобразно. Искът по чл. 225, ал. 1 от КТ за присъждане на обезщетение за незаконно уволнение за времето от 29.7.13 г. до 25.9.13 г. е уважен до размера на сумата 508, 80 лв. Тази сума е определена като разлика между обезщетението в размер трудовото възнаграждение, което ищцата би получила и обезщетението за временна нетрудоспособност. Решението в частта, с която исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ са уважени не е допуснато до касационен контрол. За времето през което работникът/служителят е бил временно нетрудоспособен, същият не е могъл да получава трудово възнаграждение именно поради обстоятелството, че е бил нетрудоспособен. Като е приел друго въззивният съд е постановил акта си в противоречие с материалния закон-касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, поради което в тази част обжалваното решение подлежи на отмяна. Липсва необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция. От фактическа страна по делото е установено, че уволнението на ищцата, извършено със заповед № 5/29.7.13 г. на основание чл. 325, т. 1 от КТ е признато за незаконно и е отменено, а Н. е възстановена на преди заеманата длъжност. Установено е, че в периода от 30.7.13 г. до 26.9.13 г. ищцата не е започнала работа по трудово правоотношение при друг работодател. Установено е обаче, че в периода 30.7.13 г. до 11.9.13 г. същата е била временно нетрудоспособна и й е бил разрешен отпуск по болест поради общо заболяване по три последователно представени болнични листове. За този период работникът/служителят има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, но без оглед получил ли е такова, няма право на трудово възнаграждение. За същият период ищцата е била неработоспособна и не е могла да реализира доходи от труда си, дори да не е била незаконно уволнена. Това означава, че за времето от датата на незаконното уволнение до датата на отпадане състоянието на временна нетрудоспособност-11.9.13 г. работникът/ служителят няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като няма причинна връзка между противоправното поведение на работодателя и неполученото трудово възнаграждение за този период. По същата причина не се дължи и разликата между полученото от НОИ обезщетение и трудовото възнаграждение. Без значение е и факта, че обезщетение от НОИ по последния болничен лист не е заплатено на ищцата. Както бе прието по-горе с оглед отговора, даден на поставения материалноправен въпрос работникът/ служителят има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, но без оглед получил ли е такова, няма право на трудово възнаграждение, тъй като предвид състоянието на временна нетрудоспособност, не би могъл да полага труд по трудово правоотношение. Ищцата има право на обезщетение за оставане без работа за времето от 12.9.13 г. до 25.9.13 г. или /10 работни дни/, тъй като в този период от време е налице причинна връзка между претърпените вреди и незаконното уволнение. При месечно трудово възнаграждение, съгласно заключението на вещото лице в размер на 364, 70 лв: 20 дни и умножено по 10, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза на сумата 182, 23 лв. В останалата част до пълния предявен размер от 508 лв искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът се явява основателен за времето от 12.9.13 г. до 25.6.13 г. в размер на 182, 35 лв и в тази част въззивното решение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на касатора следва да бъдат присъдени разноски с оглед отхвърлената част по един от трите обективно и субективно съединени иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ или сумата 200 лв. По изложените съображения, съдът