Решение № 11312 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2015 г.

Решение № 11312 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2015 г., III о., докладчик председателят Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ТД "ННН" ЕООД, представлявано от управителя К. Т. Н., срещу решение № 3617 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 12538/2014 г. по описа на Административен съд -С. град, с което е отхвърлен изцяло предявения от дружеството иск срещу Националната агенция за приходите иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 11 214.50 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2009 г. до 29.12.2014 г. В жалбата се релевират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество, алтернативно- връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Ответникът ТД на НАП- С., чрез пълномощника си юрк. Иванова, в депозирания писмен отговор, както и в съдебно заседание по делото, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни доводи развива и в представената писмена защита. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила, макари не по съображенията, изложени в него. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав констатира, че същата е насочена срещу недопустимо решение. Налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Административният съд е бил сезиран с искова молба от ТД "ННН" ЕООД срещу националната агенция по приходите за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 11 214.50 лв. ведно със законната лихва от 30.12.2009 г. до 29.12.2014 г. Твърденията на ищеца са били, че вредите са настъпили от незаконосъобразно бездействие на ТД на НАП- С. по направеното от него искане за възстановяване на данък за 2004 г. За да се произнесе по съществото на спора, административният съд е установил, че в разглеждания случай е възложено извършването на проверка по постъпилото искане за възстановяване, съгласно чл. 129, ал. 2 ДОПК; административният орган е извършил дължимите действия да извърши всички предвидени в закона процедури, за да осъществи назначената проверка. По-нататък съдът е посочил, че въпреки положените усилия от административния орган, исканите документи и справки не са представени в резултат на което ответникът е изпълнил задължението си по чл. 129, ал. 3 ДОПК като на 14.04.2010 е издал изискуемия от закона административен акт- Акт за прихващане или възстановяване, с който е отказано исканото възстановяване поради непредставянето на исканите документи и справки. Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Съгласно чл. 128, ал. 1 ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. По чл. 129, ал. 3 от същия кодекс остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова сметка. Наличието на специален процесуален ред, по който следва да се реализира правото на възстановяване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, изключва приложимостта на исковия ред и обосновава извода за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. По горните съображения съдебното решение, с което административният съд се е произнесъл по съществото на предявената претенция следва да бъде обезсилено изцяло като недопустимо, а производството по делото - прекратено. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение