Решение № 8777 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2020 г.

Решение № 8777 от 3.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2470/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 237 във връзка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на С. Ангелова, чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 8103/17.12.2019 г. по адм. д. № 11152/2019 г. по описа на Административен съд София-град/АССГ/. С. Ангелова поддържа основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК с доводи, че са открити нови писмени доказателства от значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат извести на страната. Такива доказателства според искателя са: -уведомление изх. № 97-00-79/16.12.209 г. на главния секретар на министерство на културата. -писмо до НАИМ-БАН с изх. № 97-00-79/10.12.2019 г. на главния секретар на МК с приложени заявления по ЗДОИ с вх. № 97-00-79/17 г. /20.08.2018 г. и вх. № 97-0079/11.12.2017 г. -решение изх. № 97-00-29/04.12.2019 г. на главния секретар на МК. -определение № 3758/20.05.2019 г. по дело № 4763/2019 г. на АССГ. -писмо изх. №РД-08-67/17.12.2019 г. на НИМ-София. -писмо изх. №РД-08-73/23.12.2019 г. на НИМ-София. -писмо изх. № 384/09.12.2019 г. на РАМ-Пловдив. -писмо изх. № 412/27.12.2019 г. на РАМ-Пловдив. -решение № 97-00-79/16.01.2020 г. на министерство на културата. -отговор с изх. № 1178/29.01.2020 г. на НАИМ-БАН на писмо изх. № 97-00-79/10.12.2019 г. на министерство на културата по чл. 32 ЗДОИ. -решение изх. № 97-00-79/06.02.2020 г. на министерство на културата. Моли за отмяна на решението. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът Главен секретар на министерство на културата, в писмен отговор, именуван "отговор на касационна жалба" изразява становище, че искането е недопустимо и евентуално неоснователно. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че решение № 8103/17.12.2019 г. по адм. д. № 11152/2019 г. по описа на АССГ е влязло в сила на 17.12.2019 г. а искането за отмяна на С. Ангелова е от 09.01.2020 г., намира, че преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК е спазен, поради което искането е допустимо. Разгледано по същество искането на С. Ангелова е неоснователно по следните съображения: Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 1 от АПК, във визираното от Ангелова предложение второ, предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представените "нови" писмени доказателства не попадат в кръга на изброените по-горе факти и обстоятелства. В случая пред АССГ е бил оспорен мълчалив отказ на гл. секретар на министерство на културата по т. 2 от заявление по ЗДОИ от 24.07.2019 г., в която е поискан отговора на НАИМ –БАН на писмото до тях, препратено от министерство на културата съгласно чл. 32 от ЗДОИ по заявление на Ангелова по ЗДОИ с вх. № 97-00-79/11.12.2017 г. По делото е установено, че във вр. предходно заявление с вх. № 97-00-79 от 11.12.2017 г. С. Ангелова е получила уведомление, че заявлението й е препратено до НАИМ-БАН. Съставът на АССГ е приел, че не е налице мълчалив отказ, защото търсената по т. 2 от заявлението информация не е създадена от министерство на културата. При тези данни представените от искателя писмени доказателства нямат съществено значение за делото, защото въпреки евентуалното им своевременно посочване съобразно предмета на спора пред АССГ правният резултат по делото не би бил друг, предвид липсата на спор по делото, че гл. секретар на министерство на културата не е издал акт по чл. 34 ЗДОИ във вр. с искането по т. 2 от заявление с вх. № 97-00-79 от 11.12.2017 г. Иначе казано, с нито едно от представените доказателства не се опровергава или доказва вече установения по делото релевантен факт на липса на произнасяне от задължения субект, съобразно предмета на делото пред АССГ, и следователно няма значение за изхода му. От прочита на оплакванията в искането за отмяна е видно, че те са относими към предмета на спора по същество, но не и за производството по отмяна. Изложеното обосновава извод за липса на елементите от посочения по-горе фактически състав на искането за отмяна, което прави искането за отмяна неоснователно. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника, С. Ангелова следва да бъде осъдена да заплати на Министерство на културата разноски по делото за тази инстанция, в размер на 100 лв. -юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, Върховният административен съд, пето отделение