Решение № 10825 от 28.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "ГМ-Тръмбешки-Г. Георгиев", чрез представляващия В. Георгиев, против решение 1882 от 26 ноември 2021 г., постановено по адм. д. 2549/2020 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ "ГМ-Тръмбешки-Г. Георгиев", чрез представляващия В. Георгиев против заповед РП-153-2020-001 от 11 ноември 2020 г. на Главния архитект на Община Несебър, с която, на осн. чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглено Разрешение за поставяне 153 от 13 август 2020 г. Разрешението за поставяне е за срок от пет години и касае пет броя павилиони от по 15 кв.м. в имот с идентификатор 51500.505.42 по КККР на гр. Несебър, представляващ УПИ ІІ, в кв. 8 по плана на К.К. "Слънчев бряг-изток". Съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец като я е намерил за неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. За да постанови акта си решаващият съд е извършил преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета СТЕ, но е достигнал до неверни правни изводи, поради неправилно тълкуване на релевантните факти. С процесната заповед е оттеглено Разрешение за поставяне 153 от 13 август 2020 г., с което, за срок от пет години, е разрешено поставянето на пет броя павилиони от по 15 кв.м. в имот с идентификатор 51500.505.42 по КККР на гр. Несебър, представляващ УПИ ІІ, в кв. 8 по плана на К.К. "Слънчев бряг-изток". Главният архитект е обосновал акта си с нарушение на чл. 10, ал. 3, т. 3, б. "а" ЗУЧК, съобразно която норма в урегулирани поземлени имоти не могат да бъдат поставяне преместваеми обекти, когато с това се надвишават установените в подробния устройствен план устройствени показатели - плътност на застрояване, коефициент на интензивност на застрояването и се намалява отредената минимална площ за озеленяване. Административното производство пред главния архитект е инициирано от съсобственика на процесния имот, в който са поставени павилионите, като съдът е приел жалбата за редовна откъм срок. Този извод на АС Бургас не може да се приеме за безспорен, тъй като Н. Тодоров в жалбата си твърди, че за Разрешение за поставяне 153 от 13 август 2020 г. е научил от писмо - съобщение с рег. Н2КС-4937-001 от 29.10.2020 г. С същото време, от съдържанието на това писмо става ясно, че е инициирана проверка от Общината в резултат на подадена жалба от 17 септември 2020 г.за незаконно строителство в процесния имот. Не е изследвано обстоятелството от кого е подадена тази жалба, което обстоятелство би могло да доведе до други изводи относно момента на узнаване на датата на поставяне. От правно значение тук, обаче, е обстоятелството налице ли е бил изобщо правен интерес Н. Тодоров да сезира съда, чрез Главния архитект, с жалба. На първо място Тодоров не се явява лице, засегнато от оттегления административен акт. Той не е адресат на Разрешение за поставяне 153 от 13 август 2020 г. и последното не засяга (не нарушава и не застрашава) негови лични права и интереси и не поражда задължения за него. Правото на оспорване не съществува по принцип - необходимо е оспорващият да има пряк и личен интерес. В конкретиката на настоящия казус следва да се акцентира, че ЕТ и Тодоров са съсобственици на парцела, но с нотариално заверен договор са си разпределили ползването като са определили реални части, в тази връзка, включително с нотариален акт са си учредили взаимно и право на строеж в реално ползваните части от парцела. От правото на собственост (класическата триада владение-ползване-разпореждане) двамата съсобственици делят единствено останалото право на разпореждане и това касае евентуално отчуждаване или учредяване на ограничаващи вещни тежести върху имота. Разрешението за поставяне на преместваемите павилиони е в реално ползваната от едноличния търговец част, те не представляват строеж, поставени са временно (за пет години). Налага се логичен извод, че подадената от Тодоров жалба с вх. Н2-УТ-5814 от 06 ноември 2020 г. е била изначално недопустима за разглеждане. Главният архитект е постановил отзива по реда на чл. 91, ал. 1 АПК при наличието на отрицателна предпоставка за това, оттегляйки благоприятен за адресата си акт. Постановеният отзив се явява недопустим административен акт поради съществено нарушение на административно-производствените правила. Решението е валидно и допустимо, но незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд не е извършил задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. тълкувал е неправилно приложимите законови норми. Това е довело до формираното на неверни правни изводи. Постановеният административен акт е незаконосъобразен и като го е оставил в сила решаващият съд е постановил решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а процесната Заповед - отменена. Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като незаконосъобразно и неправилно обосновано следва да бъде отменено, а касационната жалба - уважена. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на разноски за двете енстанции - такива следва да бъдат присъдени на В. Георгиев и на Т. Георгиева, платими съответно в размер на 570 лв и 1700 лв от Община Несебър. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав