Решение № 12125 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2011 г.

Решение № 12125 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7127/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Овергаз Изток" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, против решение № 5159/12.04.2011 г., постановено по адм. дело № 5910/2010 г. от тричленен състав на Върховния административен съд. Доводите са за неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на делото по същество. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), не е изразил становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на съдебния акт с подробни съображения, изразени в устната пледоария по делото. Върховният административен съд - петчленен състав, за да се произнесе взе предвид следното: С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Овергаз Изток" АД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас срещу решение № Ц-110/08.03.2010 г., издадено от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), с което са утвърдени цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа за територията на общините Бургас, Варна (без кметствата Владислав Варненчик, Младост и Аспарухово), Нов пазар, Карнобат, Айтос, Несебър, Поморие, Созопол, Приморско, Царево, Стара Загора, Нова Загора, Ямбол и Тунджа, считано от 01.04.2010 г. при продължителност на регулаторния период от 2009 г. до 2013 г. включително. Съображенията за това са били, че оспореното решение е издадено от компетентен орган., по чл. 21, ал. 1, т. 6 Закона за енергетиката (ЗЕ), издадено в предвидената от закона форма, съдържащо изброените в текста на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, включително били посочени правните и фактически основания, за издаване на решението. Съдът е посочил, че са били подложени на обсъждане възраженията и доклада на специалистите и били изложени съображения, обосноваващи изводите на комисията относно начина на определяне на цените за пренос и снабдяване с природен газ и за присъединяване към газоразпределителните мрежи по отношение на жалбоподателя за разглеждания период. Направен е извод, че оспореното решение било постановено и в съответствие с материалноправните норми на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредбата за регулиране цените на природния газ (Наредбата). В тази връзка съдът се е позовал на изменението на чл. 4, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от нея (ДВ бр. 64 от 2007 г.) при което законодателят е отменил прилагането на метода "нетна настояща стойност" и като основни методи на ценово регулиране са били въведени методите за регулиране чрез стимули "горна граница на цени " и "горна граница на приходи" заедно с метода "норма на възвръщаемост на капитала ". Въз основа на това изменение на нормативната разпоредба съдът е приел, че нормата на чл. 4, ал. 3 от наредбата предвиждала, че при прилагането на методите за регулиране чрез стимули, при всеки ценови и/или регулаторен период необходимите годишни приходи и/или цените могли да бъдат коригирани въз основа на недовзетия/надвзетия приход, дължащ се на разлики между прогнозни и действителни ценообразуващи елементи от предходния ценови или регулаторен период, по методика, утвърдена от комисията. Тричленният състав е посочил, че тази разпоредба била диспозитивна и предоставяла право на органа да прецени дали да извърши корекция, като съобрази, предоставената от заявителите информация. Въз основа на това с решението е прието, че като не се е съобразил с данните за недовзет приход за периода 2003 г. - 2007 г. комисията е действала в рамките на нормативно предоставената й оперативната самостоятелност. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административно-правен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят отново. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента. Фактическите обстоятелства, отразени в оспорения акт не са опровергани от жалбоподателя. Негово е било задължението да установи обстоятелствата, на които основава своите възражения. Това разпределение на доказателствената тежест следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, която се прилага по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. След като както въз основа на събраните писмени доказателства, така и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза жалбоподателят не е успял да обори констатациите направени в оспореното решение, напълно е обоснован извода на първоинстанционния съд, че този акт е законосъобразен. Необосновано е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в невъзприемане на част от изводите на приетата по делото експертиза. Това е така, защото в мотивите на решението изрично е посочено, че приетите цени от регулаторния орган са определени при отчитане на необходимите годишни приходи за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 и 2013 г., регулаторната база на активите за същия период и нормата на възвращаемост на капитала, без да е отчетен недовзетия приход за периода 2003 г. - 2007 г., както и, че това обстоятелство безспорно е било установено от писмените доказателства събрани по делото и заключението на вещото лице по допусната съдебно-икономическа експертиза. Именно поради направения извод за правилността на оспореното решение, съдът е кредитирал заключението в частите му относно методиката и подхода при определяне на цените от регулаторния орган, а също и за факта, че в утвърдените цени не е включен претендирания от дружеството недовзет приход за предходен период. Следователно, тричленният състав е обсъдил приетото по делото заключение и мотивирано е приел защо приема същото в определени части и не възприема същото в останалите части. Ето защо, настоящият петчленен състав приема, че не е било допуснато съществено нарушение са съдопроизводствените правила. Неоснователно е и другото оплакване за необоснованост на решението с оглед приложното поле на материалния закон. Това е така, защото съдът е мотивирал и обосновал защо приема за правилно оспореното решение на регулаторния орган, с което е утвърдил, считано от 01.04.2010 г., цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за снабдяване с природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на потребители към газоразпределителната мрежа при отчитане на необходимите годишни приходи за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 и 2013 г., регулаторната база на активите за същия период и нормата на възвращаемост на капитала, без да е отчетен недовзетия приход за периода 2003 г. -2007 г. Тук следва да се посочи, че основният спор между страните по делото е за това, следвало ли е при определянето на цената на природния газ от ДКЕВР това да се вземе предвид недовзетите приходи за периода 2003 - 2007 г. Отговаряйки отрицателно на този въпрос, съдът е изложил подробни съображения защо е приел това (в този смисъл мотивите на стр. 4, абз. 4 и стр. 5, които както се посочи по-горе напълно се възприемат от настоящата инстанция). По тези съображения не е налице необоснованост на решението. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, след като извърши и служебна проверка на законосъобразността на обжалваното решение на основание чл. 168, ал. 1 АПК не констатира първоинстанционният съд да е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото не страда от порока необоснованост, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс,