Решение № 727 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2012 г.

Решение № 727 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2012 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу решение от 4.10.2011 г., постановено от Софийския градски съд, Административно отделение, по адм. д. № 3823 по описа на същия съд за 2006 г.

Директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез пълномощника си юрк. Испиридонова обжалва съдебния акт в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1000132/6.03.2006 г. на издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил срещу "Фокус" ЕООД със седалище в гр. Дупница и адрес на управление ул. "Руен" № 1, ет. 2, ЕИК по Булстат: 109570351, представлявано от Радослав Петров Павлов, относно доначисления му от ревизията данък върху добавената стойност за данъчен период м. септември и м. октомври 2004 г., в намаления от Съда размер - за сумата над 317,33 лв. От касационния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да потвърди изцяло оспорения РА, като присъди на касатора юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател развива съображения в подкрепа на искането си. Ответникът по тази жалба - "Фокус" ЕООД, не изразява становище по нея.

"Фокус" ЕООД чрез пълномощника си адв. Руев обжалва съдебния акт в частта му, в която е потвърден същият РА в следните негови части: относно непризнатия от ревизията ред за облагане с патентен данък за 2004 г.; относно доначисления ДДС в обжалвания по-горе размер - за сумата над 317,33 лв.; и относно преобразуването на финансовия му резултат за същата година, както следва: със сумата 67469,42 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от отменения Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), и със сумата 5549,66 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от същия закон. От касационния съд се иска да отмени решението в обжалваната част и да отмени изцяло оспорения РА, като присъди на касатора сторените по делото разноски. Ответникът по тази жалба - Директорът на дирекция "ОУИ" - гр. София, в подадени писмени бележки оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на Директора на Д "ОУИ" - гр. София е основателна, а жалбата на "Фокус" ЕООД е неоснователна.

Градският съд е установил, че ревизионното производство е извършено от компетентни за целта органи и при спазване на процесуалните правила за извършването на ревизията. Този извод се споделя от касационната инстанция.

I. По жалбата на Д "ОУИ".

Тази част на спора засяга облагането по ЗДДС (отм.). Органът по приходите е установил, че през ревизирания период "Фокус" ЕООД е внасял употребявани автомобили, извършвал е ремонти и продажба на същите. При вноса митническите органи са начислили ДДС върху митническата им стойност. Автомобилите са продадени, както следва: съгласно фактура № 58/14.09.2004 г. е продаден автомобил "Пежо-206", а съгласно фактура № 70/21.10.2004 г. - автомобил "Фолксваген голф". При продажбата на автомобилите "Фокус" ЕООД е начислило ДДС върху митническата облагаема стойност, като за първия автомобил начисленият данък е в размер на 1640 лв., а за втория - в размер на 1900 лв.

В хода на ревизионното производство е възложена експертиза за установяване действителната пазарна цена на продадените употребявани автомобили. Съгласно експертните оценки пазарните цени са: за първия автомобил - 12583,33 лв., а за втория - 10666,66 лв., в резултат на което за първия автомобил е доначислен ДДС в размер на 876,67 лв., а за втория - в размер на 233,33 лв. Ревизията е начислила и лихви за просрочие.

За определяне пазарната цена на двата автомобила по искане на жалбоподателя Съдът е допуснал СТЕ, която е дала заключение за пазарна цена на първия автомобил - 12800 лв. с ДДС а за втория - 13500 лв. с ДДС. Въз основа на СТЕ по делото е изготвена и ССЕ за определяне данъчната основа за облагане на автомобилите с косвен данък. За първия автомобил данъчната основа е определена на 9900 лв. и дължим ДДС в размер на 1980 лв., а за втория автомобил данъчната основа е определена на 9386,67 лв. и дължим ДДС в размер на 1877,33 лв. Така Съдът е определил разликата за довнасяне на ДДС в размер на 317,33 лв., поради което е отменил РА за разликата над тази сума, като е редуцирал и лихвата до 50,50 лв.

За да постанови този резултат, Съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 30, ал. 2, чл. 29, ал. 5 и ал. 6, т. 1 ЗДДС (отм.) във вр. с чл. 42, ал. 2 ППЗДДС (отм.).

Решението в тази обжалвана част е незаконосъобразно.

Съдът неправилно е приложил чл. 30, ал. 2 ЗДДС (отм.) в ред. към ДВ, бр. 109/2001 г., която визира данъчна основа, явяваща се по-високата между определената от страните и пълната застрахователна стойност на транспортното средство, определена по реда на чл. 33 ЗМДТ, освен когато този закон е предвидил друго; както и чл. 29, ал. 6, т. 1 ЗДДС в същата редакция, в която пък става въпрос за доказване на обективни пазарни предпоставки от регистрираното лице.

Приложимите законови разпоредби относно данъчната основа при облагаемите доставки се намират в чл. 29 ЗДДС (отм.). Правилото се съдържа в ал. 5 и гласи, че данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на закона не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката. В приложимата редакция (ДВ, бр. 109/2003 г.) ал. 6, т. 1 въвежда изключение, като регламентира, че правилото не се прилага при продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите, посочени в § 1, т. 10, б. "а" и "б" ДОПК. Това означава, че данъчната основа при доставката може да е по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката. В ал. 7 се съдържа изключение от цитираното изключение, което не се прилага по отношение доставки на леки автомобили (т.е. за тях се прилага правилото). Само в случай, че при вноса им в страната автомобилите са били нови, е установена неприложимост на правилото, а на изключението, въведено с ал. 6. При вноса им в страната процесните автомобили не са били нови, независимо че органът по приходите е използвал термина "сравнително нови" автомобили, но това понятие не е законово. Ето защо за въпросните автомобили не следва да се прилага изключението по чл. 29, ал. 6 от закона, а правилото по чл. 29, ал. 5. Не следва да се обсъждат обективни пазарни предпоставки, доказвани от регистрираното лице.

Представените застрахователни полици са с по-висока застрахователна стойност, поради което тя не следва да се взема предвид, тъй като е по-неблагоприятна за жалбоподателя. Изслушаната от Съда ССЕ е дала заключение за равни или по-високи пазарни цени, които отново са по-неблагоприятни за жалбоподателя.

Налага се изводът, че Съдът е следвало да съобрази именно експертните оценки на автомобилите, дадени в хода на ревизията. Използваният от експерта метод е законово регламентиран и тъкмо той следва да намери приложение. Ето защо следва да се приеме, че ревизията правилно е определила допълнителното задължение за данък върху добавената стойност за внасяне. Ревизионният акт в тази част е законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

II. По жалбата на "Фокус" ЕООД.

Тази част на спора се състои от следните спорни моменти, които ще бъдат разгледани поотделно:

1. Непризнат от ревизията ред за облагане с патентен данък за 2004 г. и въз основа на това - облагане по ЗКПО (отм.).

За тази година дружеството-жалбоподател е подало патентна декларация за осъществявана дейност - търговия на дребно в обект (офис) с площ от 10 кв. м, която подлежи на облагане по чл. 31, ал. 1, т. 3 ЗОДФЛ (отм.). Ревизиращият орган е приел, че липсва деклариран търговски обект за търговия с автомобили, тъй като за местонахождение на същите са декларирани други адреси. Ревизията е приела, че клиентите нямат достъп до стоката в регистрирания за търговска дейност офис. В противовес на така приетото жалбоподателят е настоявал, че под обект следва да се разбира мястото, където се осъществяват търговските сделки, а именно офисът на дружеството. В тази връзка е твърдял, че за клиента не е достатъчен външният оглед, за да придобие представа за качеството на автомобила.

Съдът е допуснал СТЕ, която е определила нетната площ за разположение на автомобилите на 72,12 кв. м, като върху същата могат да бъдат изложени около 4 автомобила.

За да отхвърли жалбата в тази й част, Съдът е приел за неправдоподобно, че на площ от 10 кв. м може да се упражнява търговска дейност по продажба на автомобили втора употреба, за което е необходимо да се разположат, да се огледат от купувачите и да се изпробват. Аргументирал се е с установения в хода на ревизията факт, че продаваните от жалбоподателя автомобилите са били ситуирани на три различни адреса в други населени места.

Изводите на градския съд намират опора в закона. За да може данъчно задълженото лице да се ползва от законовата привилегия на облагане с еднократен и окончателен годишен данък (без оглед на реализираната печалба), дейността му следва да отговаря на законовите изисквания - в случая изискването по чл. 31, ал. 1, т. 3 ЗОДФЛ (отм.), тоест площта на обекта не следва да надвишава 100 кв. м. В случая с оглед спецификата на търговската дейност и броя на продадените автомобили, същата е извършвана на площ, по-голяма от декларираната. Видно е от експертното заключение, че на посетения от в. л. обект могат да се разположат едва 4 автомобила, а са реализирани продажби на по-голяма брой автомобили. Установено е, че същите са били позиционирани на различни места, поради което с оглед нормите, третиращи нетната търговска площ, не може да се приеме, че клиентите имат достъп до стоката в рамките на регистрирания за търговска дейност офис.

Правилно ревизията е приела, че жалбоподателят е подлежал на облагане по общия ред.

Като е приел, че в случая липсва основание за облагане на жалбоподателя с патентен данък за 2004 г., в тази част Съдът е постановил законосъобразен акт, който следва да бъде оставен в сила.

2. Преобразуване финансовия резултат на ревизираното лице за 2004 г. на следните две основания:

а/ със сумата 67469,42 лв. на осн. чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.).

Посочената норма предвижда, че за данъчни цели финансовият резултат на задължените лица се увеличава с разходите, довели до намаляване на този финансов резултат, които данъчно задълженото лице е отчело в нарушение на счетоводното законодателство. В случая става въпрос за разлика между осчетоводената и следващата се отчетна стойност на продадените автомобили (61921,07 лв.), транспортни разходи на наличните към 31.12.2004 г. автомобили (4708,35 лв.) и задължителни осигурителни вноски на управителя на фирмата, осчетоводени като разход за същата (840 лв.).

Законосъобразно Съдът е приел, че след като в хода на ревизията не са представени доказателства, че определената по ЕАД статистическа стойност е цена на придобиване на автомобилите, то правилно ревизията я е установила, като е сумирала цената от кл. 22 на ЕАД с платените мита. При тежест на доказване върху жалбоподателя, при неангажиране на доказателства, спрямо него следва да се приложат последиците от недоказването.

Законосъобразно ревизията е увеличила ФР със сумите за транспортни разходи само за наличните автомобили към края на отчетната година - за продадените в рамките на същата година това са разходи по привеждане на активите във вид, годен за използване.

Осигурителните вноски на управителя на фирмата не са разход за нея, тъй като са с личен характер.

Констатацията е законосъобразна и правилно жалбата срещу нея е оставена без уважение.

б/ със сумата 5549,66 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.).

Посочената норма предвижда, че за данъчни цели финансовият резултат на задължените лица се увеличава с разходите, довели до намаляване на този финансов резултат, които произтичат от сделки или трансфери, сключени в отклонение от данъчно облагане.

Ревизиращият орган е предприел преобразуването, тъй като е констатирал отклонение от стойността на извършените продажби на автомобилите, описани в т. I от настоящото решение. Поради това е приложил чл. 14 от закона, като е определил размера на дължимия данък, както той би възникнал при обичайни сделки. Защо следва да се приемат именно експертните оценки на автомобилите, дадени в хода на ревизията, Съдът изложи мотиви по-горе.

С оглед изложеното по-горе в частта на облагането по ЗДДС (отм.) констатацията е законосъобразна и правилно е била потвърдена от СГС.

3. Доначислен ДДС за внасяните и впоследствие продадени употребявани автомобили - за сумата над 317,33 лв.

С оглед изложеното по-горе в частта на облагането по ЗДДС (отм.) констатацията е законосъобразна и правилно е била потвърдена.

По водене на делото пред настоящата инстанция Д "ОУИ" - гр. София не е направила разноски, не е представлявана в открито съдебно заседание, поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да й бъдат определяни; а с оглед изхода на спора "Фокус" ЕООД няма право на разноски.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът