Решение № 10980 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2019 г.

Решение № 10980 от 11.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12979/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Министерство на регионалното развитие и благоустройството- гр. София срещу Решение № 1091 от 05.06.2019 г., постановено по адм. д. № 155/2018 г. по описа на Административен съд – Варна В ЧАСТТА МУ, в която МРРБ е осъдено да заплати на община –Аксаково сумата от 21 419, 11 лв, представляваща междинно плащане № BG 161 Р0001/1. 4. -06-0023-С0001-М0001 по Договор № 2 /Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Регионално развитие" /2007-2013 с № BG 161 Р0001/1. 4. -06/2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на завеждане на исковата молба- 12.01.2018. до заплащане на главницата.

Касаторът твърди недопустимост на съдебното решение като постановено по нередовна искова молба или като постановено по молба, непредявена по ЗОДОВ, евентуално - неправилност на съдебното решение в обжалваната от него част като постановено в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени същото в обжалваната част и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да обезсили съдебното решение и прекрати производството по делото или- евентуално- да отхвърли изцяло исковата претенция на община - Аксаково като неоснователна.

Срещу същото съдебно решение, но В ЧАСТТА МУ, с която искът на община – Аксаково срещу МРРБ за присъждане на законната лихва върху главницата от 21 419, 11 лв, считано от 15.01.2013 г. / датата на одобряване на искането за междинно плащане № BG 161 Р0001/1. 4. -06-0023-С0001-М0009 с писмо изх. № 99-00-6-10083/15.01.2013 г. на ръководителя на управляващия орган на ОПРР/ до завеждане на исковата молба в размер на 10 875, 06 лв е отхвърлен като неоснователен, е предявена и втора касационна жалба от страна на община- Аксаково. Вторият касатор твърди неправилност на решението в обжалваната от него част като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли ВАС да отмени съдебното решение в атакуваната от този касатор част и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да уважи изцяло тази акцесорна претенция.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, той – и ответник по втората касационна жалба, не изпраща представител. От същия чрез процесуалния му представител гл. юриск. З. Игнатов е депозиран писмен отговор на втората касационна жалба с подробно развити в него доводи за неправилност на решението в обжалваната от МРРБ част, съответно –правилност на същото решение в обжалваната от община – Аксаково негова част.

Касационният жалбоподател, община - Аксаково, той- и ответник по касационната жалба на МРРБ, редовно призован, се представлява от адв. Златев, който оспорва жалбата на МРРБ, поддържа касационната жалба на доверителя си, а по същество твърди правилност на съдебното решение в осъдителния му диспозитив, съответно- неправилност на същото в отхвърлителния му диспозитив по съображения, подробно развити в касационната жалба, в писмен отговор на касационната жалба на МРРБ и устно – в хода по същество.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост на съдебното решение.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно в обжалваните от тях части, поради което са допустими

Разгледани по същество, и двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения:

С обжалваното решение АС- Варна е уважил изцяло първия от предявените като обективно съединени от община –Аксаково срещу МРРБ искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като е осъдил Министерство регионалното развитите и благоустройството да плати на община Аксаково сумата от 21 419, 11 лв, представляваща дължимо междинно плащане № BG 161 Р0001/1. 4. -06-0023-С0001-М0001 по Договор № 2 /Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Регионално развитие" /2007-2013 с № BG 161 Р0001/1. 4. -06/2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на завеждане на исковата молба - 12.01.2018. до заплащане на главницата.

Със същото съдебно решение административният съд е отхвърлил изцяло втория от обективно съединените от община Аксаково срещу МРРБ обективно съединени искове – този за осъждане на МРРБ да заплати на общината сумата от 10 875 лв, съставляваща изтеклата върху главницата от 21 419, 11 лв законна лихва за периода: 15.01.2013 г. / датата на одобряване на искането за междинно плащане № BG 161 Р0001/1. 4. -06-0023-С0001-М0009 с писмо изх. № 99-00-6-10083/15.01.2013 г. на ръководителя на управляващия орган на ОПРР / до момента на завеждане на исковата молба в съда -12.01.2018 г.

Съдът е присъдил и съдебни разноски в полза на ищеца съразмерно на уважената част от исковите му претенции.

Обжалваното в настоящото съдебно производство съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.

1. По касационната жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Между страните не е налице спор по фактите, поради което настоящата касационна инстанция не следва да приповтаря установената от административния съд по делото фактическа обстановка.

Насрещните тези на страните поставят процесуалноправни въпроси, отнасящи се до реда, по който следва да бъде ангажирана отговорността на административния орган във връзка с неизпълнено парично задължение, произтичащо от Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (ДПБФП) № BG161 P0001/1. 4. -06/2010 от 3.06.2011 г. В тази насока първоинстанционният съд вярно и точно е проследил хронологията на взаимоотношенията между страните по повод предоставената на общината финансова подкрепа със средства от ЕСИФ и правилно е издирил и съобразил относимата за спора материалноправна уредба, доколкото е налице и произнасяне на петчленен смесен състав на ВКС и ВАС по повдигнатия между СРС и АС – Варна спор за подсъдност. Развитите от съда мотиви по приложението на вътрешното и общностно право, регламентиращо определянето на финансови корекции, в контекста на фактите по делото и упражненото от органа компенсаторно изявление се споделят от касационната инстанция и по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Неоснователни са развитите от процесуалния представител на МРРБ оплаквания за недопустимост на съдебното решение поради обстоятелството, че исковете не следвало да се квалифицират като такава по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съответно – да се разглеждат по реда на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.

Предявените от община Аксаково искови претенции не произтичат директно от самия договор за финансова помощ, нито размерът им е определен в него, поради което бенефициерът не би могъл да претендира обезщетение за вредите от забавеното плащане по реда на договорната отговорност. Ако такива вреди са настъпили, те са резултат от действията, съответно бездействията на компетентния административен орган по фактическото неплащане на иначе одобрената с писмо изх. № 99-00-6-10083/15.01.2013 г. на ръководителя на управляващия орган на ОПРР сума за междинно плащане. Обезщетение за такива вреди се дължи на основание чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Обоснован е крайния извод на АС-Варна за доказаност и основателност на иска за имуществени вреди, изразяващи се в неплащане на сумата от 21 419, 11 лв, представляваща дължимо междинно плащане № BG 161 Р0001/1. 4. -06-0023-С0001-М0001 по Договор № 2 /Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Регионално развитие" /2007-2013 с № BG 161 Р0001/1. 4. -06/2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от момента на завеждане на исковата молба - 12.01.2018. до заплащане на главницата. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от административния съд правни доводи в тази насока, към които препраща като мотиви на собствения си съдебен акт с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК.

1. По касационната жалба на община – Аксаково.

Тази касационна жалба също е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение на АС-Варна в отхвърлителния му диспозитив като правилно следва да бъде оставено в сила.

Правилно административния съд, за да отхвърли претенцията за вреди, изразяващи се в изтекли лихви върху сумата от 21 419, 11 лв от датата на одобряване на плащането на главницата – 15.01.2013 г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.01.2018 г., се е позовал на разпоредбата на т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. по описа на ВКС, съгласно която началният момент на дължимостта на законна лихва върху сума, претендирана като обезщетение за имуществени вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, е признаване незаконосъобразността на фактическото действие / бездействие, от което същите вреди се претендират, което в конкретната хипотеза се извършва с постановяване на самото решение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Предвид изхода от спора нито една от страните по делото няма право на съдебни разноски.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение