Решение № 8191 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15532/2010 г.

Решение № 8191 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15532/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митница Югозападна моли да бъде отменено решение № 535/15.10.2010 г. по адм. д. № 429/2010 г. на Благоевградския административен съд, с което е отменено решение № 7101-0046/17.03.2010 г. на началника на Митница Югозападна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли жалбата против решението да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Райнов" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 7101-0046/17.03.2010 г. на началника на Митница Югозападна, с което по ЕАД № 09BG005700Н0000892/23.12.2009 г. е определена нова митническа стойност от 1042,17 лв. и дължим ДДС за довнасяне 90 лв. на внесен от Швейцария автомобил Пежо 406, комби, с обем на дизеловия двигател 2088куб. см. и мощност 80.kw/DIN на основание чл. 30 § 2 б. "б" от Регламент на Съвета (ЕИО) № 2913:92 г. /МК/. В ЕАД е декларирана цена на автомобила 200 швейцарски франка по представена фактура и 333,33 лв. транспортни разходи по ЧМР-товарителница, които определят декларирана митническа стойност от 592,17 лв. При вноса е платен ДДС 118,41 лв. Поискана е допълнителна информация от вносителя за подлежащата на плащане и действително платената цена за автомобила. Представено е писмо от вносителя за начина на плащане на цената, в което е обяснено, че плащането е в брой. Представена е служебна бележка на фирма "ИПС" ООД, че турбо компресорът на автомобила е дефектен. След извършен анализ на вносните операции на автомобили от Щвейцария в решението е прието, че декларираната митническа стойност не съответства на чл. 29 МК и е определена митническа стойност 1042,17 лв. на основание чл. 30 § 2 б. "б" МК и дължим за внасяне ДДС 90 лв. за разликата в стойността. В решението не е посочено по коя вносна ЕАД, за какъв автомобил е определена новата митническа стойност. Вещото лице от техническата експертиза е дало заключение, че процесният автомобил и автомобил от същата марка с обем на двигателя 1997 куб. см, внесен по ЕАД 09BG005000Н0125450/01.12.2009 г. не са сходни, тъй като се отличават по обем на двигателя, конструкция - процесният е комби, а другият е седан, процесният автомобил е с дизелов двигател, а другият - с бензинов двигател. Съдът е приел, че митническата стойност се определя по чл. 35 и сл. ЗМ. В процедура по чл. 102, ал. 2 ППЗМ при възникнали съмнения относно декларираната митническа стойност митническите органи могат да поискат допълнителни доказателства от вносителя. Приел е също, че събраните доказателства не установяват кое обстоятелство е породило съмнението на митническите органи в достоверността на декларираната стойност, за да определи митническата стойност по чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗМ чрез стойността на сходни стоки. По определението в чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ сходни стоки са произведените в същата страна, които въпреки, че не са еднакви във всяко отношение, имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали, които им позволяват да изпълняват едни и същи функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговията; качеството на стоките, тяхното добро име и наличието на търговска марка са едни от факторите, които следва да се вземат предвид, за да се определи дали стоките са сходни. Съдът е приел, че двата автомобила не са сходни. Според съда не е спазена поредността в чл. 36, ал. 1, т. 1 - 4 ЗМ, както изисква чл. 36, ал. 2 ЗМ и чл. 30 § 1 МК. В решението не е обоснована невъзможността да се приложи чл. 36, ал. 1, т. 1 ЗМ, за да се премине към определяне на митническата стойност по т. 2 от същата алинея. Приел е също, че ЗМ изисква да се определи стойността при сравнение най-малко с два автомобила предвид използваното понятие "сходни стоки" в множествено число. Съдът е приел, че договорната стойност по чл. 29 МК е установена с представената фактура, която показва извършено плащане. За да се приложи чл. 30 МК е необходимо митническата стойност да не може да бъде определена по чл. 29 МК, което в случая не е налице. Тъй като административния орган не е мотивирал основателно съмнение по чл. 102, ал. 2 ППЗМ съдът е приел, че решението е незаконосъобразно и е уважил жалбата. Съдът неправилно се е позовал на определението за сходни стоки в чл. 66, ал. т. 4 ППЗМ и на чл. 35, 36 ЗМ, след като вносът е извършен през 2009 г. при действието на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общност /МК/, по който е определено задължението в оспореното пред съда решение и е приложим за извършения през 2009 г. внос на автомобил от Швейцария. Определението за "сходни стоки" по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМ се отличава от определението за "подобни стоки" в чл. 142 § 1 б. "г" от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12. октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общност/РПМК/, приложим в случая и определящ "подобни стоки" като произведени в същата страна, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимнозаменими в търговско отношение; качеството на стоките, репутацията им и съществуването на запазена марка са измежду факторите, които определят дали стоките са подобни. Цитирания чл. 142 § 1 б. "г" РП МК изисква подобие на характеристиките и съставните материали на стоките, които им дават възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, за разлика от чл. 66, ал. 1, т. 4 ППЗМ, в който се изисква стоките да имат еднакви характеристики и еднакви съставни материали. В английската версия на чл. 30 § 2 б. "б" МК и на чл. 142 § 1 б. "г"РП МК е употребен изразът "similar goods", който в българската версия на чл. 30 § 2 б. "б" МК е преведен като "сходни стоки", а в чл. 142 § 1 б. "г" РПМК е преведен като"подобни стоки", което не е прецизно, но не променя факта, че чл. 142 § 1 б. "г" РПМК е свързан с приложението на чл. 30 § 2 б. "б" МК, предвид еднаквите термини в двата текста в английската версия на Регламентите /достъпна за настоящия състав/. По приложимото определение за подобни стоки в чл. 142 § 1 б. "г" РПМК, описаните от вещото лице отлики в конструкция на сравняваните автомобили не водят до извод, че двата леки автомобила не са сходни. Двата автомобила са с 5 места, от една и съща марка, единият на 12 г., а другият на 10 г., могат да изпълняват същите функции за превоз на пътници и са сходни по смисъла на чл. 30 § 2 б. "б" МК и чл. 142 § 1 б. "г" РПМК. Неправилно съдът е приел, че фактурата установява плащане на посочената в нея цена. За да се установи, че цената в брой е платена, следваше да е представен фискален бон, което в случая не е налице. Към ЕАД не е представен платежен документ за плащане на цената, посочена във фактурата, което обстоятелство е достатъчно за митническите органи да възникне основателно съмнение, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по чл. 29 МК и на основание чл. 181а § 1 и 2 РПМК са поискали допълнителна информация от вносителя по чл. 178 § 4 РПМК за установяване на действително платената или подлежаща на плащане цена на внесената стока. Обосновано съдът е приел, че в решението не са изложени мотиви относно определяне на митническата стойност предвид декларирана митническа стойност по друга ЕАД за внос на автомобил от същата марка. В преписката е приложено становище на държавен инспектор Филипов за определяне на митническата стойност по вносна ЕАД от същата марка на 1.12.2009 г. По тълк. р. № 16/75 г. т. 3 на ОСГК на ВС е прието, че мотивите към акта могат да са изложени в друг документ, предхождащ издаването на акта, но следва да са съставени от органа, издал акта. В случая последното условие не е спазено. По ППВС № 4/76 на Пленума на ВС т. 7 неизлагането на съображенията, по които е издаден акта е основание за отмяна на акта. В същия смисъл е и т. 2 от тълк. р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС и съдът като е отменил немотивирания акт е постановил правилен акт като краен резултат, съобразен със съдебната практика. Решението не следва да се отменя само в частта на мотивите, след като крайният извод на съда е правилен. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,