Решение № 15002 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2013 г.

Решение № 15002 от 14.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9524/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 12 от 17.05.2013 г. по административно дело № 165/2013 г., Административен съд - Враца е отменил решение № 608/1 от 28.02.2013 г. на директора на РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Враца и потвърденото с него разпореждане № Ра-18/11.01.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Враца. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на атакуваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на Десислава Иванова Маринова срещу решението на директора на РУСО - Враца. Ответницата по касация Десислава Иванова Маринова от гр. Враца моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Подложеното на касация съдебно решение, с което жалбата на Десислава Иванова Маринова срещу решението на директора на РУСО - Враца е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО пред Административен съд - Враца е образувано по жалба на Десислава Иванова Маринова против решение № 608/1 от 28.02.2013 г. на директора на РУСО - Враца, с което е отхвърлена жалбата й срещу разпореждане № Ра-18/11.01.2013 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в РУСО - Враца. С потвърденото по реда на административния контрол разпореждане от 11.01.2013 г., издадено на основание чл. 114, ал. 4, изр. 2 от КСО, е разпоредено: 1) да се прихване вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от получена от Десислава Иванова Маринова сума в размер на 2888,72 лв., установено по основание и размер с разпореждане № Ра-226 от 10.02.2012 г. от изискуемо вземане на лицето от ДОО, представляващо парично обезщетение за отглеждане на дете, до размера на задължението; 2) от парично обезщетение за м. ноември 2012 г. по болничен лист № 3409614, серия А2012 на Маринова да се удържи сума в размер на 61.20 лв., както и дължимата лихва до окончателното погасяване на задължението. В мотивите на разпореждане Ра-18 е прието, че предхождащото го разпореждане Ра-226 от 10.02.2012 г., издадено за възстановяване не неоснователно получено от Десислава Маринова обезщетение за отглеждане на дете, е влязло в сила на 29.03.2012 г. Правомощието на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, да разпореди прихващане с изискуемо вземане на осигурения от ДОО, възниква само при наличие на дължима сума по влязло в сила разпореждане. Както правилно е установено от първоинстанционния съд, в случая предхождащото го разпореждане № Ра-226/10.02.2012 г., с което е било наредено Маринова да възстанови недобросъвестно получени суми, не е било влязло в сила към момента на издаване на второто разпореждане - 11.01.2013 г. (развитите аргументи от Врачанския административен съд в тази насока изцяло се споделят от ВАС и не следва дословно да бъдат преповтаряни). От този факт следва, че прихващането е разпоредено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО без да са били налице материалноправните предпоставки за целта. Горното не е съобразено от директора на РУСО - Враца при осъществения по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО административен контрол. С оглед на това настоящата инстанция споделя обоснования извод на решаващия съдебен състав, формулиран в мотивите на проверяваното решение, за незаконосъобразност на разпореждане № Ра-18 от 11.01.2013 г. и на потвърдилото го решение на директора на РУСО. Разпореждането от 10.02.2012 г. действително е било изпратено за връчване на Маринова на постоянния й адрес чрез куриерска фирма. Противно обаче на твърдяното от касатора, в приложената обратна разписка (известие за доставяне), липсва отбелязване, че пратката е "непотърсена". Дори и да имаше такова, без да е упоменато кога адресът на лицето е посетен от пощенски служител и че Маринова не е намерена на адреса, няма как да се приеме, че са били налице условията за връчване по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО чрез поставяне на съобщение на определеното за целта място в сградата на ТП на НОИ - Враца. При това положение срокът за оспорване на разпореждането от 10.02.2012 г. не е започнал да тече към датата на издаване на последвалото го разпореждане за прихващане от 11.01.2013 г., и съответно изводът на административния орган за влизането му в сила на 29.03.2012 г. не може да бъде споделен. След като в административната преписка (а и по делото) липсват доказателства за връчване или че лицето не е намерено на постоянния му адрес, няма как да се направи извод, че срокът за оспорване е изтекъл. От изложеното явства, че не са били налице предпоставките на чл. 114, ал. 4 КСО, защото разпореждането на ръководителя на контрола на разходите по ДОО за възстановяване на неправилно извършени осигурителни плащания, въз основа на което е издадено последващото разпореждане за прихващане, не е влязло в сила. Така, при невлязъл в сила административен акт, административният орган незаконосъобразно издал последващ такъв за прихващане на суми. В този смисъл касационните оплаквания са неоснователни, защото решението на Врачанския административен съд се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение счита, че не са налице касационни основания, водещи до отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, в настоящия съдебен състав,