Решение № 694 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 691/2008 г.

Решение № 694 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 691/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. И. срещу въззивното решение на Софийски градски съд (СГС) по гр.д. № 2008/07 г. В жалбата се излагат оплаквания за нищожност и неправилност на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Р. Д. я оспорва като неоснователна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение по иска на Р. Д. срещу касаторката Л. И. е допусната делба на апартамент № 6, в гр. С., на ул. "Ц. Церковски" № 25, описан по делото и в решението при квоти - 2/3 ид. ч. за ищцата и 1/3 ид. ч. за ответницата. Прието е, че апартаментът е съсобствен по приращение между страните, чиито праводатели са съсобственици в посочените квоти на дв. място, върху което е построен. След установяване нищожността на заповедта за отчуждаване на дв. място, тази за имотното обезщетяване на наследодателя на ответницата Н. И. с апартамента, построен от ЖСК, не поражда действие; затова ответницата не притежава собствеността на целия апартамент, за която претендира по делото. Апартаментът като съсобствен е допуснат до делба между нея и ищцата, като частен правоприемник (по договор за дарение) на притежавалия останалите 2/3 ид. ч. от дв. място П. В. Въззивното решение е постановено и подписано от членовете на съдебния състав, разгледал делото, според посоченото в решението и протокола от с.з. пред СГС на 3.12.07 г. С това отговаря на изискването по чл. 189, ал. 3 от ГПК, отм., а доводът на касаторката за нищожността му поради неподписване от всички членове на съд. състав е неоснователен. Неоснователни са и доводите в жалбата за неправилност на въззивното решение: въззивният съд е проследил изчерпателно от фактическа страна и прецизно от правна статута на процесния имот и е формирал законосъобразни изводи по спора. Заповедта по чл. 98 от ЗТСУ от 1978 г., с която дворното място е отчуждено от Н. И. е призната за нищожна с влязло в сила решение на СГС от 12.07.01 г. по а.х.д. № 1035/00 или отчуждаване няма. Затова позоваването от страна на касаторката на отчуждаването и определеното заради него имотно обезщетение на Н. И. с процесния апартамент със заповед по чл. 100 от ЗТСУ е неоснователно. Формално заповедта по чл. 100 от ЗТСУ не е отменена или призната за нищожна (заведеното за последното от Р. Д. адм. дело е прекратено, тъй като жалбоподателката се явява трето лице за административната процедура по издаване на заповедта), но поради обусловеността й от отчуждаването, което следва и възмездява, не поражда действие. Оттам без значение са и наведените в жалбата обстоятелства, свързани с построяването на апартамента от ЖСК, споровете по повод него до прекратяването й и позоваването на нот. акт№ 46/83 г., издаден на Н. И. за собственост върху жилище (процесния апартамент), построено върху държавно място от ЖСК. От нищожността на заповедта за отчуждаване на дв. място следва, че то остава съсобствено на притежавалите го към издаването й лица, респ. на техните правоприемници към настоящия момент. Построения върху дв. място процесен апартамент по приращение също им е съсобствен и подлежи на делба, както е приел и въззивният съд. Съсобствеността върху апартамента в посочените квоти е установена и в решаващите (по предметните съставки на иска) мотиви на влязлото в сила съдебно решение на СРС по гр. д. № 11071/02 г., водено по иск на П. В. срещу ответницата с пр. осн. чл. 108 от ЗС. Искът е отхвърлен не защото ищецът не е собственик на претендираната от него част от апартамента, а защото ответницата, сега касатор Л. И. не е намерена във владение на имота. Затова отхвърлянето не отрича правата на праводателя на ищцата върху апартамента, а напротив - установява ги между страните за посочените квоти. След влизане в сила на това решение П. В. е дарил притежаваните от него 2/3 ид. ч. на ищцата Д с договор по нот. акт № 49/05 г. Погрешното обозначаване на първия от нот. актове в описа по чл. 476, б. "д" от ГПК към цитирания нот. акт за дарение, не опорочава формално акта - арг. от чл. 472 от ГПК, нито внася съмнение за установеното (с нот. акт № 18/31 г. и наследяване, както и съдебно с посоченото решение на СРС) при извършеното прехвърляне право на собственост на дарителя. Инцидентният установителен иск, предявен от ответницата по иска - касатор: съдът да се произнесе по правата й на изключителен собственик на апартамента, се обхваща от делбения и не подлежи на отделно разглеждане и разрешаване, както са приели СРС и СГС. По делбения иск е признато, че имотът е съсобствен между страните или претенцията на касаторката за изключителната му собственост е отречена. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.