Решение № 5451 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 876/2011 г.

Решение № 5451 от 18.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 876/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано е по две касационни жалби: на Министерски съвет на РБ и на Национална спортна академия "Васил Левски" - София против решение № 15214/13.12.2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, постановено по адм. дело № 9733/2010 г., в частта за отмяна на решение № 84/19 февруари 2010 г. на Министерския съвет, с което територията на обект "Водна учебна спортна база" на Национална спортна академия "Васил Левски" с площ 135 дка е обявена за обект с национално значение по отношение на поземлени имоти с идентификатори № 51500.510.98 и № 51500.510.99 по кадастралната карта на гр. Несебър. В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост на решението като постановено по недопустима жалба на лица без правен интерес за оспорването и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се обезсилване, евентуално отмяна на решението. Ответникът - Министърът на физическото възпитание и спорта чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище, с което не оспорва касационните жалби и поддържа доводите на касаторите за уважаването им и отмяна на оспореното решение. Ответникът - Министърът на образованието, младежта и науката, не е взел становище по касационните жалби. Ответниците - Мария Христова Тончева, Богдан Желев Богданов, Марина Желева Сагаева и Радка Желева Димитрова, чрез пълномощника си адв. Кънева са депозирали писмено възражение срещу касационните жалби със становище за тяхната неоснователност, и допустимост и правилност на оспореното решение, което искат да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия намира касационните жалби за допустими - подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за НЕОСНОВАТЕЛНИ. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на ВАС - второ отделение е приел за допустима жалбата на на Мария Христова Тончева, Богдан Желев Богданов, Марина Желева Сагаева и Радка Желева Димитрова, в качеството им на собственици на поземлени имоти в обхвата на оспореното решение на МС и за основателни поради материална незаконосъобразност на решението като постановено без годно правно основание и в нарушение на чл. 47а, ал. 3 от ЗФВС. Касационната инстанция намира така постановеното решението за валидно, допустимо и правилно. Собствениците на поземлени имоти изрично включени в територията, обявена за обект с национално значение с решението на МС, имат право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК. Решението засяга упражняването на собственическите им правомощия. Определянето на обект като такъв с национално, регионално или местно значение, не се отразява върху правото на собственост, но от него настъпват промени в териториалния му статут, с което се засягат правата на собствениците. Последните са адресати на акта на МС и са активно процесуално легитимирани да го оспорят, поради което жалбите им са допустими. Оспореното решение на МС е незаконосъобразно. Нормата на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ определя смисъла на понятието "обект с национално значение", не е материалноправна и не съдържа предпоставки за признаване на обособена територия за обект с национално значение. В този смисъл посочената разпоредба не съставлява правно основание за издаване на акт със съдържание и последици като оспорения. Въпросът относно спортните обекти и съоръжения е уреден в текста на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта. В ал. 3 е посочено, че спортните обекти и съоръжения - публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия "Васил Левски", са обекти с национално значение. Последното настъпва по силата на закона, а не въз основа на решение на МС, при наличие на условията от цитираната норма - обектът да е публична държавна собственост и да е предоставен за ползване от МС по реда на чл. 6 и чл. 10 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост. В случая и двете визирани в закона предпоставки липсват. Имотите на жалбоподателите са частна собственост. Не е спорна липсата на акт за публична държавна собственост върху поземлените имоти, включени в територията на спортната академия. Липсват и доказателства за предоставянето на ползването им по надлежния ред. Следователно обявяването им за обект с национално значение е в нарушение на приложимата материалноправна норма - чл. 47а, ал. 3 ЗФВС. Като мотиви на оспорения акт следва да се приемат изложените в Доклада на вносителите на проекта за решение на МС. В него са посочени причини за "неуредени права на НСА върху земята на спортната база" и е предложено да се приеме решение за обявяване на обекта за такъв с национално значение, за да се създаде "възможност за запазване целостта на базата и запазване на възможността за ползването й от студенти за обучение по всички видове водни спортове". Така изложените фактически основания не обосновават национална значимост на обекта. Оспореният акт на МС се явява незаконосъобразен на изложените фактически и правни основания за издаването му. Обжалваното решение, с което той се отменя в частта касаеща имотите на оспорващите, съответства на материалния закон и се обосновава със събраните по делото доказателства. При неоснователност на касационните оплаквания решението следва да бъде оставено в сила. Ответниците не са претендирали разноски пред настоящата инстанция и не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,