Решение № 578 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2009 г.

Решение № 578 от 14.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10278/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от РДНСК - Хасково, чрез пълномощника й - мл. юрисконсулт Христова, против Решение № 141/12.06.2009 г. постановено по адм. дело № 144/2009 г. на Административен съд - Хасково. Поддържат се касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - "Черай Линес" ООД, гр. Хасково, в писмено становище, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество се явява неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Хасково е отменил Заповед № ДК-09-6/19.02.2009 г. на Началника на РДНСК - Хасково, като незаконосъобразна. С нея по отношение на ответника - "Черай Линес" ООД, гр. Хасково, е забранено ползването на строеж "Преустройство на склад в шивашки цех", намиращ се в УПИ V, кв. 12 по плана на с. Войводово, община Хасково, поради това, че не е въведен в експлоатация, в нарушение на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ. За да отмени заповедта, съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за издаване на заповедта, поради това, че не е налице строеж "Преустройство на склад в шивашки цех", който да подлежи на въвеждане в експлоатация, по реда на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 177 от ЗУТ, а е налице масивна сграда, с предназначение склад, която се ползва като склад и не подлежи на въвеждане в експлоатация. Решението е правилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни правни изводи, че не е налице строеж "Преустройство на склад в шивашки цех", който да подлежи на въвеждане в експлоатация, по реда на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ , във вр. с чл. 177, ал. 1 и сл. от ЗУТ. Данните по делото сочат за наличието на строеж "Масивна сграда - склад", който се ползува като такъв от собственика му - ответното дружество по предназначение. Складът е изграден в периода 1951-1969 г., като за него има издадено Удостоверение за търпимост № 13/31.03.2008 г., на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. При тези данни, установени от: Констативен протокол № 104/17.02.2009 г. на РДНСК - Хасково, нот. акт № 1558/2007 г., фактури за закупени машини - 4 бр., договор за проучване и инвестиционно проектиране на обект "Склад за текстилни и шивашки машини", както и от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, обосновано е прието, че доказателствената сила на КА № 17/27.11.2008 г. на община - Хасково е оборена. Съгласно чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, началникът на ДНСК, или упълномощено от него длъжностно лице, въз основа на съставен констативен акт, забранява с мотивирана заповед ползването на строежи и пр, ако те се ползват преди да са въведени в експлоатация. За издаване на заповед, на основание цитираната разпоредба, е необходимо наличието на следните материалноправни предпоставки: строеж, за който да се изисква издаване на разрешение за ползване; да няма издадено такова разрешение; и строежът реално да се ползва като такъв по предназначение; В конкретният случай, съобразно данните по делото, правилно е прието, че липсват тези материалноправни предпоставки за издаване на заповедта, поради което същата е незаконосъобразна. Липсата на строеж - предмет на заповедта и на КА № 17/27.11.2008 г., обуславя и липсата на изискване за въвеждането му в експлоатация, по реда на чл. 178, ал. 1, във вр. с чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Отсъствието на елементите от фактическия състав на приложимата материалноправна норма, прави оспорената заповед незаконосъобразна, поради което като е констатирал тази незаконосъобразност, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява обосновано. Изложеното обуславя неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този изход на делото основателно е искането на ответното дружество за присъждането на разноски пред касационната инстанция, в размер на 500 лева за адвокат, платени изцяло и в брой на 03.12.2009 г., видно от представения на л. 10 договор за правна защита и съдействие. Разноските пред първата инстанция са присъдени от първоинстанционният съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение