Решение № 12196 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2015 г.

Решение № 12196 от 11.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Акваграфикс" ЕООД, подадена чрез адв. Тодоров и адв. Наумов, против решение № 2420 от 07.04.2015 г., постановено по адм. д. № 3116/2014 г. по описа на Административен съд С.-град, първо отделение, 19 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2101304699/15.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -С., в частта, в която е потвърден с решение № 246/07.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - С. при ЦУ на НАП и е осъдено дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 790,92 лева. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност, съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт, като алтернативно се иска съдът да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, изразява становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба, подадена от дружеството. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е предявена от страна по делото и в срок. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на разглеждане пред административния съд е бил РА № 2101304699/15.11.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП -С., в частта, в която е потвърден с решение № 246/07.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството против РА. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд безкритично е възприел изводите на органите по приходите, при което е отхвърлил жалбата. Съдът е изложил кратки мотиви, възпроизвеждащи фактическите и правни изводи на приходните органи, цитирал е приложимите правни норми и съдържанието им. Така постановеното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В мотивите на съдебното решение съдът не се е произнесъл по същество по спорните въпроси, не е ценил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не е обсъдил конкретно и подробно възраженията на жалбоподателя, изложени в жалбата, не е определил конкретно предметът на обжалване. При ревизията е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице през данъчни периоди, включени в обхвата на ревизията, в размер на 113 333,13 лева. Определен е корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. за довнасяне в размер на 56 152,75 лева. Начислени са лихви за забава в общ размер на 87 350,02 лева. С решение № 246/07.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП е: 1. отменен РА в частта на установените задължения по ЗДДС за данъчните периоди от 01.06.2008 г. до 30.11.2008 г. и от 01.01.2009 г. до 30.04.2009 г.; 2. изменен е РА в частта за данъчен период м. 12.2008 г. като вместо определения резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 23 831,45 лева, е определен ДДС за внасяне в размер на 8 126,32 лева и съответните лихви; 3. изменен е РА в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2008 г. като вместо определения корпоративен данък в размер на 37 223,83 лева, е определен такъв в размер на 18 475,80 лева и съответните лихви; 4. изменен е РА в частта на допълнително определения корпоративен данък за 2009 г. като вместо определения корпоративен данък в размер на 18 928,92 лева, е определен такъв в размер на 6 598,90 лева и съответните лихви; 5. потвърден е РА в останалата оспорена част. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит по фактури за получени доставки от "К.-К.-И.-Експорт" ЕООД, "Ленчев 2008 г. " ЕООД, "Н. М. К." ЕООД и "Чери 777" ЕООД. Тези доставки имат за предмет услуги, включващи изработка на 3Д модели, графичен дизайн, дигитални снимки, цветни разпечатки, печат на брошури и др. Приходните органи са приели, че не са налице реално извършени доставки на услуги и на осн. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС не е признато право на данъчен кредит по данъчни периоди. С обжалвания РА са определени и допълнителни задължения за корпоративен данък за 2008 и 2009 г. Изложено е, че РЛ е осчетоводило разход за външни услуги по фактурите, издадени от "К.-К.-И.-Експорт" ЕООД, "Ленчев 2008 г. " ЕООД, "Н. М. К." ЕООД и "Чери 777" ЕООД. Приходните органи са приели, че сделките с цитираните доставчици са сключени с цел отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО - заплащане на възнаграждения за услуги, без те да са реално осъществени. За да отхвърли жалбата, съдът буквално е възпроизвел част от фактическата обстановка, описана в решението на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, направените от същия фактически и правни изводи. В хода на ревизионното производство, във връзка с допълнително начисления ДДС и корпоративен данък са представени множество писмени доказателства, окомплектовани в 4 папки и един класьор (приложения по делото), които не са обсъдени от съда. Мотивите на съдебния акт възпроизвеждат частично мотивите на органа по приходите и решението на решаващия орган, без да е извършен анализ на събраните писмени доказателства, които са относими към предмета на спора. Не е посочено от съда, че не се кредитират същите доказателства, за да бъде подложен на контрол този извод от настоящата инстанция. Предвид двуинстанционния характер на производството, ако бъдат обсъдени за първи път в касационното производство, представените и приети доказателства в хода на обжалването пред административния съд, би се нарушило правото на двуинстанционно производство за жалбоподателя. Допуснатото нарушение от съда на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като се създава вероятност, че фактите може да са различни от приетите от съда, поради което решението следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Ето защо касационната инстанция намира, че не може да провери правилността на съдебното решение, което не съдържа собствени мотиви, вкл. и относно възраженията и доводите на жалбоподателя, по които съдът дължи произнасяне. Настоящата инстанция не може и не следва да замества липсващите мотиви на първоинстанционния съд, тъй като предмет на касационна проверка не е правилността на решението на данъчния директор. В производството по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК намират субсидиарно приложение разпоредбите на АПК и на ГПК, на основание § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 12 от ГПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 236, ал. 2 от ГПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът е не определил кои са спорните въпроси по делото, в резултат на което не е формирал фактически и правни изводи по тях. Допуснатите процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, са съществени и препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания данъчен акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. По изложените съображения касационната инстанция намира, че е налице основанието по чл. 209, т. 3, предл. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С.-град. С оглед изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение