Решение № 10067 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2013 г.

Решение № 10067 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13772/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът - Началникът на МП - Варна Запад при Митница Варна, моли да бъде отменено като неправилно решение № 2083/25.07.2013 г. по адм. д. № 3770/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменено негово решение № 4444-186-13/04.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002002Н0102644/13122011, потвърдено с решение № Ч47-64-1/21.08.2012 г. на началника на Митница Варна. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли да бъде отхвърлена жалбата против решението на началника на митническия пункт и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Челик 9" ЕООД, редовно призован, не изпраща представител. Не е подал възражение в дадения от съда срок. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е отменил решение № 4444-186-13/04.07.2012 г. към ЕАД № 11BG002002Н0102644/13122011, потвърдено с решение № Ч47-64-1/21.08.2012 г. на началника на Митница Варна, с което на основание чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от Митническия кодекс на Общността е определена нова митническа стойност на внесените стоки и е определен ДДС за довнасяне в размер 10 384,67 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства поотделно и в съвкупност, и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаканосъобразно определяне на нова митническа стойност по вносната ЕАД за внос на стоки от Турция само въз основа на данните в износната ЕАД, подадени в Турция за по-висока митническа стойност на изнасяните/внасяни стоки. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административният орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на ЕАД материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. За да се установи митническа стойност на внесените стоки, различна от декларираната във вносната ЕАД, следваше данните в износната ЕАД да са подкрепени с данни за стойността на стоките от счетоводството на износителя, за осчетоводеното плащане на стоките, които е могло да бъдат поискани от касатора в искане за повторна проверка на основание чл. 7 § 4 от Решение № 1/2006 на комитета за митническо сътрудничество ЕО-Турция от 26 септември 2006 г., с което се установяват подробни правила за прилагане на Решение № 1/95 на Съвета за Асоцииране ЕО-Турция. По делото не е установена действително платената и подлежаща на плащане цена за стоките и съдът в съответствие с чл. 29 МК законосъобразно е отменил оспореното пред него решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, I отделение,