Решение № 726 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2011 г.

Решение № 726 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5783/2011 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК Кметът на Община Плевен моли да бъде отменено решение № 151/23.03.2011 г. по адм. д. № 17/2011 г. на Административния съд - Плевен, с което е отменен акт за установяване на публични вземания от местни данъци по данни от декларация № 107-780/15.11.2010 г. на отдел "Приходи от местни данъци и такси" при Община Плевен като неправилно. Поддържа, че решението е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, като подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против акта да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Лиляна Стоянова - Ирис - Румен Стоянов", редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страната по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил акт за установяване на публични вземания от местни данъци по данни от декларация № 107-780/15.11.2010 г. на Грета Караиванова - старши експерт в отдел "Приходи от местни данъци и такси" при Община Плевен, потвърден с решение № 2/16.12.2010 г. на началник-отдел "Приходи от местни данъци и такси" при Община Плевен на основание чл. 5, ал. 4 ЗМДТ. С акта на ЕТ "Лиляна Стоянова - Ирис - Румен Стоянов" е определено задължение за данък върху превозно средство - товарен автомобил Шкода Европа 100, с рег. № ЕН7635АН за 2007 г., 2008 г. и за 2009 г., общо в размер на 1608 лева с лихви. В мотивите си съдът е приел, че в конкретния случай данъкът за посочените години е недължим поради наличието на условията по чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в приложимата за периода 2007 г. - 2009 г. редакция на ДВ, бр. 105/2006 г. За да направи този извод, съдът е анализирал подробно доказателствата по делото и въз основа на тях е установил, че процесното МПС е собственост на едноличния търговец, но че същото, считано от 12.2006 г., е спряно от движение, като свидетелството му за регистрация е върнато в КАТ. При тези данни съдът е приел на основание чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, че данък не се дължи, тъй като превозното средство не се ползва, спряно е от движение и до края на предходната година на годината, за която данъка е дължим, собственикът е върнал свидетелството му за регистрация. Според съда с оглед категорията на превозното средство Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС е неприложима, поради което е неприложимо и второто условие от чл. 58, ал. 4 ЗМДТ за представяне на удостоверение за разкомплектоване на превозното средство по чл. 15 от тази Наредба. Съдът е отменил акта, като постановен в нарушение на закона. Решението е правилно. Спорът, с който е сезиран съда, е правен и се свежда до преценка за приложението на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ / в ред. на ДВ, бр. 105/2006 г. или в ред. на ДВ, бр. 95/2009 г./ от страна на административния орган. Съгласно чл. 52, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България, а според чл. 53 ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. По цитираните правни норми търговецът е носител на задължение за данък върху превозните средства, които притежава. Съгласно чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията от ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 01.01.2007 г., за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Обсъжданата разпоредба е материално-правна и приложима за ревизирания период 2007 г. - 2009 г. Законосъобразен е изводът на съда, че данък не се дължи за периода щом собственикът е върнал в КАТ свидетелството за регистрация на товарния автомобил. предвид данните по делото за спиране от движение на превозното средство от м. 12.2006 г. и за предаване на свидетелството за регистрация в КАТ. Законосъобразен е изводът на съда, че за товарният автомобил от категория N3, над 12, т. по чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "в" от ЗДвП не е приложима Наредбата за изискванията за третиране на отпадъци от МПС,приета с ПМС № 311 от 17.11.2004 г., тъй като автомобилът не попада в категорията автомобили, изброени в чл. 2 и чл. 3, за които Наредбата е приложима, а посоченото удостоверение за разкомплектоване се издава на основание чл. 15 от тази Наредба. При това положение законосъобразно е приетото от съда, че след като процесният автомобил не е бил в движение през 2007 г., 2008 г. и за 2009 г., и след като свидетелството му за регистрация е върнато на компетентните органи през 2006 г., собственикът му не дължи заплащане на данък за него по чл. 52 ЗМДТ. Неоснователен е доводът на касатора за приложение на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ в редакцията от ДВ, бр. 95/2009 г., която е в сила от 1.01.2010 г. Материални права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им. Съдът правилно е определил приложимата редакция за проверявания период от ДВ, бр. 105/2006 г., в сила от 1.01.2007 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,