Решение № 230 от 25.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 628/2013 г.

Решение № 230 от 25.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 628/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков Производството е по Глава 33-та от НПК. В срока по чл. 421, ал. 1 от НПК, е постъпило искане на Главния прокурор на РБ за отмяна по реда на възобновяването, на въззивно определение № 177 от 29.11.2012 г., постановено по ВЧНД № 624/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Хасково, с което било потвърдено протоколно определение от 20.09.12012 г. постановено по НОХД № 654/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Свиленград. В искането поддържано и в съдебно заседание се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон, поради и което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд. Осъденият С. И. Б. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. От защитата му е представено писмено становище с което се оспорва основателността на искането. Върховният касационен съд, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: С протоколно определение от 20.09.12012 г. постановено по НОХД № 654/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Свиленград по реда на чл. 384, ал. 1 от НПК, осъдения Б. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му били определени наказания "лишаване от свобода" за срок от седем месеца, изпълнението на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години и "глоба" в размер 2500 лева, като предмета на престъплението - общо 1024 бр. кутии цигари без акцизен бандерол, на стойност 5094, 80 лв., бил отнет в полза на държавата. С определение от същата дата, в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, е било оставено без уважение искането на прокурор при РП - гр. Свиленград, за отнемане в полза на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, на л. а. м. "Пежо", м. 306 с ДРН У., собственост на осъдения. Този акт на съда бил протестиран, като с атакуваното въззивно определение № 177 от 29.11.2012 г., постановено по ВЧНД № 624/2012 г. по описа на Окръжен съд - гр. Хасково, първоинстанционното определение било потвърдено. Релевираното в искането оплакване, за допуснато нарушение на материалния закон е основателно, поради и което следва да бъде уважено. Това е така поради следните съображения: Действително, законодателят в нормата на чл. 234 от НК не е предвидил изрично отнемането в полза на държавата на превозното средство послужило за превозването на предмета на престъпление, поради и което обстоятелство, наличието на хипотезата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК, следва да бъде преценявано за всеки един конкретен случай. Съобразно тази законова разпоредба, за да бъде отнета в полза на държавата, движимата вещ, трябва да е собственост на дееца и да е била предназначена или е послужила пряко, за осъществяване изпълнителното деяние на престъплението. Видно от материалите по делото, предмета на престъплението в чието извършване Б. е бил признат за виновен - общо 1024 бр. кутии цигари без акцизен бандерол, на стойност 5094, 80 лв., е бил старателно укрит в процесното МПС /в. ж. протокол за оглед с фотоалбум/. Самото количество на укритите кутии цигари /общо 1024 бр./ обективно предполага, че "държането им" от страна на осъдения, не би могло да бъде осъществено по начин различен от констатирания по делото, т. е., в конкретния случай, автомобила обективно е послужил при извършване на престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК и извън всякакво съмнение, попада в хипотезата на чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК. Поради горепосоченото, настоящата инстанция намира обжалваното определение за постановено при допуснати нарушения на материалния закон, обстоятелство, което налага отмяна на постановения акт по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд, от стадия на "съдебното заседание". Воден от горното, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение