Решение № 3806 от 10.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Е. Чалъкова против решение 3483 от 25.05.2022 г., постановено по административно дело 2348/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Чалъкова срещу решение 2153-21-22 от 04.02.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) София-град, с което е оставена без уважение жалбата й с вх. 1023-21-130/06.01.2022 г. срещу разпореждане [номер] от 01.01.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, като жалбоподателката е осъдена да заплати на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторката иска отмяна на атакувания съдебен акт, като моли да бъде отменено и потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ София-град, вкл. и в частта му, с която е осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ София-град, действащ чрез пълномощника гл. юрк. Петрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, като моли то да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 01.01.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ София-град на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО е преизчислен размерът на отпуснатата на Е. Чалъкова лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО и същата е определена в нов размер за ежемесечно изплащане от 1360.58 лв. Разпореждането е атакувано от Чалъкова по реда на чл. 117 от КСО пред горестоящия орган с оплакване за неправилно приложение на разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, поради което размерът не е бил правилно изчислен. Жалбоподателката сочи, че пенсионният орган не е отразил увеличението на пенсията й за 2019 г. и не е съобразил порасналата тежест на всяка година осигурителен стаж. При осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ София-град с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 04.02.2022 г. не е уважил сезиралата го жалба, като е аргументирал теза, че пенсията е изчислена правилно. За да отхвърли жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е извел решаващ извод, че решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване са законосъобразни, като издадени от компетентни органи, при спазване на предвидената в закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че в административните органи правилно са приложили относимия правен ред. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касаторката пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон (§ 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО). Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от жалбоподателката за неговата незаконосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията, изложени от АССГ, се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Касаторовите доводи за противното не могат да бъдат споделени. Спорните по делото въпроси са прецизно формулирани от съда и касаят правилното приложение на материалния закон в следния смисъл: правилно ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателката на основание § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО и правилно ли е приложена разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията. Съгласно разпоредбата на § 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО, отпуснатите с начална дата до 24 декември 2021 г. включително пенсии се преизчисляват от 25 декември 2021 г. с процент 1.35 на сто за всяка година осигурителен стаж без превръщане и съответната пропорционална част от този процент за месеците осигурителен стаж без превръщане. Пенсиите за трудова злополука и професионална болест, отпуснати с начална дата до 24 декември 2021 г. включително, се преизчисляват от 25 декември 2021 г. със съответния коефициент по чл. 79, ал. 1. Според § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, преизчисляването по ал. 1 се извършва, без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането й до 24 декември 2021 г. включително. За да прецени по предмета на спора какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателката до 24.12.2021 г., първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на приложимите норми и фактите по делото. Съдът е обсъдил подробно както конкретната фактическа обстановка, вкл. данните за извършвано осъвременяване, преизчисление и индексиране на отпуснатата на жалбоподателката лична пенсия с влезли в сила разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ София-град, така и относимите правни норми. Обсъдени са разпоредбите на § 7е от ПЗР на КСО, като е изяснен начинът, по който е определен размера на пенсията на Чалъкова, в съответствие с правилата, въведени с този параграф, като е приложена по благоприятната за нея хипотеза за увеличаване на пенсията ѝ. Същевременно правилно е приет от съда за законосъобразен извода на пенсионния орган, че умножаването по 5,7 % не е индексиране на пенсиите през 2019 г. с този процент, а е начин да се гарантира увеличението на пенсиите през 2019 г. при изчисляването им с по-висока тежест на осигурителния стаж по 1,2 % за всяка година осигурителен стаж и размерът на пенсията преди преизчисляването, определен по стария по-нисък процент 1,126 с коефициент 5,7. Съответно, коефициентът 5,7 касае само преизчисляването от 01.07.2019 г. на пенсии с тежест на осигурителен стаж 1,169 и не може да бъде прилаган по § 7е, ал. 1 и 2 от ПРЗ на КСО при преизчислението на пенсии от 25.12.2021 г., като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория. Изчисленията на органа, издал разпореждането от 01.01.2022 г., са коректни, а определеният нов размер на пенсията на Чалъкова от 1360.58 лв., освен, че е в съответствие със събраните доказателства в пенсионната преписка и относимата нормативна уредба, цитирана по-горе, е по-висок от получавания от пенсионерката до този момент, с което се изпълнява и условието промяната в размера на отпуснатата пенсия да е по-благоприятна за лицето. Следва да се акцентира върху факта, че спорът между страните е правен и се свежда до това, дали законосъобразно осигурителният орган е определил извършеното преизчисление на пенсията. Неоснователни са наведените оплаквания за неправилно определен размер на пенсията, поради неотразяване на преизчисленията, извършени през предходни години. Анализът на разпоредбата на § 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО сочи, че преизчисляването на пенсиите на това основание, за разлика от осъвременяването им по чл. 100 от КСО, каквото последно е било извършено от 01.07.2021 г., не представлява увеличаване на стария размер на пенсията с точно определен процент. Преизчисляването на пенсиите в посочената хипотеза се изразява в ново изчисляване на първоначално определения размер на пенсията със законодателно установената, в случая 1,35 % при по-висока тежест на зачетения осигурителен стаж, върху който се начисляват всички осъвременявания и преизчислявания и индексации на пенсията, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателката до 24.12.2021 г. Преизчисленията по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. за 2017 г. и 2018 г. и по § 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 г. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и § 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО. Преизчислението по § 7 от ПЗР на КСО замества тези по § 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО и по чл. 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО, като запазва същата философия на закона увеличението на пенсията да стане или за по-висок процент на осигурителния стаж, или при директно увеличение на пенсията с определен коефициент, но изчислена по предходния, по-нисък процент на осигурителния стаж, без двата метода да се наслагват т.е двата способа не се кумулират, а са алтернативни. Доколкото приложимият при преизчисляване на пенсията, считано от 25.12.2021 г., ред по § 7е от ПЗР на КСО, предвиждащ замяна на приложимите предходните години проценти осигурителен стаж с тези по чл. 70, ал. 1 от КСО като база за изчисляване на пенсията, се явява специален, той изключва алтернативния ред за увеличение на пенсиите по § 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО и по чл. 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО. С оглед на това материално законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че извършеното преизчисление през предходните години, твърдяно от жалбоподателката, се явява обективно неприложимо при извършеното с оспорваното разпореждане преизчисление, тъй като последното го поглъща поради определения с § 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО още по-висок процент на тежест на годините осигурителен стаж. В същия смисъл е и формираната константна практика на ВАС, VІ отд. по сходни и/или идентични казуси, изразена в решенията по адм. дела 5697/2022 г., 7078/2022 г., 5480/2022 г., 6635/2022 г., 6088/2022 г., 9215/2022 г., 9291/2022 г., 7293/2022 г., и др. Неоснователно е и възражението на касаторката относно дължимостта на присъденото от АССГ юрисконсултско възнаграждение. Правилно в случая е приложена от съда отговорността за разноските по делото, които се възлагат на Чалъкова поради отхвърляне на жалбата ѝ, като заплащането на юрисконсултско възнаграждение е определено в минимален размер от 100 лв. и е съобразено с разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП). Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. Стигайки до извода за законосъобразност на обжалвания административен акт, АССГ правилно е приложил материалния закон и обосновано е аргументирал диспозитива си. Отхвърляйки подадената до него жалба като неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което проверяваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП Чалъкова трябва да бъде осъдена да заплати в полза на ТП на НОИ София-град сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция, като размерът е съобразен с вида и количеството на извършената дейност. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,