Решение № 906 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3181/2014 г.

Решение № 906 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3181/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София срещу Решение № 443 от 24.01.2014 г. постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 2087 по описа на същия съд за 2013 г., с което е отменен Ревизионен акт № 2101113039 от 30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, поправен с РА за поправка № 1240943/11.07.2012 г., потвърден от Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП с Решение № 2820/30.11.2012 г. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се подробни доводи за неправилност на извода на съда за материална незаконосъобразност на РА в съответните му части. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което РА да бъде потвърден. Претендира се присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Титан Интернешънъл холдинг" АД, със седалище в гр. София, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и присъждане на направените за касационната инстанция разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд (АС) - София град е образувано по жалба на "Титан Интернешънъл холдинг" АД срещу Ревизионен акт /РА/ № 2101113039 от 30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, поправен с РА за поправка № 1240943/11.07.2012 г., потвърден от Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП с Решение № 2820/30.11.2012 г., в частта на допълнително установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2009 г., от м. 04.2010 г. до м. 05.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 02.2011 г., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по кредитни известия (КИ) в общ размер на 1 399 767,97 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 548 022,52 лева, и съответните лихви за просрочие. Ревизиращите органи са обосновали допълнително установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12.2009 г. и м. 03.2011 г. във връзка с издадени от ревизираното лице кредитни известия със следните факти: За данъчен период м. 12.2009 г., ревизираното лице издало КИ № 86/29.12.2009 г. и КИ № 87/29.12.2009 г., в които не посочило основанието за издаването им, както и към кои фактури се отнасят. Посочените КИ не са осчетоводени в счетоводството на ревизираното лице, а били включени само в дневника за продажби, и освен това ревизираното лице не разполагало в счетоводството си с копие на издадените КИ. За данъчен период м. 03.2011 г., ревизираното лице издало КИ № 155/31.03.2011 г., в което отново не посочило основанието за издаването му, стойността на коригираната данъчна основа и ДДС значително надвишавала тази по фактурите, по които се издава, КИ не било включено в дневниците за покупки на получателя "Финанс Лизинг" ЕАД, и нямало извършени разплащания и връщане на суми. При тези факти, ревизиращите органи са приели, че КИ са издадени от ревизираното лице без основание, поради което с техния размер е коригиран резултата за ДДС в посока увеличение за съответните периоди и определена лихва за просрочие. Ревизиращите органи са обосновали допълнително установените задължения за ДДС за данъчни периоди м. 04.2010 г. и м. 05.2010 г. със следните факти: Ревизираното лице издало фактура № 94/9.04.2010 г. с ДО в размер на 2 110 262,34 лв. и ДДС - 422 052,47 лв. и фактура № 107/21.05.2010 г. с ДО - 535 897,43 лв. и ДДС - 107 179,49 лв. с получател "Финанс Лизинг" ЕАД за доставка на "специализирана техника и оборудване", като в дневника си за продажби отразило посочените фактури със различни стойности, т.е. за фактура № 94/9.04.2010 г. е установена разлика от 1 899 236,11 лв. на данъчната основа и 379 847,22 лв. дължим ДДС, а за фактура № 107/21.05.2010 г. - в размер на 53 589,75 лв. на данъчната основа и 10 717,95 лв. дължимия ДДС. При тези факти е прието, че резултатите за данъчните периоди м. 04.2010 г. и м. 05.2010 г. са неправилно декларирани и са извършени корекции на данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки и начисления данък в СД по ДДС, на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Начислени са и лихви за забава за съответните данъчни периоди. Ревизиращите органи са приели, че за данъчен период м. 12.2010 г., ревизираното лице неправомерно е ползвало право на данъчен кредит, като е отразило КИ № 100000003145/28.07.2010 г., издадено от "Финанс Лизинг" ЕАД със знак "+" в дневника за покупки, вместо със знак "-", по съображения, че КИ било издадено във връзка с договор от 9.04.2010 г. за финансов лизинг на специализирани мултифункционални автомобили и споразумение от 28.07.2010 г. към договора за лизинг, по силата на което "Финанс Лизинг" ЕАД - лизингодател, ревизираното лице - лизингополучател и "Заубермахер Аутосорсинг ГМБХ" - Австрия - поемател се споразумяват поемателят да замести лизингополучателя в правата и задълженията по договор за лизинг на същите активи и лизингова цена. Ревизиращите органи са приели, че за данъчен период м. 02.2011 г., ревизираното лице неправомерно е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 3.. 7/2.06.2010 г. в размер на 71 713,76 лв, тъй като по посочената фактура вече упражнило това право през м. 06.2010 г., а през м. 02.2011 г. същият документ отново бил включен в дневника за покупки и повторно било упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. С обжалваното решение, Административен съд - София град е приел, че РА е издаден от материалнокомпетентен орган, в установената писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения. Относно приложението на материалния закон, АС - София град е развил съображения за незаконосъобразност на РА, поради противоречие с материалния закон. За да постанови този резултат, съдът е приел, че издадените от ревизираното лице КИ са издадени при спазване на изискванията на чл. 115, ал. 2 от ЗДДС и чл. 115, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. Съдът е приел, че действително в КИ № 86/29.12.2009 г. и в КИ № 87/29.12.2009 г., не фигурира номера на фактурите, по които се издават, но от приетите по делото писмени доказателства ясно се установявало основанието и предмета на доставките, по които имало намаление на данъчната основа. Съдът също така приема, че неотразяването на КИ № 155/31.03.2011 г., в счетоводството на "Финанс Лизинг" ЕАД не следвало да доведе до неблагоприятни последици за ревизираното лице, а представените доказателства - извлечения от дневника за покупки на "Финанс Лизинг" ЕАД, от които се установява, че издадените от ревизираното лице КИ не са включени в дневниците за покупки на "Финанс Лизинг" ЕАД, били ирелевантни за облагането с ДДС на жалбоподателя. По отношение на допълнително установените задължения за ДДС за данъчен период м. 04 и м. 05.2010 г., съдът е приел, въз основа на неоспорено по делото заключение по ССЕ, че фактура № 94/09.04.2010 г. и фактура № 107/21.05.2010 г., издадени от "Титан Интернешънъл холдинг" АД към "Финанс Лизинг" ЕАД са осчетоводени от ревизираното лице по сметка 411 - клиенти с цялата стойност, респективно по кредита на с/ка 702-приходи от продажба на стоки с данъчната основа и по кредита на с/ка 4532 - начислен ДДС при продажбите с данъка по нея, както и че фактурите са били включени в дневника за продажбите за съответния данъчен период, поради което незаконосъобразно органите по приходите са начислили допълнително ДДС за тях за разликата между фактурираната стойност и отразената стойност в отчетните регистри и СД. По отношение на допълнително установените задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2010 г. съдът е приел, въз основа на заключение по назначената ССЕ, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, представените от ревизираното лице дневник за покупки за м. 12.2010 г. и процесното КИ не били оспорени от органите по приходите, поради което правомерно е ползвано право на данъчен кредит от ревизираното лице за този период по издадено КИ № 100000003145/28.07.2010 г. от "Финанс Лизинг" към ревизираното лице. Оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Относно данъчен период м. 12.2009 г., по делото е безспорно установено, че ревизираното лице е издало КИ № 86/29.12.2009т. и КИ № 87/29.12.2009 г., които не съдържат номера и датата на фактурата, към които се издават, а като основание за издаването им посочват анекс от 28.12.2009 г. към договор от 30.03.2009 г. - сменен предмет на доставка. Освен това е безспорно установено, че ревизираното лице не разполага с копие от кредитните известия в счетоводството си и същите не са осчетоводени. Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставката или при разваляне на доставката, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Същото се издава съгласно ал. 2 на същия член, не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал. 1. На основание чл. 115, ал. З от ЗДДС, при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки се издава кредитно известие. Съгласно императивната норма на чл. 115, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, известието задължително следва да съдържа номера и датата на фактурата, към която е издадено известието и основанието за издаването му. Неправилно в оспореното решение съдът приема, че издадените кредитни известия съдържат реквизитите по чл. 115, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗДДС. В случая безспорно КИ № 86/29.12.2009 г. и КИ № 87/29.12.2009 г. не съдържат номера и датата на фактурата, към която са издадени, което е задължителен реквизит, при липса на който не би могло да се извърши проверка във връзка с какъв начислен данък, по коя фактура и в какъв размер се извършва корекция на данъчната основа и начисления ДДС. Освен това, съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, основанието за издаване на кредитно известие може да бъде изменение на данъчната основа на доставка или развалянето на доставка, за която е издадена фактура. В случая, нито едно от тези основания не е посочено в издадените КИ и не би могло да се изведе от посочения текст "сменен предмет на доставката", поради което правилно приходните органи са приели, че издадените КИ са без посочено основание. При липса на задължителните реквизити на КИ, проверката на предпоставките по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС е невъзможна. Затова е основателен довода на касатора, че неправилно в оспореното решение съдът е извел основанието за издаване на кредитните известия - намаляване на данъчната основа след извършен анализ на представените договори и анекси към тях. Липсата на посочено основание в издадените КИ води до невъзможността да се прецени дали същите са законосъобразно издадени, във връзка с кое правно основание, както и дали е спазен 5-дневния срок за издаването им, посочен в чл. 115, ал. 2 от ЗДДС. Относно данъчен период м. 03.2011 г., по делото е безспорно установено, че ревизираното лице е издало КИ № 155/31.03.2011 г., в което не посочило основанието за издаването му, стойността на коригираната данъчна основа и ДДС значително надвишават тази по фактурите, по които се издава, а освен това КИ не е включено в дневниците за покупки на получателя "Финанс Лизинг" ЕАД, и няма извършени разплащания и връщане на суми. Неправилно в оспореното решение, съдът приема, че основанието за издаване на КИ № 155/31.03.2011 г. е продажба по изброени в известието 6 броя фактури и същото се установява от представените от страна на ревизираното лице доказателства. Както се посочи по-горе, основанието за издаване на кредитно известие може да бъде изменение на данъчната основа на доставка или развалянето на доставка, за която е издадена фактура. В случая, нито едно от тези основания не е посочено в издаденото КИ, поради което правилно приходните органи са приели, че издаденото КИ № 155/31.03.2011 г. не съдържа основание за издаването му. След като самото кредитно известие не съдържа основание за издаването му, проверката на предпоставките по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС е невъзможна. В случай, че кредитното известие съдържаше основание за издаването му, същото би подлежало на доказване и в този случай не би следвало да се игнорират събраните от органите по приходите доказателства в ревизионното производство, от които се установява, че издаденото от ревизираното лице КИ № 155/31.03.2011 г. не е включено в дневниците за покупки на получателя "Финанс Лизинг" ЕАД. В тази връзка, неправилно съдът в оспореното решение е приел, че е доказано основание за издаване на кредитното известие, а невключването на КИ в дневниците за покупки на получателя "Финанс Лизинг" ЕАД е обстоятелство, ирелевантно за спора. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че правилно органите по приходите са приели, че посочените по-горе кредитни известия са издадени без основание, поради което правилно с техния размер е коригиран резултата за ДДС за съответните периоди в посока на увеличение и са определени лихви за просрочие, а като е достигнал до различни правни изводи, съдът е постановил неправилно решение, в нарушение на закона. Относно данъчните периоди м. 04.2010 г. и м. 05.2010 г. по делото е безспорно установено, че "Титан Интернешънъл Холдинг" АД е издало фактури към "Финанс Лизинг" ЕАД с № 94/09.04.2010 г. с ДО в размер на 2 110 262,34 лв. и ДДС - 422 052,47 лв. и фактура № 107/21.05.2010 г. с ДО - 535 897,43 лв. и ДДС - 107 179,49 лв. за доставка на "специализирана техника и оборудване". В същото време, е безспорно установено, че в СД и в дневника за продажби ревизираното лице е отразило посочените фактури с различни по-ниски стойности, а и именно фактура № 94/9.04.2010 г. с ДО 211 026,23 лв. и ДДС 42 205,25 лв, а фактура № 107/21.05.2010 г. е отразена в отчетните регистри по чл. 125 от ЗДДС с ДО 53 589,74 лв. и ДДС - 10 717,95 лв. Горното се потвърждава и от представеното извлечение от електронния регистър на НАП за подадени от ревизираното лице отчетни регистри. Неправилно съдът в оспореното решение е приел, че след като фактурите са осчетоводени от ревизираното лице по сметка 411 - клиенти с цялата стойност, респективно по кредита на с/ка 702 - приходи от продажба на стоки с данъчната основа и по кредита на с/ка 4532 - начислен ДДС при продажбите с данъка по нея, както и че са били включени в дневника за продажбите за съответния данъчен период, незаконосъобразно органите по приходите са начислили допълнително ДДС за тях за разликата между фактурираната стойност и отразената стойност в СД и отчетните регистри. В случая, спорен по делото е бил въпроса дали процесните фактури са отразени в СД и в дневника за продажби на ревизираното лице с по-ниски стойности от фактурираните стойности и въз основа на това правилно ли е начислен ДДС от ревизираното лице за посочените данъчни периоди. На този въпрос съдът не е дал отговор, а е изследвал въпроса как са осчетоводени посочените фактури по счетоводни сметки 411, 702, 4532. Настоящата инстанция счита, че независимо от факта, че по посочените счетоводни сметки процесните фактури са осчетоводени с действителната им стойност, то от безспорно установените факти, че в СД и дневник за продажби са били посочени с други по-ниски стойности следва извода, че ревизираното лице неправилно е начислило ДДС за посочените данъчни периоди. Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. З от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка- декларацията по чл. 125 от ЗДДС за този данъчен период и посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. По смисъла на ал. 2 на нормата на чл. 86 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем. Нормите на ЗДДС са императивни и не допускат отразяването в отчетните регистри на първичния счетоводен документ с други стойности. Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз представянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателствата, може да възпрепятства правилното събиране на данъка и следователно да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС /В този смисъл е Решение С-285/09/. В случая, е безспорно установено, че в дневника си за продажби и в СД ревизираното лице е отразило посочените фактури със стойности по-ниски от тези посочени във фактурите, поради което правилно приходните органи са приели, че с разликата трябва да се коригира резултата за периода като се начисли допълнително данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, а като е достигнал до различни правни изводи, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на закона. Относно данъчен период м. 12.2010 г. по делото е безспорно установено, че е издадено КИ № 100000003145/28.07.2010 г. от "Финанс Лизинг" ЕАД към ревизираното лице с ДО - 1 846 479,54 лв. и ДДС - 369 295,91 лв. Същото е издадено във връзка с договор от 9.04.2010 г. за финансов лизинг на специализирани мултифункционални автомобили и споразумение от 28.07.2010 г. към договора за лизинг, съгласно което "Финанс Лизинг" ЕАД - лизингодател, "Титан Интернешънъл Холдинг" АД - лизингополучател и "Заубермахер Аутосорсинг ГМБХ" Австрия - поемател се споразумяват поемателят да замести лизингополучателя в правата и задълженията по договор за лизинг на същите активи и лизингова цена. В същото време е безспорно установено, че посоченото КИ е отразено със знак "+" в дневника за покупки на ревизираното лице в м. 12.2010 г. и въз основа на това е ползвало данъчен кредит за този месец. В случая в правилно органите по приходите са приели, че в противоречие с материално-правните разпоредби на ЗДДС ревизираното лице е отразило издаденото КИ със знак "+", вместо със знак "-" и неправомерно е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2010 г. Неправилно съдът в оспореното решение кредитира с доверие заключението по назначената ССЕ в частта, в която се установява, че счетоводството на ревизираното лице е редовно водено. В случая, вещото лице е изготвило заключението си само въз основа на представени от ревизираното лице счетоводни документи, които не съдържат име, длъжност и подпис на лицето, което ги е съставило. Неподписаните от съставител счетоводни документи нямат доказателствена стойност и същите не могат да послужат като доказателство за вярно документирани стопански операции. В този смисъл заключението на вещото лице противоречи на безспорно установения факт, че КИ № 100000003145/28.07.2010 г., издадено от "Финанс Лизинг" ЕАД е отразено със знак "+" в дневника за покупки на ревизираното лице в м. 12.2010 г. и въз основа на това ревизираното лице е ползвало данъчен кредит за този месец. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че оспореното решение, в частта в която е отменен РА за данъчен период м. 12.2010 г. е неправилно, като постановено в нарушение на закона. Относно данъчен период м. 02.2011 г. по делото е безспорно установено, че по фактура № 300000007/02.06.2010 г. ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 71 713,76 лв. за данъчен период м. 06.2010 г., както и право на приспадане на данъчен кредит по същата фактура за данъчен период м. 02.2011 г. Неправилно съдът в оспореното решение приема, че правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2011 г. е упражнено правомерно, позовавайки се на заключение на вещо лице по назначена ССЕ, съгласно което поради допусната техническа грешка при изписване номера на фактурата в дневника за покупки погрешно е записано, че правото на данъчен кредит за данъчен период м. 12.2010 г. е упражнено по фактура № 300000007/2.06.2010 г., вместо по фактура № 310000007/2.06.2010 г. със същата стойност. В случая вещото лице при изготвяне на заключението и съдът в оспореното решение са игнорирали правния ред за извършване на корекции на грешки при декларирането, регламентиран в разпоредбата на чл. 126 от ЗДДС, като са приели, че и без да е спазен този ред е налице грешка при декларирането, която е отстранима при съдебното оспорване на ревизионния акт. Съгласно чл. 126, ал. 1 от ЗДДС, допуснати грешки в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 и 2 вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри по чл. 124 се коригират по реда на ал. 2 и 3. Съгласно ал. 2 на чл. 126 на ЗДДС, грешките, установени до изтичането на срока за подаване на справка-декларацията, се поправят, като лицето извърши необходимите корекции и подаде отново декларациите по чл. 125, ал. 1 и 2 и отчетните регистри по чл. 124. А съгласно ал. 3 на чл. 126 от ЗДДС, извън случаите по ал. 2 грешките се поправят, като: 1. лицето извърши необходимите корекции в данъчния период, през който грешката е установена, и включи неотразения документ в съответния отчетен регистър за същия данъчен период - при неотразени в отчетните регистри по чл. 124 документи; 2. лицето писмено уведоми компетентния орган по приходите, който предприема действия за промяна на задължението на лицето за съответния данъчен период - при неправилно отразени в отчетните регистри документи. При безспорно установения факт по делото, че ревизираното лице не е извършило корекция на грешка при декларирането номера на фактурата, по която е упражнило право на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2011 г. по реда на чл. 126 от ЗДДС, то неправилно в оспореното решение съдът е приел, че за данъчен период м. 02.2011 г. правомерно е упражнено право на данъчен кредит от ревизираното лице по фактура № 300000007/2.06.2010 г. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че Ревизионен акт № 2101113039 от 30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, поправен с РА за поправка № 1240943/11.07.2012 г., потвърден с Решение № 2820/30.11.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2009 г., от м. 04.2010 г. до м. 05.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 02.2011 г., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по кредитни известия в общ размер на 1 399 767,97 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 548 022,52 лева, и съответните лихви за просрочие е законосъобразен. Като е достигнал до различни правни изводи в оспореното решение, с което е отменил РА, в оспорената част и в частта на присъдените разноски в полза на "Титан Интернешънъл холдинг" АД за първоинстанционното производство, съдът е постановил неправилно решение, поради нарушение на закона. В този смисъл касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София се явява основателна, поради което оспореното решение, следва да бъде отменено и вместо него спора следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на "Титан Интернешънъл холдинг" АД, със седалище в гр. София срещу Ревизионен акт № 2101113039 от 30.05.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - София, поправен с РА за поправка № 1240943/11.07.2012 г., потвърден с Решение № 2820/30.11.2012 г. на Директора на Дирекция ОУИ при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установени задължения по ЗДДС за данъчните периоди м. 12.2009 г., от м. 04.2010 г. до м. 05.2010 г., м. 12.2010 г. и м. 02.2011 г., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по кредитни известия в общ размер на 1 399 767,97 лева, допълнително начислен ДДС в размер на 548 022,52 лева, и съответните лихви за просрочие, както в частта на присъдените разноски в полза на "Титан Интернешънъл холдинг" АД за първоинстанционното производство. По въпроса за разноските: С оглед изхода на спора, претенцията на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София за разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции е основателна. Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, в приложимата редакция към приключване на съдебното дирене (ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 1 947 790,49 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение, при интерес от 1 000 000 до 10 000 000 лв. възлиза на сумата 12 530 лв. плюс 0,3% за горницата над 1 000 000 лв., или това е сумата от 15 373,37 лева, която се дължи за всяка инстанция. Общия размер на разноските за двете съдебни инстанции, които "Титан Интернешънъл холдинг" АД следва да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София възлиза на 30 746,74 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение