Решение № 4003 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2015 г.

Решение № 4003 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4796/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Бони Жоел Едиа, с ЛНЧ **********, гражданин на Кот д`Ивоар, роден на 19.09.1996 г., срещу Решение № 1101 от 27.02.2015 г., постановено по адм. д. № 9929 по описа за 2014 г. на Административен съд София - град (АССГ). С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Бони Жоел Едиа против Решение № 5862 от 16.09.2014 г., издадено от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

В касационната жалба се релевират доводи за допуснато от съда нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като се изтъкват факти от живота на касационния жалбоподател и обстановката в Кот д`Ивоар се обосновава нарушение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Не се правят конкретни твърдения за постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на решение, с което жалбата да бъде уважена.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от адв. Безина, която от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване.

Ответникът - заместник - председателят на ДАБ не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебното заседание пред настоящия съд не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име оспорва жалбата. Представя справка относно обстановката в страната на произход на касационния жалбоподател. По същество иска обжалваното решение да остане в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът е приел, че оспореното пред него решение е издадено от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като е съобразил приобщените по делото доказателства и представената бежанска история от кандидата за закрила, първоинстанционният съд е направил извод, че спорното решение е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В резултат е приел, че по отношение на Бони Жоел Едиа не са налице предпоставките за приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Твърденията на лицето за преследване, направени в съдебно заседание са преценени в контекста на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и поради липсата на конкретика са възприети от съда като негова защитна теза, която не кореспондира с доказателствата по делото. Наред с това е отчетено, че изнесеното относно преследването на баща му е общо и абстрактно, а версията, че сестра му е по - малко застрашена от него, според съда, звучи неправдоподобно. Констатирани са и противоречия относно изнесеното по време на интервютата във връзка с опустошаването на къщата и е съобразено легалното напускане от Бони Жоел Едиа на страната му на произход. Във връзка с приложението на чл. 9 ЗУБ съдът е съобразил, че Кот д`Ивоар е в състояние на относителна стабилност и ситуацията се подобрява, както по отношение на човешките права, така и като цяло. Приел е, че при издаване на спорното решение е спазено императивното изискване на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като са обсъдени всички наведени от кандидата за закрила факти и обстоятелства от личната му история заедно с въпроса относно сигурността на страната му по произход. Доколкото Бони Жоел Едиа не е изнесъл никакви конкретни факти за преследване, а напротив - отрекъл е такова, съдът не е приел за основателен довода, направен в жалбата за страх от преследване. Отхвърлил е и възраженията за несъобразяване на актуалната обстановка в страната на произход във връзка с приложението на принципа по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. В заключение е отхвърлил жалбата.

Решението е правилно.

Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца, а изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени доказателства и са в съответствие с материалния закон.

Неоправдано се твърди в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон предвид това, че животът на Бони Жоел Едиа в държавата му по произход е застрашен и е в реална опасност. Тези свои твърдения касационният жалбоподател обосновава с преследването на неговия баща след президентските избори през 2010 г., опожаряването на къщата, неизвестността, в която бил баща му и въоръжения конфликт след посочените избори, при който били убити три хиляди души.

Съдът е дал обоснован отговор досежно липсата на предпоставките за предоставяне на закрила на Бони Жоел Едиа по чл. 8 и 9 ЗУБ във връзка с твърденията на лицето за преследване на баща му, опустошаването на къщата и убийството при кризата по повод предаването на властта. Съображенията и изводите на съда в тази връзка се споделят от настоящия състав и е ненужно да се повтарят в настоящото решение. Изложеното от лицето в съдебно заседание пред първоинстанционния съд е лишено от всякаква конкретика, което с основание е взето предвид при постановяване на решението. Освен това, при разглеждане случая на настоящия касатор правилно е отчетено от административния орган наличието на несъответствия и противоречия в представената бежанска история. Тук е място да се посочи, че настоящият състав взима предвид и казаното от Бони Жоел Едиа в съдебното заседание на 10.02.2015 г. в първоинстанционното производство пред АССГ, че се е свързал с майка си и поискал да му изпрати документ за раждане, който ще получи до две седмици. Така отразеното в съдебния протокол категорично противоречи на вписаното по - рано от лицето в регистрационния лист и приложението към него, попълнени в хода на административното производство и на казаното в проведеното на 26.06.2014 г. интервю, а именно, че майка му е починала. Това противоречие на свой ред разколебава и достоверността на поддържаната в административното и съдебното производство бежанска история.

В този смисъл правилно съставът на АССГ е приел, че от Бони Жоел Едиа не са заявени причини, които да обосновават наличието на основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ и не са налице обстоятелства, които да излагат лицето на реална опасност от тежки посегателства в трите проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 ЗУБ: смъртно наказание или екзекуция; изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание или тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Следователно неоправдани са оплакванията на касатора, че е бил принуден да напусне държавата си по произход поради основателен страх от преследване, опасност от изтезание и нечовешко отнасяне, останало несъобразено от съда. Правилно е отчетено от него, че лицето е напуснало страната си легално. Съгласно представената по делото актуална Справка относно Кот дИвоар там е постигнат забележителен напредък във възстановяването от 2011 г. и след изборната криза официално приключва през април 2011 г. Връщането към политическа стабилност и сигурност в съчетание с мащабна хуманитарна помощ насърчава голяма част от разселените граждани на тази страна да се завърнат у дома. Пак там е посочено, че макар и крехка, ситуацията по отношение на сигурността в Кот дИвоар като цяло остава стабилна.

Липсват основания да се приеме, че в Кот д`Ивоар към настоящия момент е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 г., по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието да представи доказателство, че представлява специфична цел, поради присъщи на личното му положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Безспорно обстановката в Кот дИвоар е динамична, но от последните данни за ситуацията в страната (виж по-горе), не може да се направи извод за наличие на вътрешен въоръжен конфликт по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Страната не е в гражданска война и е постигнат значителен напредък в процеса на възстановяване на държавността. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Кот дИвоар и гр. Абиджан, откъдето идва Бони Жоел Едиа, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ.

Правилни са изводите на състава на АССГ за това, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Обстановката в страната на произход на чужденеца не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да наруши принципа на забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенция за статута на бежанците.

По тези съображения настоящият състав намира, че решението предмет на контрол като валидно и допустимо следва да остане в сила.

Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,