Решение № 6818 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15033/2014 г.

Решение № 6818 от 9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15033/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от главен инспектор на Регионална служба (РС) на Контролно-техническа инспекция (КТИ) - гр. Смолян срещу решение № 170 от 13.10.2014 г. постановено по адм. дело № 166 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Смолян. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с направения от съда извод, че заявената за регистрация техника марка "Даймлер Бенц", модел 406-121, тип "Унимог" представлява селскостопанска техника и подлежи на регистрация по Закона за регистрация и контрол на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ). Сочи, че съгласно Директива 74/150/ЕИО, приета от Европейския съюз на 04.03.1974 г., ако превозното средство представлява колесен трактор, то следва да има типово одобрение и поставена на машината маркировка, каквито процесното превозно средство не притежава. Счита факта, че машината е регистрирана в Република Гърция като "селскостопански влекач" за правноирелевантен, доколкото в Република България КТИ разполага с правомощието да прецени дали заявената за регистрация техника отговаря на изискванията на ЗРКЗГТ за регистрация. Твърди, че процесната техника има характеристиките на моторно превозно средство (МПС) и като такова следва да се регистрира по Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а не по ЗРКЗГТ. Излага, че към заявлението за регистрация не е представен оригинал на свидетелството за регистрация, а единствено разрешение за движение на селскостопанска техника, което не е еквивалентен документ. Не споделя извода на съда, че в хода на административното производство е допуснато нарушение на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.03.2010 г. за условията и реда за регистрация на земеделска техника, горска техника и машини за земни работи (Наредба № 7 от 23.03.2010 г.), а именно - че на заявителя не е изпратено уведомление за установени пропуски и несъответствие при представяне на документите за регистрация. Сочи, че е оспорил заключението на приетата съдебно - автотехническа експертиза (САТЕ) като непълно, немотивирано и некомпетентно изготвено и е поискал назначаване на тройна експертиза. С приемането на заключението и с отхвърляне на доказателственото искане за назначаване тройна САТЕ, е нарушено правото му на защита. Това обстоятелство е довело до неизясняване на фактическата страна на спора и до неправилни правни изводи от страна на съда. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да потвърди оспорения административен акт. Ответникът - Недко Росенов Стефанов не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, като съдът в нарушение на чл. 200, ал. 3 и чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 и чл. 171, ал. 3 от АПК не е допуснал исканата повторна или тройна експертиза. Предвид изложеното счита, че оспореното решение следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил отказ за регистрация на техника "Даймлер Бенц", модел 406-121, тип "Унимог", максимална маса от 3 500 кг. и с номинална мощност от 60 кВч, обективиран в уведомително писмо с изх. № 21-097 от 23.06.2014 г. на началник на РС на КТИ - гр. Смолян и е върнал преписката на административния орган за продължаване на административнопроизводствените действия по регистрация на селскостопанската техника. С решението КТИ - гр. Смолян е осъдена да заплати на Недко Стефанов сумата от 307, 00 лв. - направени по делото разноски. За да постанови решението си съдът е приел от фактическа страна, че с договор за покупко-продажба на селскостопанска машина на територията на Република Гърцция, Недко Росенов Стефанов е закупил от Гюлсер Еминоглу селскостопански влекач марка "Даймлер Бенц", модел 406-121,тип "Унимог", за който в Република Гърция е издадено разрешително за движение като селскостопанска машина. Със заявление вх. № 21-1220 от 06.06.2014 г. и на основание чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ, Недко Стефанов поискал да бъде регистриран селскостопански влекач, марка "Даймлер Бенц", модел 406-121, тип "Унимог" максимална маса от 3.500 кг. и с номинална мощност от 60 кВт. С писмо изх. № 21-097 от 23.06.2014 г. на Илия Йончев - РС на КТИ - гр. Смолян е постановен процесният отказ за регистрация на заявената техника с мотиви, че се касае за моторно превозно средство, което не попада в обхвата на ЗРСЗГТ. В постановения отказ е цитирана разпоредбата на § 6, т. 11 и т. 12 "б" и "г" от ЗДвП според която пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства, е МПС. По делото е представено уведомително писмо от Областна дирекция на МВР - Смолян с рег. № ПП-РЯ-4502 от 04.07.2014 г., в което зам. началник на сектор "Пътна полиция" - Смолян сочи, че предвид представените документи това МПС не подлежи на регистрация съгласно ЗДвП. Съдът е посочил, че от заключението по САТЕ се установява, че процесното техническо средство е със предназначение в селското стопанство предвид неговата нерентабилност като превозно средство (голям разход на гориво и сравнително ниска скорост на движение) и категорията му е Т4. При така изложената фактическа обстановка съдът е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган. Анализирал е разпоредбите на чл. 11, ал. 1 от ЗРКЗГТ и чл. 4, ал. 1 от Нарадба № 7 от 23.03.2010 г. и § 1, т. 11 от ДР на ЗРКЗГТ. Позовавайки се на приетата по делото САТЕ, съдът е приел, че процесното превозно средство марка "Даймлер Бенц" модел 406-121, тип "Унимог" отговаря на изискванията за регистрация като земеделска техника по смисъла на дадените в § 1, т. 2 и 4 от ЗРКЗГТ определения на понятията "земеделска и горска техника" и "трактор", пуснато е на пазара като селскостопанска техника и като такава е следвало бъде регистрирана. Приел е, че този извод се подкрепя и от събраните по делото доказателства - договор за покупко - продажба, разрешение за движение и уведомително писмо на зам. началник на сектор "Пътна полиция" - Смолян. Посочил е, че доколкото заявената техника е пусната на пазара като селскостопанска техника, то при последващата промяна на собствеността машината подлежи на регистрация и в Република България като такава. Наред с това е приел, че при издаване на отказа за регистрация е нарушена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.03.2010 г. Предвид това е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясненост на фактическата обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Наредба № 7 от 23 март 2010 г. при първоначална регистрация на техника с валидна регистрация или пусната в употреба в държава - членка на ЕС или ЕИП, собственикът или упълномощено от него лице представя пред ръководителя на РС на КТИ: свидетелство за регистрация на техниката, издадено от съответния компетентен орган на държава - членка на ЕС или ЕИП, когато законодателството на съответната държава го изисква, или копие от него. От доказателствата по делото се установява, че до постановяване на отказа за регистрация изискуемият документ - свидетелство за регистрация, не е представен от страна на заявителя. На същия не са давани писмени указания за представянето му от страна на административния орган съгласно изискването на чл. 12, ал. 1 от Наредба № 7 от 23 март 2010 г. В хода на съдебното производство от административния орган е направено изявление, че посоченият документ е изискан от Стефанов, в присъствието на свидетел, но истинността на посоченото твърдение не е установена. Свидетелство за регистрация на техниката не е представено и в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 170, ал. 2 от АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. В настоящия случай, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК и не е указал на оспорващия необходимостта от представяне на посоченото по-горе свидетелство за регистрация. Освен, че е сред изискуемите към заявлението документи, от него биха могли да се установят характеристиките на техниката заявена за регистрация. Наред с това, за да отмени оспорения административен акт, съдът се е позовал на констатациите на САТЕ, която обаче е приета при надлежно и своевременно заявено оспорване от ответника пред първата съдебна инстанция и заявено искане за допускане на повторна експертиза по основния въпрос - представлява ли превозно средство марка "Даймлер Бенц" модел 406-121, тип "Унимог", с максимална маса 3.5 тона моторно превозно средство или селскостопанска техника. При липса на безспорни данни относно характеристиките на заявената за регистрация техника, съдът неправилно е отказал допускането на поисканата експертиза по чл. 200, ал. 3 вр. с чл. 201 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. В административния процес е налично служебно начало досежно изясняване на фактическата обстановка, с оглед задължението за извършване на цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146, ал. 1 от АПК. При наличния доказателствен материал делото е останало неизяснено от фактическа страна, което е пречка да са провери законосъобразността на обжалвания в първоинстанционното производство отказ за регистрация. Налице е релевираното с жалбата касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. второ АПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението следва да бъде отменено, а делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след събиране и анализ на относимите за спора доказателства, съобразно дадените с настоящото решение указания, следва да постанови ново решение по съществото на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,