Решение № 389 от 16.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 694/2026 г.

Производството е по реда на глава ХХІІІ НПК. Инициирано е с касационна жалба на защитника на подсъдимия В. А. Ш., подадена срещу Решение № 102 от 27 май 2026 г., постановено по в.н.о.х.д. № 169/26 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С решението на въззивния съд е потвърдена Присъда № 27 от 3 октомври 2025 г. по н.о.х.д. № 589/24 г. на Окръжен съд – Хасково, с която подсъдимият е признат за виновен в извършването на три престъпления и осъден, както следва: за престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3, вр. ал. 4, т. 2, вр. ал. 2, т. 4, предл. 2., вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ вр. чл. 26, ал. 1 НК, при условията на чл. 54 НК, на лишаване от свобода в размер на шестнадесет години и шест месеца; за престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3, предл. 1., вр. ал. 4, т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, на основание чл. 54 НК на лишаване от свобода за срок от осем години; за престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1, предл. 1. и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, на лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца. Подсъдимият е оправдан по първите две обвинения относно квалификацията по т. 1, предл. 1. на ал. 5 на чл. 149 НК – за това да е блудствал с две малолетни лица. По реда на чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание от шестнадесет години и шест месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим. Решението на апелативния съд не е обжалвано и протестирано в частта, потвърждаваща оправдателния диспозитив на присъдата. С касационната жалба на адвокат З. Д. са заявени и трите касационни основания - по чл. 348, ал. т. 1 - т. 3 НПК, но са изложени съображения само за второто от тях с конкретни аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, чието посочване и обсъждане намира своето систематично място по-долу в настоящото решение. Претенцията, отправена към касационната инстанция, е за отмяна решението и оправдаването на подсъдимия, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане, а при неудовлетворяване на последните две – за намаляване на размера на наказанието. Не са постъпили възражения срещу касационната жалба. Пред ВКС защитникът адвокат Д. поддържа жалбата с отправените претенции по изтъкнатите в нея съображения. Допълва изложеното с твърдения за информация, узната след постановяване на въззивния съдебен акт, съобразно която назначеният в досъдебното производство служебен защитник на подсъдимия бил този, с когото бащата на едното пострадало дете се посъветвал преди да подаде сигнала за извършени с дъщеря му блудствени действия. Подсъдимият В. Ш. се придържа към казаното от защитника си и заявява, че процесът следва да се протече отново, за да се проведат правилно разпитите и да се установи дали има престъпление или не, тъй като в момента не било изяснено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Смята, че при разглеждане на делото са събрани всички възможни доказателства, които са оценени правилно от съдилищата, достигнали до верен извод, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които е признат за виновен. Пледира за оставяне в сила на решението. Не се явяват частният обвинител Х. Х. и неговият повереник. В предоставената му последна дума подсъдимият Ш. претендира за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, за да получи справедлив процес. След като прецени изложените в касационната жалба касационни основания, доводите и становищата на страните, Върховният касационен съд прие следното: Касационната жалба е допустима като подадена от процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 15 – дневен срок от съобщението за решението и срещу акт, подлежащ на касационен контрол по чл. 346, т. 1 НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. На първо място е необходимо припомнянето на естеството на настоящото производство, в което, при произнасянето си, съдът е обвързан от наведените касационни основания. Касационната инстанция дължи разглеждане на изрично заявените касационни доводи и развитите в тяхна подкрепа съображения. Служебната интервенция е допустима само в случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните такива. Упоменаването на това основно принципно положение е необходимо предвид установеното в конкретния случай, че макар да са декларирани и трите касационни основания, в касационната жалба, а дори и в речите на защитника на касатора и последния, не е изтъкнато нито едно съображение в подкрепа на оплакванията за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост на наложените наказания. Поради това на тях не се дължи отговор. Те не подлежат на служебно обследване и няма как да бъдат разгледани. На обсъждане подлежи доводът за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в чиято подкрепа са изтъкнати конкретни съображения. Във връзка с него пък се отбелязва неизменно утвърдената в практиката на висшата инстанция теза, съответна на уреденото в процесуалния закон, че необосноваността не е касационно основание. Неотклонна е застъпваната позиция, че вътрешното убеждение на решаващия орган не може да бъде контролирано, ако не е допусната грешка при неговото формиране, тъй като съдът е суверенен при решаване на въпроса за пълнотата и достоверността на доказателствените източници при изграждане на фактическите си изводи. Единствено процесът на формиране на вътрешното убеждение подлежи на проверка, защото същото всякога трябва да е основано на закона и доказателствата по делото и именно този въпрос – дали е основано на тях – може и следва да бъде установен. Дали изводите на решаващия съд почиват на съвкупна преценка на доказателствените материали, дали последните са оценени поотделно, в логическата им връзка и съобразно действителното им съдържание, без изопачаване, и дали при противоречия между тях е мотивирано кои доказателствени материали се кредитират и кои не, подлежи на проверка. Нарушаването на тези правила представлява нарушение на изискванията на чл. 13 и чл. 14 НПК и ограничава правото на подсъдимия да бъде признат за виновен и осъден само ако обвинението е доказано в съответствие с изискването по чл. 303 НПК. Касационната инстанция е съд по правото и задачата му е да провери (в посочените граници) дали контролираният съд е допуснал грешки от процедурно естество, опорочили пътя на извеждане на вътрешното му убеждение. В касационното производство е недопустимо преобсъждането на доказателствата и приемането на нова фактология (извън хипотезата на чл. 354, ал. 2, предл. 2. НПК, когато делото се разглежда за трети път по касационен ред и която не е налице в случая). Касационният съд не може да ревизира решението на проверявания съд да приеме с доверие едни доказателства и да отхвърли други като недостоверни, ако не е допуснат някой от упоменатите по-напред пороци. Единствено за пълнота на изнесените принципни постановки се налага и маркирането, че за нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК иде реч, когато процедурно правилно приетите от съдилищата факти са подведени под грешна правна квалификация или определят несъставомерността на деянието, или когато не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. В обобщаващ отговор на оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационният съд намира, че при разглеждане на делото от въззивния съд не са сторени такива. Няма подобни опущения и в дейността на първостепенния съд, наложили отстраняването им от горната инстанция или връщане на делото в предходната. Защитната теза относно първия пункт на обвинението е и е била ориентирана към съзряна необходимост от изследване на отношенията между подсъдимия и свидетеля Х. Х., който е баща на едно от пострадалите деца. Това обстоятелство, твърди се, било релевантно, за да се провери дали свидетелят Х., който е и подателят на сигнала, довел до започване на разследването, не бил манипулирал детето си, воден от негативните си чувства към подсъдимия. Именно тази е отправната точка, на основата на която са изведени и всички оплаквания касателно: отказа на съда да назначи психологическа експертиза на свидетеля Х., която да установи доколко било възможно детето да е манипулирано от него и в какви зависимости са детето, майка му, баща му, подсъдимият и приятелката на свидетеля Х.; твърдяното неглижиране на показанията на сина на Р. А. (майка и на пострадалото дете), даващ сведения за отношенията между майка му и предишния й партньор Х. Х. и за привързаността на децата й към подсъдимия, и разкриващи, по твърдения на защитата, невъзможността за осъществяване на две от инкриминираните събития. Изразява се и недоволство от разрешението на инстанциите да кредитират заключенията на психологическите експертизи за двете деца, основано на твърдението, че експертизите били непълни и неточни, защото не отчитали всички фактори, като от възможните 50 компонента били използвани не повече от два-три. Касационният съд не констатира допуснат порок в процедурната дейност на решаващите инстанции. Пред въззивния съд, обсъдил изчерпателно горните оплаквания, наведени и пред него, не е поискано събирането на нови доказателства. А сам той служебно не е намерил за необходимо провеждането на съдебно следствие. Отказът на първата инстанция да назначи исканата от защитата психологична експертиза на свидетеля Х. с основание не е бил третиран като пропуск, нуждаещ се от корекция. Съдът не е длъжен да удовлетворява всички доказателствени искания, разширявайки безцелно доказателствения предмет или събирайки доказателства, които не биха обслужили диренето на обективната истина по делото. В разглеждания случай е прието, че нито едно от двете пострадали момиченца не дава показанията си в резултат на манипулация. Тук е удачно вметването, че родителите на другото дете не са имали нищо общо с подсъдимия, а това изключва напълно опасенията за възможна манипулация на тази потърпевша. В показанията на двете деца се наблюдава сходство относно извършените от подсъдимия действия и уговорката му с всяко поотделно да пазят „тайната“, обективирана гласово и в инкриминирания видеоклип, установен в телефонния му апарат. Изводът на окръжния съд, споделен от апелативния, за кредибилност на показанията на маловръстното момиченце, пострадало от обвинението по пункт първи, е основан не само на експертното заключение, също ползвано с доверие, а и на непосредствените впечатления на съда, добити при разпита на детето в хода на съдебното следствие. Показанията на тази свидетелка (а и на другата) са обсъдени много задълбочено и всеобхватно, след оценка на самостойната им логичност, подреденост, безпротиворечивост и информативност и след съпоставянето им с всички други относими доказателства. Съдът е изложил обстойни съображения защо им се доверява и защо изключва да са плод на манипулация от когото и да е. Съблюдавайки експертното мнение и собственото си непосредствено възприятие съдебният състав е оценил разказа на малолетната свидетелка като продукт единствено на личните й преживявания. След като аргументирано е прието, че няма никакви данни казаното от детето да е плод на нечия сугестия, закономерно е определено като безпредметно изследването на въпроса дали било възможно баща му да го манипулира. Настояването с жалбата, че съдебномедицинската експертиза за това дете определяла не категорично, а само като възможно установените при медицинския преглед находки да са следи от блудствени действия, е дистанцирано от факта, че съдът е ценил заключението наред с другите доказателства и най-вече с даденото точно описание от детето за конкретните действия, извършени с него. Показанията на свидетеля К. А. – син на Р. А., не са били неглижирани, както неоснователно се твърди с касационната жалба. От мотивите (л. 62 от делото на АС – Пловдив) е видно обсъждането им, включително и защо съдържанието им не изключва осъществяването на две от събитията. Показанията са съобразени в точния им смисъл, съпоставени са с други такива и изведеният извод не е превратен. Отговорът на оплакването, отнесено до психологичните експертизи на двете деца, среща обективно затруднение, произтичащо от произволното охарактеризиране на заключенията им като непълни и неточни. От разпита на психолога М. К. в съдебно заседание не личи да е била конфронтирана от защитата конкретно по отношение на „липсващите компоненти“. В хода на съдебното следствие не са били заявени необоснованост и съмнение в правилността на заключенията, а е било отправено обсъденото по-напред искане на защитата за назначаването на нова експертиза, която да изследва отношенията между едното дете и родителите му. Заключенията на психологичните експертизи съдържат отговор на поставените им въпроси, изготвени са от компетентно за това лице и са защитени убедително от експерта по време на изслушването й. От това следва, че еднопосочните решения на съдилищата по фактите да им се доверят не търпят упрек. Неоснователни са и претендираните нарушения, касаещи приобщаването и ползването на показанията, дадени в досъдебното производство от другата малолетна свидетелка и нейната майка. Двете не са били намерени на територията на страната, а актуалното им местонахождение в Турция не е известно, поради което не са били разпитани в хода на съдебното следствие. Разпитаният като свидетел баща на детето не е предоставил данни в тази насока, защото сам той не знае къде живеят дъщеря му и майка й. Съобщил е единствено телефонен номер. Първоинстанционният съд е приел за неприложима разпоредбата на чл. 178, ал. 11 НПК, уреждаща призоваване по телефон, тъй като случаят не е бърз. Констатирайи, че не може да ползва този ред и отчитайки липсата на данни за местонахождението на свидетелките, съдът е приложил процесуалната техника на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 НПК за свидетелката М. и тази на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 4 и т. 6 НПК за малолетната свидетелка. Съдът е приобщил само онези показания, които са били дадени в присъствието на подсъдимия и тогавашния му служебен защитник адвокат И. И.. Не е прочел и при изграждане на изводите си не е ползвал показанията, дадени преди привличането на обвиняемия в това му качество. В аспекта на правото на защита, чието нарушение се претендира, съдът отбелязва, че използването на показанията, дадени на досъдебното производство не противоречи само по себе си на чл. 6, § 3, б. "d" Европейската конвенция за защита на правата на човека, стига да е осигурено правото на защита на подсъдимия, което в процесния случай несъмнено е сторено, тъй като и Ш., тогава обвиняем, и неговият защитник са разполагали с пълноценна възможност да участват в разпитите на двете свидетелки. Принципът на „равенството на оръжията“ не е накърнен. Съществено е също, че приобщаването на показанията на малолетен свидетел по реда на чл. 281, ал. 1, т. 6 НПК има приоритет пред възможността за провеждане на разпит по чл. 280, ал. 6 НПК, уредена като изключение. А именно показанията на малолетната свидетелка са решаващ източник за установяване на релевантните факти. Тези на майката са с допълващ и подкрепящ характер по отношение на обстоятелства с контролно значение – обстановката в апартамента, присъствалите там тогава, облеклото на дъщеря й, къде са играли децата, оставала ли е пострадалата насаме с подсъдимия. За голяма част от същите се съдържа информация и в показанията на свидетеля К. А., а и те се подкрепят от установеното в телефона на подсъдимия. Възражението, касаещо приобщаването на записите от телефонния апарат на подсъдимия също е получило подробен отговор, видно от изложеното във въззивното решение (л. 62, гръб, делото на АС – Пловдив). Твърдението, че снимковият файл и видеофайлът били в папка „Кошче“ е отхвърлено категорично от вещото лице, заявило ясно установяването им в папка „Камера“. Отделен е въпросът, че е напълно ирелевантно в коя точно папка са били двата файла, чието създаване с телефона е несъмнено установено. Въпреки даденото от апелативния съд изрично и недвусмислено опровержение на заявеното за неправомерно приобщаване на данните от телефона на подсъдимия, и пред тази инстанция се поддържа напълно неоснователно допускането на съществено процесуално нарушение заради отказа да се назначи техническа експертиза на телефона. Установено е, че телефонният апарат е предаден с протокол за доброволно предаване от подсъдимия (л. 46, том 1. от досъдебното производство), както и че е направен оглед на същия. Огледът е обективиран надлежно в писмен протокол за извършеното действие, придружен с изготвен снимков материал (л. 48 – л. 55, том 1.). Извършен е още един оглед на апарата, при който са били копирани папки от телефона, записани на настолен компютър и на оптичен диск, приложен по делото (л. 73 – л. 77, том 1.). Именно последният е бил обект на експертното обследване. Процедурният път на приобщаване на инкриминираните файлове е ясен и проследим. Той изключва каквото и да е съмнение, че обект на експертизата са файлове, установени в телефонния апарат на подсъдимия и предаден доброволно от него. Поради това назначаването на техническа експертиза на телефона е било напълно излишно и съвсем правилно искането е било отхвърлено. Пред тази инстанция е заявено ново оплакване в речта на защитника. В същината си то би могло да се отнесе до значим порок, касаещ незаконосъобразно приобщаване и основаване на показания от досъдебното производство с оглед твърдението за наличие на предпоставка за отвод на присъствалия на разпитите служебен защитник. Едва ли е нужно пространно разяснение защо подобно оплакване, основано на напълно голословно и неустановимо в това производство твърдение, не може да получи отговор. Дали адвокат И. И., участвал като служебен защитник в досъдебното производство, е давал съвети на частния обвинител преди последният да сигнализира полицията, е обстоятелство, което не е било изяснявано и е неустановено. Затова и защитата се позовава неправомерно на нещо подобно. Напълно некоректно е и приписаното на свидетеля Х. Х. изявление, тъй като видно от протокола за разпита му той никъде не е споменал името на потърсения за съвет негов познат. В обобщение на разискваното дотук се налага извод за отсъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и неоснователност на жалбата на касатора. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение