Решение № 9224 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6942/2009 г.

Решение № 9224 от 2.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6942/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Юрисконсулт Десислава Данаилова - упълномощена от Кмета на Община Варна, е поискала с писмена молба, подадена във Върховен административен съд на 30.11.2009 г. /пощенско клеймо 25.11.2009 г./, по адм. дело № 6942/2009 г., по описа на същия съд, второ отделение, да бъде допълнено решение № 13565/12.11.2009 г., постановено по цитираното дело, в частта му за разноските. Сочи, че със съдебния акт, съдът не се е произнесъл по направеното от нея искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът по касационната жалба - Щерю Щерев, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на молбата за допълване на решението. Моли същата да бъде оставена без уважение. Изложил е съображения, че юрисконсултите са представители по пълномощие въз основа на чл. 32, т. 3 от ГПК и за осъществяваното от тях процесуално представителство те получават месечно възнаграждение по трудов договор. Върховен административен съд, състав на второ отделение, намира молбата за процесуално допустима, като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК и разгледана по същество се явява основателна. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските му. В постановеното, по настоящето административно дело, решение № 13565/12.11.2009 г., и с оглед изхода на спора, не са присъдени исканите разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Съдебното производство е приключило с решение, неподлежащо на обжалване, в полза на административния орган - Община Варна, т. е. съдът е отменил решение № 109 от 18.02.2009 г., постановено по адм. дело № 371/2007 г., по описа на Варненски окръжен съд, административно отделение и вместо него е отхвърлил жалбата на Щерю Щерев, Петя Георгиева и Марийка Колева против заповед № 1509 от 15.06.2005 г. на Кмета на Община Варна. С оспорения административен акт на осн. чл. 190, ал. 2 и чл. 191 от ЗУТ е разрешено на Иван Иванов, собственик на ПИ 2817 по КП на "Изгрев", прокарване на временен път с площ от 29 кв. м. по южната граница на ПИ 3303, собственост на ответниците в касационното производство. На основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, приложим субсидиарно съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК, настоящият състав на ВАС, следва да допълни процесното решение, в частта му за разноските. Такива се дължат и следва да бъдат присъдени на касационния жалбоподател - Кмета на Община Варна. Последният е бил представляван от юрисконсулт, както пред настоящата съдебна инстанция, така и пред Варненски окръжен съд. Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността за разноските, освен изходът на делото, е страната да е направила своевременно искане за това до съда. При настоящия изход на развилото се съдебно-административно производство тези предпоставки са налице. Производството пред Варненски Окръжен съд е приключило с решение, което не е в полза на административния орган, но настоящата касационна инстанция е отменила решението на ВОС и вместо него е отхвърлила като неоснователна жалбата на Щерю Щерев, Петя Георгиева и Марийка Колева. Процесуалният представител на административния орган е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение до приключване на устните състезания пред инстанцията по същество и пред настоящата съдебна инстанция. В административното производство се дължат разноски съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Ето защо, молбата, депозирана от административния орган пред настоящата съдебна инстанция, се явява основателна и на осн. чл. 36, ал. 2 и ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, препращащ към чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от същата Наредба следва да се определи предвиденото от законодателя минимално възнаграждение, възлизащо на 150, 00 /сто и петдесет/ лева. възнаграждение за юрисконсулт за една съдебна инстанция. В случая, предявената претенцията е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Това налага минималното възнаграждение да бъде присъдено в двоен размер, което възлиза на 300, 00 /триста/ лева. Така определената дължима сума следва да бъде възложена в тежест на Щерю Щерев, Петя Георгиева и Марийка Колева, и тримата от гр. Варна. Воден от горното и на осн. чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 143, ал. 1 и чл. 144 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение