Решение № 423 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 379/2015 г.

Решение № 423 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 379/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Димитър Иванов Узунов против решение № 214/24.11.2014 г., постановено по адм. д. № 420/2014 г. от Административен съд - Стара Загора. По изложени доводи за нарушение на материалния закон, съдебноадминистративните правила и необоснованост при постановяване на съдебния акт, касаторът иска отмяната му. Ответникът - главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието чрез процесуален представител юрк. Николова оспорва жалбата, претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отхвърля жалбата на Димитър Иванов Узунов срещу писмо с рег. № 9548/12.08.2014 г. на главния директор на ГД "ИН" - София, с което е отказано да бъде удовлетворено заявлението му за освобождаване от заеманата длъжност на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. За да постанови този правен резултат съдът приема, че обективираното в писмото волеизявление на главния директор носи белезите на изричен отказ по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК по подаденото заявление за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР. С отказа се засягат правата му по прекратяване на съществуващото служебно правоотношение. Отказът да се удовлетвори заявлението, подаденото по повод на предвидената от законодателя правна възможност за служителя, има характеристиката на индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. На следващо място, първоинстанционният съд приема, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин образувано срещу жалбоподателя наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, което на основание чл. 226, ал. 7 ЗМВР е пречка да бъде удовлетворено заявлението за прекратяване на служебното правоотношение по желание на служителя. Решението е правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя подробната и задълбочена аргументация на решаващия съд, с която отговаря на възраженията на жалбоподателя срещу отказа на главния директор на ГД "ИН" да прекрати служебното правоотношение. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон при постановяване на обжалваното решение поради приетата от административния съд материална законосъобразност на отказа на административния орган да прекрати служебното правоотношение по желание на служителя. Доказателствата събрани в първоинстанционното производство установяват по категоричен начин образувано дисциплинарно производство срещу служителя към датата на подаване на заявлението за прекратяване на служебното правоотношение - 31.07.2014 г. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията в касационната жалба че нормата на чл. 226, ал. 7 ЗМВР изисква образувано дисциплинарно производство преди подаване на заявлението за освобождаване от длъжност. В разглеждания случай както заявлението на Узунов, така и заповедта на главния директор на ГД "ИН" са от 31.07.2014 г., което опровергава доводите на касатора за последващо заявлението образуване на дисциплинарно производство срещу него. Ирелевантни за преценката за законосъобразност на обжалвания отказ са датите на узнаване на заповедта за образуване на дисциплинарно производство от служителя, както и на депозиране на заявлението пред компетентния административен орган. Както е посочено по-горе датата е една и съща за двата документа, което е относимо към спора. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 4 ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява по негово собствено желание. На свой ред, разпоредбата на чл. 226, ал. 7 ЗМВР предвижда, че служебното правоотношение не може да бъде прекратено в случаите по ал. 1, т. 2, 4, 13, 14 и 15 при образувано дисциплинарно производство по чл. 207, ал. 1 от същия закон. По изложените съображения настоящата инстанция намира за правилни и съответни на доказателствата по делото изводите на административния съд, че в разглеждания случай е налице законоустановена пречка за прекратяване на служебното правоотношение, въведена по силата на императивната разпоредба на чл. 226, ал. 7 от ЗМВР. Предвид правния резултат касаторът следва да заплати на ГД "ИН" разноски по делото в размер на 400 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, ВАС, Пето отделение