Решение № 1973 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2018 г.

Решение № 1973 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4156/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Завод за строителни конструкции - Д." АД с ЕИК *********, чрез адв. Х. Х. – Адвокатска колегия В., против Решение № 242/09.02.2018 г. по адм. дело № 2052 по описа за 2017 г. на Административен съд В.. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление от 24.01.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В., за обявяване съществуването на трудово правоотношение между "Завод за строителни конструкции - Д." АД и И. И., считано от 11.11.2016 година. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Моли да бъде отменено, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - Дирекция "Инспекция по труда" – гр. В. не изразява становище по жалбата. Ответниците – Д. И., В. И. и И. И. - редовно призовани, също не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. Решението на Административен съд В. е постановено в съответствие с материалния закон. Предмет на оспорване пред Административен съд В. е постановление от 24.01.2017 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. В., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между дружеството жалбоподател и И. И. - електромонтьор, считано от 11.11.2016 година. Постановлението е издадено от компетентен административен орган на осн. чл. 20 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", при спазване на изискванията за писмена форма. В него се съдържат фактическите и правни основания за издаване на акта. Видно от съдържанието на постановлението органът подробно е изложил причините и обстоятелствата, при които е станал инцидентът на 11.11.2016 г. и настъпилата смърт на И. И.. По делото е установено, че на този ден И. И. сутринта влязъл в цеха на дружеството и бил видян от свидетеля Г. В., работещ там като багерист. Съдът е кредитирал безпротиворечивите показания, свидетелстващи за лично възприети факти на свидетелите А. А., В. Д., С. С., Д. М., за което същите са подписали и декларации. От съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие е прието за установено, че Илиев е бил с работно облекло - тениска и панталон. На панталона е нямало колан, а като такъв е служил жълт кабел. При огледа е установено, че в цеха има и други дрехи на Илиев - сиво яке и дънки, както и мобилен телефон. Подадените от свидетелите декларации по чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), които не са били оспорени от дружеството, свидетелстват за наличието на трудовоправни отношения между И. И. като работник и "Завод за строителни конструкции - Д." АД като работодател. Правилно съдът не е дал вяра на писмените обяснения обективирани в приложена декларация на И. Д., тъй като са в противоречие с останалите по делото писмени доказателства, вкл. медицинско свидетелство, молба за работа, както и гласните такива. Починалото лице приживе е полагало труд на дата 11.11.2016 година. Имало е трудови функции свързани с предмета на работата, за която са се договорили с жалбоподателя. Илиев е бил на работа от началото на работния ден, за което обстоятелство свидетелства попълнената от Венков декларация. Молбата за постъпване на работа на лицето е частен диспозитивен документ, без достоверна дата досежно записа, че на лицето не се разрешава да постъпи на работа в предприятието. С оглед формалната си доказателствена сила, тази молба не обвързва съда във връзка с твърденията на дружеството, че не е приел на работа Илиев. Съдът е съобразил фактите, които е установил и изяснил в хода на разглеждане на делото, и правилно е приложил материалния закон. На основание приложимия текст на чл. 405 а, ал. 1 КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. То се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението. Процедурата по чл. 405 а, ал. 1 КТ гарантира уреждането на фактическите отношения между работника и предприятието като трудови, в случай, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ. След като съответните длъжностни лица служители на Дирекция "Инспекция по труда" – гр. В. са установили, че дружеството жалбоподател е приело предоставяне на работна сила от страна на И. И. в противоречие с текста на чл. 1, ал. 2 от КТ, това обстоятелство е достатъчно основание да се издаде процесното постановление по чл. 405 а, ал. 1 и 2 от КТ. Доводите на касационния жалбоподател относно наличие на касационните основания са неоснователни. В настоящата хипотеза на дата 11.11.2016 г. И. И. безспорно е полагал труд в "Завод за строителни конструкции - Д." АД без сключен трудов договор. Последният извод не се опровергава от издадените на дружеството Акт за установяване на административно нарушение № 03 – 006981 от 06.12.2016 г. на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по трудя" и наказателно постановление № 03 – 006981 от 14.12.2016 г. на директора на "Инспекция по труда " – гр. В., тъй като те касаят неизпълнение на работодателя на задължение по чл. 11, ал. 1, т. 6 и ал. 6 от Наредба № РД 07 – 2 за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата на осигуряване (обн. ДВ, бр. 102 от 22.12.2009 г.). С оглед на така изложените съображения и поради липсата на соченото касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК, съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими, а ответниците не са поискали присъждане на такива. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,