Решение № 428 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2011 г.

Решение № 428 от 19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 358/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 1497/28.11.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 5033/9.11.2010 г. по гр. д. № 2527/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., IV-Г състав, по подадена касационна жалба, вх. № 89009/9.12.2010 г., от адвокат Л. Ц. - процесуален представител на ответницата по исковата молба Н. Г. К. - В. от [населено място], Република А. С обжалваното решение е обезсилено изцяло решение от 2.04.2008 г. по гр. д. № 2841/2007 г. по описа на Софийския районен съд, 40 състав, с което е бил отхвърлен предявения от М. К. И. - Ш., против М. В. Д., наследена от Н. Г. К. - В., иск по чл. 29, ал. 1 ЗЗД за унищожаване, поради измама на сключения на 22.08.2006 г. между И. Х. Р. и М. В. Д. договор по нот. акт № ***, том *, рег. № *****, д. № ***/200* г. по описа на нотариус рег. № *** на Нотариалната камара. Въззивната инстанция е приела, че с оглед изложените обстоятелства в исковата молба и уточняващата молба към нея, предмет на делото е иск за прогласяване нищожността на процесния договор, а не за унищожаването му поради измама. До този извод съдът е стигнал въз основа твърдения на ищцата за наличието на пороци в упълномощителната сделка, а именно че действителната воля на упълномощителя не е била за подписване на пълномощно за разпореждане с имота, а за получаване на пенсия/т. е. твърди се липса на съгласие по упълномощителната сделка/, че същият не е разбирал свойството и значението на извършеното, евентуално, че е бил въведен в заблуждение от ответницата за това какво подписва. Поради това въззивната инстанция е стигнала до извод, че е налице твърдение за упълномощаване, водещо до липса на представителна власт на ответницата при сключване на процесния договор, поради което искането е да се установи съответната на този порок на договора недействителност - нищожност, поради липса на съгласие /с възможност за потвърждаване по реда на чл. 42, ал. 2 ЗЗД/. Като краен извод Градският съд е приел, че е налице разглеждане на непредявен иск, което води до недопустимост на обжалваното решение, налагаща неговото обезсилване. Въззивното решение е подписано с особено мнение от съдията - докладчик, в което се застъпва становище, че първата инстанция е разгледала предявения иск, който е за унищожаване на процесния договор, поради измама на наследодателя на ищцата и който извод следва от изложеното в исковата молба и уточняващата такава, тъй като ищцата желае да бъде унищожен процесния договор, като извежда твърдяното от нея умишлено въвеждане в заблуждение на наследодателя й с действията на ответницата по снабдяване с процесното пълномощно и състоянието на упълномощителя, т. е. тя свързва исканото от нея унищожаване с тези пороци на упълномощаването и счита, че измамата при упълномощаването води до измама при последващия договор. Излага се, че нарушение на диспозитивното начало е съдът, а не ищцата, да определя предмета на делото и вида на исканата защита. Изтъква се, че ищцата никога не е твърдяла, че договорът е сключен без представителна власт или без съгласие на наследодателя й, нито е искала същият да бъде обявен за нищожен, поради което е налице изопачаване волята на ищцата и недопустимо е преформулирано основанието и петитума на исковата молба. Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправните въпроси относно изменението на предявения с исковата молба иск, за изменение на основанието и петитума на иска във въззивната инстанция, като е променено както основанието, така и петитума на иска, в противоречие със задължителните разпоредби на т. 9 от ТР № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, както и по въпроса дали съдът може да промени основанието и петитума на иска с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК и ТР № 1/2001 г. Като основания за допустимост се сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност, поради нарушение на чл. 6, ал. 2 ГПК, ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 10, и ТР № 1/2009 г. от 19.02.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се, че въззивната инстанция е излязла извън посоченото в исковата молба основание/иск за измама - чл. 29 ЗЗД/, и извън посочения в делото петитум. Моли се за уважаване на касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа лично от касационната жалбоподателка. Ответницата по касация - М. -К. И. - Ш., посредством процесуалния си представител - адв. Б., е депозирала отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид, становището на касационната жалбоподателка, изразено в съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, отговора на процесуалния представител на ответницата по касация и на основание чл. 290 ГПК, намира за установено следното: Предявеният иск може да бъде изменен по основание само в хипотезата на чл. 116 ГПК (отм.). В посочения смисъл е и приетото с т. 9 от ТР № 1/4.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС - ОСГК. Посочената норма по категоричен начин оправомощава само ищеца да извършва визираното съдопроизводствено действие. При разглеждане на делото и постановяване на решението си съдът може само и единствено, на базата на изложеното в исковата молба и въз основа на петитума й, да подведе фактите и обстоятелствата под съответната правна квалификация. В случай, че съдът установи, че е налице неяснота или противоречие в обстоятелствата част на исковата молба и петитума, то той следва да приложи разпоредбата на чл. 100, ал. 1, изречение първо ГПК (отм.), като укаже на ищеца да приведе исковата молба в съответствие с чл. 98, ал. 1, б. "г" и б. "д" ГПК (отм.), за да бъде приета тя за редовна. В случай, че при разглеждането на спора и постановяване на решението си съдът излезе извън описаните по-горе правомощия, като например разгледа иск, който не е предявен, то той нарушава принципа на диспозитивното начало. В процесния случай изводите на въззивната инстанция са неправилни, като е прието, че първоинстанционният съд не е разгледал предявен иск. Изложените изводи са, че е предявен иск за нищожност на упълномощителната сделка. Изложеното в мотивите от въззивната инстанция сочи на нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде преодоляна посредством уточняване на обстоятелствата по нея и петитума й. С оглед приетото с т. 4, изречение трето от ТР № 1/4.01.2001 г. по тълк. гр. д. № 1/2000 г. на ВКС - ОСГК, въззивната инстанция действа като втора, първа инстанция, и при констатирани нередовности на исковата молба. Поради това СГС е следвало да укаже на ищцата да уточни исковата си молба в съответствие с изискванията на чл. 100, ал. 1, изречение първо ГПК (отм.). Като не е сторил това, а обезсилил решението на СРС и му е върнал делото, Градският съд е постановил неправилно решение, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. При новото разглеждане на делото следва да се укаже на ищцата да уточни петитума си, въз основа на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и изложеното в допълнителна молба от 2.03.2007 г., находяща се на лист 34 в първоинстанционното дело. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал. 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.