Решение № 12757 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. А. Р. и "Арго Израел" ООД, чрез процесуалния им представител адвокат Б. Златев, срещу решение 6253/18.06.2024 г., постановено по адм. дело 861/2024 г. по описа на Административен съд-Варна, 15-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски, по приложен списък. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. Панчева, в депозирана писмена молба оспорва касационната жалба, като неоснователна. Прави искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбите на С. А. Р. и "Арго Израел" ООД срещу решение за налагане на финансова корекция 02/312/02736/3/01/04/03, с изх. 01-6500/4108/18.03.2024 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба 29/11.08.2008 г./ и чл. 70, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, и предвид влязло в сила решение 315/15.03.2022 г. постановено по адм. дело 6/2022 г. по описа на Административен съд-Варна, 8-ми състав, както и в изпълнение на решение 4540/15.04.2020 г. по адм. дело 5462/2019 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, на жалбоподателите /сега касатори/ е определена финансова корекция в размер на 14 387.60лв. Въз основа съвкупната преценка на данните от приобщените по делото доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт са установени релевантните по делото факти, относно които липсва спор между страните, и възприети от касационния съдебен състав, е ненужно да бъдат подробно възпроизвеждани в текста на настоящото решение. С оглед конкретно формулираните от касаторите възражения /за незаконосъобразно издадени два административни акта в едно административно производство и изтекла давност/, е достатъчно накратко да се посочи, че на 13.10.2014 г. между ДФЗ, като разплащателна агенция, и С. Р. в качеството й на ЕТ "Амфибия-С. Р." /заличен към настоящия момент търговец/, като ползвател на помощта, е сключен договор 02/312/02736 за отпускане на финансова помощ по мярка 312 от ПРСР 2007-2013 г. /договор 02/312/02736/13.10.2014 г./, по който като такава помощ е изплатена на ползвателя, сумата от 287 752лв, на 29.12.2015 г. Във връзка с констатирано от административния орган /при извършена проверка на място след плащане през м. май 2017 г./ изпълнение на одобрения с договор 02/312/02736/13.10.2014 г., бизнес план по отношение на заложените в него приходни показатели за една пълна финансова година - 2016 г. в размер на 10.96%, впоследствие преизчислени от органа на 20.78% /след приемането за частично основателно на представеното при условията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, възражение от ползвателя едноличен търговец/, първоначално изпълнителният директор на ДФЗ е издал решение за налагане на финансова корекция 02/312/02736/3/01/04/01, изх. 01-6500/4108/02.11.2017 г., с което на основание т. 30 от Методика за определяне на санкции след плащане по проекти от ПРСР 2007-2013 г. /обявена за нищожна с решение 15652/14.12.2018 г. по адм. дело 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с решение 8020/29.05.2019 г. по адм. дело 1757/2019 г. на Върховния административен съд, петчленен състав на Първа колегия/, за установеното изпълнение на приходните показатели от бизнес плана в размер едва на 20.78% за 2016 г., налага на С. Р., в качеството й на ЕТ "Амфибия-С. Р.", финансова корекция в размер на 14 387.60лв, представляващи 5% от изплатената по договора финансова помощ. С решение 222/12.02.2019 г., постановено по адм. дело 775/2018 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав, е отхвърлена жалбата на С. Р., действала като ЕТ "Амфибия-С. Р.", срещу посочения, първоначално издаден акт за налагане на финансова корекция. При това, с решение 4540/15.04.2020 г. по адм. дело 5462/2019 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, решението на Административен съд-Бургас е отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на ЕТ "Амфибия-С. Р.", срещу решение 02/312/02736/3/01/04/01, изх. 01-6500/4108/02.11.2017 г. за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на ДФЗ, само в частта, по която е определен размера на финансовата корекция /14 387,60лв/ и спорът в тази му част е решен по същество, като акта за налагане на финансова корекция е отменен в частта, с която е определен размера на финансовата корекция и делото е изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне - определяне на размера на финансовата корекция, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. Със същото решение - 4540/15.04.2020 г. по адм. дело 5462/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, решение 222/12.02.2019 г. по адм. дело 775/2018 г. на Административен съд-Бургас е оставено в сила в останалата му част, а именно - в частта, в която е установено извършеното от ползвателя нарушение, състоящо се в изпълнение на заложените в бизнес плана приходни показатели за 2016 г. в размер на 20.80% /по данни от приетото пред първата инстанция по това дело заключение на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза, при установени от органа 20.78%/. След връщане на делото като преписка на административния орган и извършеното междувременно прехвърляне на търговското предприятие на ЕТ "Амфибия-С. Р.", на "Арго Израел" ООД, вписано в търговския регистър на 17.08.2020 г. /последвано от заличаване на едноличния търговец, считано от 01.10.2020 г./, заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 02/312/02736/3/01/04/02, изх. 01-6500/4108#16/16.07.2021 г., с който за установеното по адм. дело 5462/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, изпълнение на приходните показатели от бизнес плана в размер на 20.80% за финансовата 2016 г., определя на С. Р. и "Арго Израел" ООД, подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 14 387.60лв, на основание т. 30 от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г. /Правилата/. С влязло в сила, като необжалвано, решение 315/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 6/2022 г. по описа на Административен съд-Варна, 8-ми състав, издаденият от заместник изпълнителния директор на ДФЗ АУПДВ е отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 АПК, по мотиви, че след връщане на преписката на административния орган "производството е следвало да приключи с решение за определяне на финансова корекция, а не с АУПДВ, тъй като приложима в случая е разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП". След отмяната на АУПДВ 02/312/02736/3/01/04/02 и предоставена на С. Р. и "Арго Израел" ЕООД /поредна/ възможност да представят писмените си възражения при условията на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, и подаването на такива, е издадено атакуваното пред първата инстанция по настоящото дело, решение на изпълнителния директор на ДФЗ, с което за установеното с решение 4540/15.04.2020 г. по адм. дело 5462/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, изпълнение на застъпените в бизнес плана приходни показатели за финансовата 2016 г. в размер на 20.80% /погрешно обозначени в процесния акт като 10.96%/, на касаторите е определена финансова корекция в размер на 14 387.60лв, на основание т. 30, предложение първо от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата. При тази фактическа установеност, обосновано административният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, в това число на чл. 3 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности /Регламент /ЕО/ 2988/95/, и целта на закона. По тези обобщени мотиви е постановено и атакуваното пред настоящия съдебен състав решение, с което жалбите на С. А. Р. и "Арго Израел" ООД са отхвърлени като неоснователни, и тези лица са осъдени да заплатят на ДФЗ направените по делото разноски в размер на 200лв. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касаторите пороци на съдебния акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи отмяната му като неправилен. При безспорната фактическа установеност по делото, че въпросът за наличието на допуснато от ползвателя на помощта, неизпълнение на задължението му по т. 4.18 от договор 02/312/02736/13.10.2014 г., състоящо се в изпълнение от 20.80% на застъпените в одобрения бизнес план, приходни показатели за финансовата 2016 г., е разрешен със сила на пресъдено нещо с решение 222/12.02.2019 г., постановено по адм. дело 775/2018 г. по описа на Административен съд-Бургас, 18-ти състав, оставено в сила в тази му част с решение 4540/15.04.2020 г. по адм. дело 5462/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което същевременно делото е върнато на административния орган за определяне размера на финансовата корекция за това нарушение, правилни са изведените от първоинстанционния съд по настоящото дело изводи за законосъобразно определен размер на финансовата корекция на основание чл. 27, ал. 6 във вр. с ал. 9 ЗПЗП във вр. с т. 30, предложение първо от Приложение към раздел І "Общи положения" от Правилата /а именно - 5% от изплатената по договора помощ, в случаите, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, при времетраене на нарушението от една финансова година/. Неоснователни са релевираните в касационната жалба оплаквания на касаторите, поддържани и пред административния съд, че след отмяната на АУПДВ с решение 315/15.03.2022 г., постановено по адм. дело 6/2022 г. по описа на Административен съд-Варна, 8-ми състав, административният орган не е имал правото да издаде процесното решение за налагане на финансова корекция, защото произнасянето му с два различни акта в рамките на едно административно производство или провеждането на две административни производства за едно и също нарушение било незаконосъобразно. В тази връзка следва да се посочи, че предвид изтъкнатите в решение 315/15.03.2022 г. по адм. дело 6/2022 г. на Административен съд-Варна, 8-мо отделение, мотиви, предходно издаденият АУПДВ е отменен като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 3 АПК - поради допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения /издаване на АУПДВ наместо решение за налагане на финансова корекция/. Следователно, с отмяната на АУПДВ правният спор относно размера на подлежащата на възстановяване БФП за изпълнението от 20.80% на застъпените в бизнес плана приходи за финансовата 2016 г. не е разрешен със сила на пресъдено нещо между страните, която да препятства разрешаването на същия въпрос занапред, а оттам /при отсъствието на влязъл в сила акт за събирането на недължимо получената от ползвателя по договор 02/312/02736/13.10.2014 г., помощ/ правомощието на изпълнителния директор на ДФЗ да открие повторно производство за налагане на финансова корекция за същото неизпълнение, в частност - да определи конкретния размер на корекцията, не е преклудирано с отмяната на предходно издадения АУПДВ, и органът не само е имал възможността, но на основание чл. 27, ал. 3 във връзка с ал. 6 от ЗПЗП е бил длъжен да предприеме необходимите действия за издаване на решение по чл. 73 ЗУСЕФСУ, което предвид фактическата установеност по делото законосъобразно е сторил. Нещо повече, даденото от състава на Административен съд-Варна, 8-ми състав, тълкуване на разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /обн. ДВ. бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ във влязлото в сила решение за отмяна на предходно издадения АУПДВ, е задължително за административния орган, който не може да бъде упрекван, че с издаването на акта за налагане на финансова корекция по същество се е съобразил с постановеното съдебно решение, което при това изрично е посочил в мотивите си, като едно от основанията за издаване на акта. Наред с изложеното следва да се посочи, че предвид връщането на преписката на административния орган по реда на чл. 173, ал. 2 АПК за определяне размера на финансовата корекция с решение 4540/15.04.2020 г. по адм. дело 5462/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, издаването на процесния акт е било задължително за административния орган, който не е имал правото на преценка дали да изпълни или не, дадените в мотивите на това съдебно решение, задължителни за него указания. Неоснователни са пространните възражения на касаторите, последователно поддържани и пред първата инстанция, че финансовата корекция е наложена след изтичането на предвидения в чл. 3, § 1 Регламент /ЕО/ 2988/95 давностен срок. С оглед фактическата установеност по делото за предходно издадените решение 02/312/02736/3/01/04/01, изх. 01-6500/4108/02.11.2017 г., за налагане на финансова корекция, и АУПДВ 02/312/02736/3/01/04/02, правилно административният съд приема, че по аргумент от чл. 3, § 1, ал. 3 Регламент /ЕО/ 2988/95, давността е неколкократно прекъсвана в случая, като съответно след всяко прекъсване е започвала да тече нова давност, която не е изтекла. Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, установеното договорно неизпълнение обхваща пълната финансова 2016 г., а оттам и началото на давността за него е от 01.01.2017 г., при което в случая дори абсолютната погасителна давност, равняваща се на двукратния давностен срок, предвидена в чл. 3, § 1, ал. 4 Регламент /ЕО 2988/95 /а именно осем години/, не е изтекла към датата на издаване на процесния акт за налагане на финансова корекция - 18.03.2024 г. По изложените съображения и по споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав счита, че атакуваното решение е правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на касаторите за присъждане на разноски, а искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от общо 100лв, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред касационната инстанция, в определен от съдебния състав размер на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,