Решение № 7672 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2017 г.

Решение № 7672 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4846/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 37/10.03.2017 г., постановено по административно дело № 169/2016 г., Административен съд - К. е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на П. Б. М., ЕГН **********, от гр. Д., ул. "Е." ..№..., срещу решение № 18/01.04.2016 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - К., с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 4611052920/18.12.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - К., с което е отменено разпореждане № 4611052920/31.05.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст; 2) осъдил П. Б. М., ЕГН **********, от гр. Д., ул. "Е." ..№..., да заплати на ТП на НОИ - К. разноски по делото в размер на 350 лв. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от П. Б. М., действащ чрез процесуалния представител адв. Божкова. Посочените пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на решението и разпореждането на ТП на НОИ - К. или връщане на делото за разглеждане от друг състав на Кюстендилския административен съд. Претендира се и присъждане на направените разноски по делото за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - К., не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решаващият съдебен състав вярно е установил фактическата обстановка по спора. П. М. е подал заявление вх. № ПП-01-8462/26.05.2010 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, която е отпусната с разпореждане № 4611052920/01.06.2010 г., считано от 03.05.2010 г. С разпореждане № 4611052920/18.01.2011 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване на основание чл. 95, т. 2 от КСО е постановено спиране на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на П. М., считано от 01.01.2011 г. С разпореждане № 4611052920/29.06.2011 г. е отказано възобновяване на спряната лична пенсия. С процесното разпореждане № 4611052920/18.12.2015 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ - К. е отменено разпореждане № 4611052920/31.05.2010 г. за отпускане на П. Б. М. на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като пенсионният орган е приел, че пенсията е отпусната неправилно, доколкото лицето не отговаря на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО - няма изискуемите 100 точки сбор от осигурителен стаж и възраст към 2010 г., а има 96, т., 5 м. и 4 дни, защото към датата на заявлението - 26.05.2010 г., общият осигурителен стаж на Михайлов е от 32 години, 11 месеца и 6 дни. Изводите са на база влязло в сила решение по НАХД № 314/2012 г. на Районен съд - Д., с което е установено, че за периодите 01.06.2002 г. - 21.10.2003 г. и 09.02.2005 г. - 03.05.2010 г. е нямало основание П. Б. М. да бъде осигуряван като председател на ТД (туристическо дружество) "Рилски езера", поради което горепосоченият осигурителен стаж не следва да бъде зачетен при преценка на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Недоволен от разпореждането, Михайлов го е обжалвал по административен ред с твърдението, че през посочените периоди той е бил осигуряван за постоянно изпълняваната длъжност "Управител и домакин" на Хижа "Скакавица", поради което има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оспореното пред Кюстендилския административен съд решение № 18 от 01.04.2016 г. директорът на ТП на НОИ - К. е потвърдил разпореждането, като мотивите му са идентични с тези на ръководителя на пенсионното осигуряване. За да не уважи сезиралата го жалба на П. М. срещу решението на директора на ТП на НОИ - К., Административен съд - К. е изложил подробни съображения за отсъствието на една от законовите предпоставки за отпускането на лична пенсия на жалбоподателя в хипотезите на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, с оглед на което обосновано е приел законосъобразност на оспорения пред съда акт и на потвърденото с него разпореждане. Съдът е обосновал своите изводи, като е кредитирал и заключението на вещото лице като непротиворечиво и компетентно дадено. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на експертизата, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. От събраните по делото доказателства не се установява касаторът да е изпълнявал легитимно функциите на председател на УС на ТД "Рилски езера" - Д., нито пък да е изпълнявал трудови функции като управител и домакин на хижа "Скакавица" за периодите 01.06.2002 г. - 21.10.2003 г. и 09.02.2005 г. - 03.05.2010 г., което означава, че за тези периоди не му се е следвало възнаграждение и съответно не е било налице основание за внасяне на осигурителни вноски и да му бъде зачетен осигурителен стаж. Достигайки до такива изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - К. е постановил правилно решение, което при отсъствието на пороци, обуславящи наличието на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставено в сила. Не би могло да се кредитират касаторовите оплаквания за неправилна интерпретация на релевантните факти. Първоинстанционният съдебен акт е постановен в съответствие с доказателствата по делото и компетентно изготвеното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направения извод от съда, че жалбата на Михайлов е неоснователна. От съществено значение за изхода на спора пред първоинстанционния съд е било, че общият стаж на Михайлов е недостатъчен да бъдат изпълнени условията за пенсиониране в хипотезите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО в приложимата за казуса редакция. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,