Решение № 8026 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4951/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, подадена чрез упълномощен началник отдел "Правно обслужване" А. Георгиева, против решение № 4120 от 02.04.2026 г., постановено от Административен съд - Варна - III състав, по адм. д. № 2764/2025 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен гл. юрисконсулт Е. Хичовски се релевират възражения за неправилност на обжалваното съдебно решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва извода на първоинстанционния съд за нищожност на атакувания адм. акт и развива тезата, че съдът погрешно е преценил, че е погасена компетентността на председателя на ДАБ за произнасяне с изричен адм. акт по молбата на заявителя за получаване на международна закрила. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение. Ответникът - Д. В. Г., гражданин на Руската федерация, оспорва касационната жалба лично в съдебно заседание, с писмен отговор от 08.05.2026 г. и писмено становище от 17.06.2026 г., с които пледира за оставяне без уважение касационната жалба, тъй като Върховният административен съд с две свои касационни решения е разрешил спора в негова полза. От друга страна посочва, че постановеното последно съдебно решение е довело до прекратяване на процедурата по разглеждане на заявлението му за международна закрила без разрешаване спора по същество, с което го е лишило от реална защита на правата му. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на председателя на ДАБ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 4120 от 02.04.2026 г. е прогласено за нищожно решение № 5316/30.10.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Д. В. Г., гражданин на Руската федерация, по молба вх. № РД-09-2481/26.07.2022 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - Варна е приел, че административното производство е започнало по подадена молба за международна закрила, предявена от Д. В. Г., довела до регистрирането му съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ, а именно - заявление вх. № РД-09-2481/26.07.2022 г., по което са постановени два изрични отказа на председателя на ДАБ, които са отменени по съдебен ред. Първостепенният съд е констатирал, че с решение № 10463 от 15.10.2024 г. по адм. д. № 2088/2024 г. по описа на Административен съд – Варна, оставено в сила с решение № 2426 от 11.03.2025 г. на Върховния административен съд - Трето отделение, по адм. д. № 11559/2024 г., е постановено връщане на преписката за ново произнасяне на административния орган в срока по чл. 85, ал. 5 ЗУБ. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че след отмяната на втория отказ с посочения по-горе съдебен акт, преписката е постъпила в ДАБ с вх. № КП-04-2243/31.03.2025 г. и от 01.04.2025 г. е започнал да тече даденият със съдебното решение тримесечен срок по чл. 85, ал. 5 ЗУБ, който е изтекъл на 30.06.2025 г. На 04.09.2025 г. заявителят е оспорил мълчаливия отказ на председателя на ДАБ, по която жалба е образувано адм. д. № 2079/2025 г. по описа на АС - Варна, което дело е прекратено с определение № 11165 от 16.10.2025 г. по адм. д. № 2079/2025 г., в което е прието, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена след срока за обжалване по чл. 149, ал. 2 АПК. Определението не е обжалвано и е влязло в сила, въз основа на който факт първоинстанционният съд, постановил обжалваното съдебно решение, е счел, че процесното решение № 5316, издадено на 30.10.2025 г. от председателя на ДАБ е нищожно, защото е постановено след като производството по молба вх. № РД-09-2481/26.07.2022 г. вече е било приключило с влязъл в сила мълчалив отказ. В обжалваното съдебно решение са обсъдени хипотезите на преразглеждане на мълчалив отказ по реда на чл. 91 АПК, на възобновяване на адм. производство по реда на чл. 99 и сл. АПК, както и на оттегляне на адм. акт на основание чл. 156, ал. 1 АПК и е преценено, че те не са приложими към настоящия случай. От тук е изведено правно заключение, че след влизането в сила на мълчаливия отказ по молбата вх. № РД-09-2481/26.07.2022 г. вече липсва висящо административно производство, в което да се произнесе председателят на ДАБ, понеже правомощието му да се произнесе по молбата е било изчерпано с непроизнасянето в срока по чл. 85, ал. 5 ЗУБ и с образуването на съдебното производство по обжалване на този мълчалив отказ. Ето защо решаващият състав на АС-Варна е приел, че за административния орган липсва компетентност да се произнесе отново по молба вх. № РД-09-2481/26.07.2022 г., по която с влязло в сила съдебно определение е установен мълчалив отказ, който не е надлежно обжалван и е влязъл в сила, от което е формиран извод, че оспореното решение на председателя на ДАБ от 30.10.2025г. е нищожно, поради липса на компетентност на адм. орган. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Преди всичко първостепенният съд не е съобразил обстоятелството, че с цитираното от него определение № 11165 от 16.10.2025 г. по адм. д. № 2079/2025 г. АС-Варна, освен че е оставил без разглеждане жалбата на Д. В. Г. против мълчаливия отказ на председателя на ДАБ и е прекратил производството по адм. дело № 2079/2025 г. на АС - Варна, е постановил още един диспозитив, а именно: "ОПРЕДЕЛЯ на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, 7-дневен срок от съобщаването за настоящото определение, за произнасяне по молба вх. № РД 09-2521/29.07.2022 г. от Г. Д. В., гражданин на Руската федерация, за предоставяне на международна закрила." Следователно, въпреки, че жалбата срещу мълчаливия отказ е счетена за просрочена, съдът е задължил председателя на ДАБ да се произнесе още веднъж с изричен акт в 7 - дневен срок. Следва да се има предвид, че визираното определение подлежи на обжалване в 7 - дневен срок, който е започнал да тече от следващия ден след постановяване на съдебния акт - от 17.10.2026г. и е изтекъл на 23.10.2026г., на която дата е влязло в сила определението на АС-Варна. С оглед на това от следващия ден - 24.10.2026г. е започнал да тече даденият от съда 7 - дневен срок за произнасяне по молбата вх. № РД 09-2521/29.07.2022 г. на Д. В. Г., който срок е изтекъл в края на работния ден /четвъртък/ на 30.10.2026г. Точно на тази дата и в рамките на работния ден е издадено процесното решение № 5316/30.10.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. При тези данни касационният съдебен състав намира, че оспореният адм. акт не е издаден след изтичане на дадения от АС-Варна 7-дневен срок, поради което атакуваното решение № 5316 от 30.10.2025 г. е произнесено в изпълнение на задължителното указание, формулирано в диспозитива на влязлото в сила определение № 11165 от 16.10.2025 г. по адм. д. № 2079/2025 г. на АС-Варна, поради което не е нищожно. Освен това настоящият съдебен състав категорично не споделя мотивите на първостепенния съд за прекратяване на административното производство, поради влизане в сила на мълчалив отказ и за погасяване компетентността на председателя на ДАБ да се произнесе по заявлението на Д. В. Г. от 29.07.2022 г. Председателят на ДАБ е органът, който съгласно чл. 75 ЗУБ притежава изрично възложена материална компетентност да предоставя или отказва международна закрила. В този смисъл липсва каквато и да е хипотеза на първична липса на компетентност. Изводът на решаващия съд за нищожност се основава единствено на обстоятелството, че актът бил постановен след изтичане на срока за произнасяне, което обаче не представлява порок, водещ до нищожност. В съответствие с постоянната и непротиворечива съдебна практика, включително на ВАС, нарушението на срок за произнасяне не може да доведе до отпадане или погасяване на законовата компетентност на административния орган, нито до нищожност на последващия адм. акт. От съществено значение е обстоятелството, че в приложимия специален закон липсва изрична норма, която да регламентира, че при изтичане на срока по чл. 85, ал. 5 ЗУБ компетентността на председателя на ДАБ се преклудира или, че последващ изричен акт е нищожен. Напротив, законът урежда председателя на ДАБ като компетентният специализиран държавен орган, който предоставя или отказва международна закрила по реда на чл. 75 ЗУБ и неговите решения по този текст са изрично обжалваеми. В действащия ЗУБ няма предвидена специална последица „изгубване на компетентност“ при непроизнасяне в срок след връщане на преписката, поради което при липса на такава изрична уредба не може по тълкувателен път да се достигне до най-тежкия порок - нищожност на постановения адм. акт. Също така следва да се има предвид, че фикцията на мълчаливия отказ не поражда материалноправни последици, свързани с преустановяване компетентността на органа или за прекратяване на административното производство. В българското и в европейското законодателство не съществува разпоредба, която да предвижда, че след настъпване на мълчалив отказ административният орган губи правото си да постанови изрично решение, с оглед на което тезата на първостепенния съд води до неправомерно разширяване на правните последици на мълчаливия отказ извън неговата функция по закон. Касационният съдебен състав намира, че в обжалваното съдебно решение са приложени прекалено формалистично общите правила на АПК към производство по международна закрила, без да отчете неговата специфика, особените правоотношения и засилените гаранции по националното, европейското и международното право, изискващи процедурите по международна закрила да осигуряват реално, ефективно и индивидуално разглеждане на молбата. Директива 2013/32/ЕС регламентира ефективно правно средство за защита, което да включва пълен и ex nunc контрол на фактите и правото, а Директива 2011/95/ЕС изисква индивидуална оценка на фактите и обстоятелствата по всяка молба. Женевската конвенция от 1951 г. закрепва и забраната за връщане при заплаха за живота или свободата. Ето защо произволното тълкуване, според което преписката „приключва“ само поради настъпила процесуална фикция и впоследствие органът няма право да постанови изрично решение по същество, е в противоречие с горепосочените специфични изисквания, тъй като превръща процедурата по закрила в чисто срокова и формална, вместо да доведе до реално разглеждане на молбата на заявителя. Настоящият съдебен състав счита, че в случая първостепенният съд неправилно е интерпретирал определението на АС-Варна по адм. д. № 2079/2025 г., с което жалбата срещу мълчаливия отказ е оставена без разглеждане като просрочена, приемайки, че това води до липса на компетентност за последващо изрично произнасяне. Визираното определение разрешава единствено въпроса за допустимостта на конкретното съдебно оспорване срещу мълчаливия отказ. То не съдържа правен извод, че административният орган е окончателно лишен от правомощие да се произнесе с изричен акт, че е прекратено административното производство, нито че последващото изрично решение е нищожно. Приравняването на прекратително определение по просрочена жалба към материална десезираност на органа излиза извън предметния обхват на самото определение, с което е дадено изрично задължително указание на председателя на ДАБ за ново произнасяне в 7- дневен срок. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че атакуваният административен акт не е нищожен, издаден е от компетентен адм. орган и е следвало да бъде разгледан от съда по същество. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е произнесъл неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото да се изпрати на друг съдебен състав от Административен съд - Варна, който следва да се произнесе по оспорването на процесното решение № 5316 от 30.10.2025 г., издадено от председателя на ДАБ, като обсъди наличието на всяко от основанията, регламентирани в нормата на чл. 146, т. 2 - т. 5 АПК. Страните нямат претенции за присъждане на разноски, а и предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, касационният съдебен състав не се произнася по искания за разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т.1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,