Решение № 8 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 623/2012 г.

Решение № 8 от 1.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 623/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Жанин Силдарева Производството е по чл. 290 ГПК. С определение от 6.04.2010 г. на основание чл. 288 ГПК по подадената от Р. С. А. касационна жалба е допусната касационна проверка на решение № 98 от 4.04.2011 г. по гр. д. № 158/2010 г. на Добрички ОС, с което е обезсилено първоинстанционното по гр. д. № 515/2010 г. на РС [населено място], в частта, с която е уважен предявения от касаторката срещу В. А. Д. конститутивен иск по чл. 30 ЗН. Касационната проверка е допусната по разрешения процесуален въпрос за допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част. Ответниците по касация намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Касаторката е предявила срещу П. Ж., В. Д., А. Ж. и Г. Ж. конституивен иск по чл. 30 ЗН, въз основа на което е образувано гр. д. № 515/2010 г. по описа на РС Ген. Т. С решение от 4.01.2012 г. съдът е уважил иска по отношение на В. Д., а във втория абзац на диспозитива е постановил, че го отхвърля по отношение на всички ответници, включително и В. Д. - тази, по отношение на която го е уважил съгласно отразеното в предходния абзац. Срещу решението, в частта, с която искът е уважен, е била подадена въззивна жалба само от В. Д. Въззивният съд е приел, че след като с първоинстанционното решение е отхвърлен иска по отношение на всички ответници, включително и В. Д. и в тази част като необжалвано решението е влязло в сила, то първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен срещу Д. е недопустимо, тъй като спорът е решен с влязло в сила решение. На това основание е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната част и е прекратил въззивното производство. Решението в обжалваната част е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила. Въззивният съд е служебно задължен преди да се произнесе по същество на въззивната жалба да провери редовността на обжалвания пред него съдебен акт. При тази проверка е следвало да констатира, че е налице несъответствие между формираната воля на съда и отразеното в диспозитива. На л. 8 от решението (стр. 150 от гр. д. № 515/2010 г.) е прието, че искът е основателен само по отношение на ответницата В. Д., а по отношение на останалите като неоснователен следва да се отхвърли. В абзац първи на диспозитива на решението искът е уважен по отношение на Д. В абзац втори - искът е отхвърлен по отношение на останалите ответниците като е вписано и името на Д. Това несъответствие във формираната воля на съда и изразеното в резолютивната част на съдебния акт е следвало да бъде констатирано от въззивния съд и делото върнато на основание чл. 247, ал. 1 ГПК на районния съд за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. Като не е изпълнил това свое задължение и се е произнесъл по същество на спора, въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила. Това е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касиране на решението и връщане на делото на този съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, I г. о.