Решение № 297 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2016 г.

Решение № 297 от 11.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12181/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Красимир Кънчев Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на кмета на община И., област Р., за отмяна на влязлото в сила решение № 7636 от 23.06.2016 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - трето отделение, постановено по адм. д. № 8193/2015 г. на ВАС. И. е с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК. Твърди се, че между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени други шест влезли в сила решения по касационни дела на Административен съд Р., които противоречат на решението, чиято отмяна се иска. Претендира се отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане на компетентния съд. Ответникът по искането - Производствена кооперация "Зора" - с. Т., област Р., чрез пълномощника си адв. Е. К., с представени писмени възражения и писмена защита с характер на писмени бележки, счита искането за недопустимо, а в условията на евентуалност - за неоснователно. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо. Същото е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК - за която съдебният акт е неблагоприятен. Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на искането, тъй като същото било просрочено. Решението, чиято отмяна се иска е постановено на 23.06.2016 г., а искането за отмяна е подадено по пощата с дата на пощенското клеймо 21.09.2016 г., следователно в тримесечния срок по чл. 240, ал. 2 от АПК. Също неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на искането, тъй като били недопустими шестте съдебни решения на които противоречало съдебното решение, чиято отмяна се иска. Възражението е неоснователно, тъй като в настоящото производство не може да се произнася до допустимостта на тези влезли в сила шест съдебни решения. Затова искането е процесуално допустимо и подлежи на разглеждане. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно. Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Според т. 4 на чл. 239 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице соченото основание за отмяна - т. 4 на чл. 239 от АПК е необходимо по две отделни административни дела, между същите страни и с един и същ предмет - обжалвания административен акт, да са постановени противоречиви, влезли в сила съдебни решения. По въпроса дали нормата на чл. 239, т. 4 от АПК може да намери приложение при противоречиви влезли в сила съдебни решения е постановено Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г. Според него разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. А в мотивите към тълкувателното решение е посочено "за да е налице такова тъждество /между съдебните актове - б. а./, е необходимо изцяло, пълно покриване между правото, вече със силата на пресъдено нещо по първото дело, и правото, предмет на разглеждане от второто дело, както с оглед белезите, които индивидуализират това право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и с оглед времето, за което се претендира. Т. Т. решение е задължително за съдилищата според чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. В случая видно от материалите по делото сочените от искателя съдебни актове са влезли в сила решение от 11.07.2014 г. по КАД № 220/2014 г., решение от 15.10.2014 г. по КАД № 307/2014 г., решение от 17.11.2014 г. по КАД № 377/2014 г., решение от 27.11.2014 г. по КАД № 378/2014 г., решение от 27.11.2014 г. по КАД № 381/2014 г. и решение от 09.12.2014 г. по КАД № 301/2014 г., всички на Административен съд Р.. Спорът по тези съдебни актове не е тъждествен с предмета на спора по решение № 7636 от 23.06.2016 г. на тричленен състав на Върховен административен съд - трето отделение, постановено по адм. д. № 8193/2015 г. на ВАС. П. последното дело съдът се е произнесъл по същество относно законосъобразността на заповед № РД-09-694 от 11.10.2013 г. на кмета на О. И., като е отменил тази заповед. Такъв спор не е разрешаван с нито едно от посочените шест съдебни решения на Административен съд Р. Дори случаите да са идентични, според задължителното Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на ОСК на ВАС по т. д. № 4/2010 г., за приложението на чл. 239, т. 4 от АПК е необходимо тъждество, каквото в случая не е налице. Постановените в редовния инстанционен контрол съдебни актове дори и да са противоречиви, не подлежат на отмяна по извънредния способ. Затова искането за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, както и в съответствие с т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., искателят следва да заплати в полза на ответника по делото направените от него разноски по делото в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, на основание чл. 244, ал. 1 от АПК