Решение № 2767 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2013 г.

Решение № 2767 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10879/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област Велико Търново, пл. "Център" № 2, против решение № 398 от 15.07.2013 г., постановено по адм. дело № 261/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, седми състав. Релевират се отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че оспореното съдебно решение е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че с оспореното съдебно решение решаващият съд неправилно е приел, че при издаването на административният акт, органът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и освен това неправилно е тълкувал нормата на § 10 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 103 от 2009 г.). Иска се отмяната на оспореното съдебно решение и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата да бъде отхвърлена. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответната страна - Костадин Николов Крушевски, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, като приема, че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивният срок на чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение е процесуално допустима. Разгледана по същество същата, е основателна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 5, ал. 4 от ЗПГРРЛ основният съд е отменил по жалбата на Костадин Николов Крушевски заповед № СА-03-07-9/26.02.2013 г. на Областен управител на област Велико Търново, с която се възобновява административното производство по разглеждане на искане рег. № 94КК-5 от 19.03.2011 г. за изплащане на обезщетение съгласно ЗПГРРЛ и е отменена негова заповед № СА-03-07-58 от 27.11.2012 г. определяща парично обезщетение в размер на 475,73 лв. и е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя. Също така съдът е осъдил администрацията на област Велико Търново да заплати разноските по делото. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че административният орган, при издаването на оспорената заповед е допуснал нарушения на чл. 26 от АПК, поради неуведомяване за започналото производство по възобновяване и чл. 34, ал. 3 от АПК - административния орган да осигури на страната възможност да изрази становище по събраните доказателства, както и да прави искания и възражения. Прието е, че тези нарушения представляват съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Също така съдът е приел, че заповедта не е мотивирана, поради което е незаконосъобразна, както и че липсва изложение на фактическите основания защо е прието, че е налице съществено нарушение на изискването за законосъобразност на отменения административен акт (заповед № СА-03-07-58 от 27.11.2012 г.), поради факта, че цитирането на противоречива съдебна практика като основен мотив за отмяната на влезлия в сила административен акт само по себе си не съставлявало навеждане на основание за наличие на съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на акта по смисъла на чл. 99, т. 1 от АПК. От друга страна, административният съд е приел, че административния орган, при издаването на процесната заповед е следвало да приложи разпоредбата на § 10 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ, според който исканията се подават до 31.12.2011 г., а не разпоредбата на § 7 от ДР на ЗИД на ЗПГРРЛ, според който исканията за обезщетение на правоимащите лица се подават в тригодишен срок от влизането му в сила - 11.03. 2011 г. Решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. По делото не се спори, че съгласно удостоверение № 25623/24.10.2005 г. на дирекция "Информация и архив" към МВР Костадин Николов Крушевски е бил незаконно репресирана по политически причини, като е бил изселен по административен ред в с. Дъскот, Великотърновско, за времето от 01.08.1950 г. до 14.03.1954 г. или за срок от 43 месеца и 13 дни. Видно от представена по реда на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ собственоръчно подписана декларация Костадин Крушевски е декларирал, че му е било изплатено обезщетение в размер на 25 000 лв. С искане рег. № 94 КК-5/19.03.2011 г. до Областния управител на Велико Търново, Костадин Николов Крушевски поискал да му бъде заплатено допълнително парично обезщетение за целия срок на репресията. Със заповед № СА-03-07-58/27.11.2012 г., на основание с чл. 6, ал. 3 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ, областният управител на област с административен център Велико Търново определил на Костадин Николов Крушевски допълнително обезщетение за претърпените вреди в размер на 475,73 лева. Заповедта била връчена на заявителя на 12.12.2012 г. и тъй като не била обжалвана, влязла в сила на 27.12.2012 г. Със заповед № СА-03-07-9 от 26.02.2013 г., на основание чл. 99, т. 1 от АПК, областният управител на Област Велико Търново възобновил административното производство, като отменил предходно издадената заповед № СА 03-07-58 от 27.11.2012 г. и оставил искането на Костадин Николов Крушевски без разглеждане като просрочено. Искането за възобновяване на административното производство на основание чл. 99, т. 1 от АПК - допуснато съществено нарушение на някое от изискванията за законосъобразност, може да бъде инициирано само от посочените в закона субекти - административния орган или предложение на съответния прокурор или омбудсмана, но не и от лицето, което е засегнато от административния акт. В конкретната хипотеза, областния управител, чиито актове не се оспорват по административен ред е бил компетентен да възобнови административното производство. Възобновяването на производството е предприето в тримесечния срок по чл. 102, ал. 1 от АПК от влизане на акта в сила, поради това, че същия е бил незаконосъобразен, тъй като при издаването му били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Няма спор между страните по делото, че подаденото искане вх. № 94 КК-5/19.03.2011 г. от Костадин Николов Крушевски е за доплащане на обезщетение по реда на чл. 6 ЗПГРРЛ (в редакцията, приета със ЗИД на ЗПГРРЛ, ДВ, бр. 26 от 07.03.2008 г.). Съгласно § 7 от ПР на ЗИД ЗПГРРЛ (ДВ, бр. 27/2008 г.) исканията се предявяват в 3-годишен срок от влизането му в сила, т. е. до 11.03.2011 г. След като искането е било подадено на 19.03.2011 г., явно това е сторено след преклузивния срок. Развитите в мотивите на оспореното съдебно решение съображения, че в процесния случай била приложима разпоредбата на § 10 от ЗР на ЗИД на ЗПГРРЛ (обн., ДВ, бр. 103/2009 г.), а именно, че исканията за обезщетение на лицата по § 2 и 3 от този закон се предявяват в срок до 31.12.2011 г., са незаконосъобразни, поради противоречие с материалния закон. Това е така, защото с това изменение на закона е бил удължен срокът за подаване на искания по реда на ЗПГРРЛ за друг кръг от граждани, подлежащи на обезщетение - тези насилствено изселени в Съветския съюз, братята и сестрите на починало репресирано лице (чл. 3 от закона), както и искания на репресирани лица, пропуснали да предявят искания за обезщетяване до 29.06.1996 г. Не може да бъде споделена и преценката на първоинстанционния съд за наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати от административния орган. Оспорената заповед съдържа мотиви, които не са неясни или непълни. Както основателно възразява касационния жалбоподател, практиката на Върховния административен съд съставлява част от съображенията на издателя на акта, доколкото илюстрира тезата му, че разглеждането на искане № 94 КК-5/19.03.2011 г. е недопустимо, тъй като възможността за заявяването му е преклудирана. Настоящата инстанция счита за редно да отбележи, че действително областният управител е допуснал процесуално нарушение, като не е разграничил отделните етапи на производството и не е уведомил за възобновяването лицето, което е придобило права от влезлия в сила административен акт, но като се има предвид обаче, че основанието за възобновяване не е свързано с необходимостта от установяването на нова фактическа обстановка и събирането на доказателства, не би могло да се счете, че правото за защита на заинтересованото лице е било ограничено в такава степен, че нарушението да се определи като съществено. Като е отменил законосъобразно издадения административен акт, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено с постановяването на друго по същество, с което да се отхвърли жалбата на Костадин Николов Крушевски. С оглед изхода на спора основателно се явява заявеното от касационния жалбоподател в жалбата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Искането за пред настоящата инстанция е направено с касационната жалба, а за пред АС Велико Търново - в съдебно заседание от 26.06.2013 г., поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд, следва Костадин Николов Крушевски да бъде осъден да заплати такова в размер на 150 лева за всяка една съдебна инстанция или общо в размер на 300 лева в полза на Областна администрация на Велико Търново, представлявана от Областния управител. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,