Решение № 14512 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2017 г.

ВАСПетчленен състав29.11.2017 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10124/31.07.2017 г., постановено по административно дело № 12570/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14512 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9621/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е касационна жалба на Министъра на образованието и науката, подадена чрез процесуален представител - Р. В. против Решение № 10124/31.07.2017 г., постановено по административно дело № 12570/2016 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение. С оспореното решение, по жалба на Н. Д. Т. е отменена Инструкция за реда и условията за изпълнение на дейностите по проект "Студентски практики" фаза I, приета и утвърдена със Заповед № РД09-1417/21.09.2016 г. на Министъра на образованието и науката. В касационната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е необоснован по изложени съображения, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди процесната инструкция. На проведеното открито съдебно заседание, за касационния жалбоподател се явява процесуален представител Д. Г., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображения, развити в писмени бележки. Ответникът по касационната жалба - Н. Д. Т. оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност, с молба да бъде оставено в сила оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав, за да се произнесе по спора, с който е сезиран съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна за която оспорвания съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Н. Д. Т. от гр. С. срещу Инструкция за реда и условията за изпълнение на дейностите по проект "Студентски практики" фаза I, приета и утвърдена със Заповед № РД09-1417/21.09.2016 г. на Министъра на образованието и науката. С обжалваното решение, Върховният административен съд е отменил инструкцията поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Според съдебният състав, при приемане на инструкцията не са спазени редица разпоредби, а именно: 1. Чл. 75, ал. 4 АПК, която изисква във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване; 2. Чл. 77 АПК, който вменява в задължение на компетентният орган преди да издаде нормативния административен акт, да обсъди проекта заедно с представени становища, предложения и възражения от заинтересувани лица и организации; 3. Чл. 78, ал. 2 АПК, съгласно който нормативните административно актове, освен тези на общинските съвети да се обнародват в Д. вестник, което не е сторено в случая; 4. Чл. 28 от Закона за нормативните актове, в приложимата редакция, който регламентира, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като мотивите/докладът следва да съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Както правилно е отбелязал съдът представеният по делото доклад от ръководителят на проект "Студентски практики фаза 1", не съдържа законоустановените реквизити. Така постановеното решение е правилно и не страда от пороците, твърдени от касационния жалбоподател. Основният спор по делото е свързан с характера на процесната инструкция, за която органът, който я е приел и утвърдил твърди, че не представлява нормативен акт, а е вътрешно служебен такъв, поради което не важат посочените по-горе правила, регламентирани в чл. 75 и следващите от АПК, както и съответните разпоредби от Закона за нормативните актове, към които препраща чл. 80 АПК. Настоящият съдебен състав споделя мотивите, развити в оспореното решение относно характерът на инструкцията като нормативен административен акт. Инструкцията изпълва законовата дефиниция за нормативен акт, съдържаща се в чл. 1а от ЗНА, тъй като съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие за периода до края на проекта, и е издадена от компетентен държавен орган. Нормативните административни актове са актове на изпълнителната власт и са юридически израз на осъществяваната от органите на изпълнителната власт изпълнително-разпоредителна дейност на държавата, с които актове могат да се регулират вторични обществени отношения, които са неуредени от по-високи по степен нормативни актове. Изрично в чл. 1 от Инструкцията е регламентирано, че определя реда и условията за изпълнение на дейности по проект "Студентски практики" - фаза 1, финансиран по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж 2014 - 2020 г. " чрез Европейският социален фонд на Европейският съюз. Следователно, както правилно е приел съдът, инструкцията представлява нормативен акт по смисъла на чл. 7а ЗНА, който гласи, че нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности. Респективно инструкцията не представлява вътрешно служебен акт, както твърди касационния жалбоподател. С оглед характера на инструкцията като нормативен административен акт, са приложими цитираните по-горе разпоредби, чието нарушаване се явява съществено, което обосновано е мотивирало съдът да я отмени. Предвид изложените мотиви, оспореното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Цитирани разпоредби

1