Решение № 15094 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5673/2018 г.

Решение № 15094 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5673/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Н. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Бозуков, против решение № 1372 от 02.03.2018 г. по адм. дело № 11937/2017 г. на Административен съд София – град (АССГ), 31 състав, с което е отхвърлена жалбата й против мълчалив отказ на Главния архитект на Столична община да разреши изработването на проект за изменение на Подробен устройствен план – изменение на план за регулация и застрояване (ПУП - ИПРЗ) по заявление № САГ16 – ГР00 – 2155 от 20.05.2016 г. на жалбоподателката. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие със закона – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди на първо място допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – липса на мотиви в решението и това, че съдът при второто разглеждане на делото не се е съобразил със задължителните указания, дадени в решение № 12720 от 24.10.2017 г. по адм. д. № 4358/2017 г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Твърди и материална незаконосъобразност на оспореното решение, тъй като посочва, че са били налице предпоставките за даване на разрешение за изработване на ПУП – ИПРЗ по § 8 от ПР на ЗУТ, а приемайки липсата на такива, съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Иска оспореното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което мълчаливият отказ на Главния архитект на СО бъде отменен и делото да бъде върнато на административния орган за произнасяне със задължителни указания. Претендира разноски. Ответникът главният архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното решение, за която то е неблагоприятно и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че следва да се съобрази с указанията, дадени в решение № 12720 от 24.10.2017 г. по адм. д. № 4358/2017 г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане, като в тази връзка се произнесе по липсата или наличието на основания за отказ за разрешаване за изработване на ПУП – ИПРЗ по § 8 от ПР на ЗУТ. Приел е, че от доказателствата е вида, че със заявление № САГ16 – ГР00 – 2155 от 20.05.2016 г. и мотивирано предложение към него жалбоподателката е поискала разрешаване изработването на ПУП – ИПРЗ на основание § 8, ал. 2, т. 3 вр. т. 2 от ПР на ЗУТ за ПИ идентификатор № 68134.4337.684 по КК и КР на гр. София, представляващ част от УПИ I – за комплексно жилищно строителство и гаражи, кв. 15 а, м. "Овча купел - актуализация", гр. София. Приел е, че в срока по чл. 135 от ЗУТ не е налице произнасяне на компетентния орган – главния архитект на СО, поради което е налице мълчалив отказ. Приел е, че от доказателствата е установено, че действащият устройствен план за имота на жалбоподателката е този, който е бил одобрен със заповед № 259 от 17.08.1977 г., с която е одобрен ЗРКП за местността и имота на жалбоподателката по него попада в УПИ I – за комплексно строителство и гаражи. Приел е обаче, че не са налице предпоставките по § 8 от ПР на ЗУТ за разрешаване на изработването на план за изменение по този ред, тъй като посочената нормативна уредба е относима само към неприложени дворищно регулационни планове, а не към неприложени планове за обществени мероприятия, какъвто е приел съдът, че е наличния за имота план от 1977 г. Посочил е, че чл. 21 от ЗТСУ (отм.); в редакцията му към 1977 г. е предвиждал, че ЗРП обхваща на първо място застроителен и регулационен план за обществени мероприятия (на държавата, кооперациите и обществените организации) и на второ място застроителен и регулационен план за дворищно регулационните парцели (дворищно – регулационните планове). Позовал се е на чл. 23 от ЗТСУ (отм.); , според който в т. 3 е предвидено, че със ЗРП за обществено мероприятие се предвиждат терени за обществено жилищно строителство, а с дворищно регулационните планове по чл. 27 от ЗТСУ се образуват дворищно регулационни парцели за жилищно и вилно строителство. Приел е, че предвид регулационния статут на имота за него не е приет дворищно – регулационен план, тъй като образуваният по плана от 1977 г. парцел I не е дворищно регулационен парцел, а такъв по ЗРП за обществено жилищно строителство, поради което не се прилагат правилата по чл. 29 от ЗТСУ (отм.); Приел е, че след като липсва дворищно регулационен план, не е налице отчуждително действие, което да е настъпило по силата на самата регулация. Поради това е стигнал до извода, че приложението на този план означава да бъдат извършени отчуждителни процедури, включително заплащане на обезщетение, с оглед реализирането на предвиденото по плана обществено строителство и тъй като такива не са извършени, то е приел, че планът не е приложен. Приел е, че нормата на § 8 се отнася за неприложени дворищно регулационни планове, но не и за такива, които са за обществени мероприятия, какъвто е планът за спорния имот, поради и което § 8 е неприложим в случая. Посочил е, че за жалбоподателката е налице възможност да поиска изменение на плана по реда на чл. 134 от ЗУТ към настоящия момент. Въз основа на тази аргументация е достигнал до извод, че при липса на предпоставките по § 8, ал. 2, т. 3 вр. т. 2 от ПР на ЗУТ. Решението e правилно. Правилно съдът е прие, че искането на жалбоподателката е направено по § 8, ал. 2, т. 3 вр. т. 2 от ПР на ЗУТ, по което е формиран мълчалив отказ на главния архитект на СО, който не се е произнесъл по заявлението й в срок. Правилно е и заключението, че не са налице основания за отмяна на този отказ. На първо място неоснователно е възражението на касатора Арнаудова за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила досежно това, че не съдът не е изпълнил указанията, дадени в решението на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане. В посоченото решение на ВАС делото е върнато с указания за произнасяне по същество относно искането, включително проверка налице ли са основанията по § 8 от ПР на ЗУТ за уважаване на искането. Указанията са изпълнени от АССГ в оспореното решение като съдът е разгледал и се е произнесъл по наличието на основания за разрешаване на изработването на ПУП – ИПРЗ по реда на посочения параграф. Неоснователно е и възражението за немотивираност на решението, като видно от същото в него са изложени ясни и подробни мотиви относно липсата на основания за разрешаване на изменението по § 8, както и относно направената цялостна проверка на административния акт. На второ място неоснователно е възражението за материална незаконосъобразност на решението. Правилно АССГ е приел, че в настоящия случай не са налице основанията по § 8, ал. 2, т. 3 вр. т. 2 от ПР на ЗУТ. Правилно и в съответствие със събраните доказателства, съдът е приел, че одобреният план за имота на жалбоподателката е този от 1977 г. и съответно приложими към него са правилата на ЗТСУ. Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на срока по § 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно регулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява. В този случай съгласно § 8, ал. 2 на ПР на ЗУТ собствениците на такива имоти могат да поискат съгласно т. 3 на посочената разпоредба вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Т. е. това е основание за изменение на дворищно регулационните планове при условията и по реда на този закон. Правилно съдът е приел, че тази разпоредба се отнася само за дворищно регулационни планове и образувани с тях дворищно регулационни парцели. В настоящия случай от една страна процесния парцел не е дворищно-регулационен по смисъла на приложимия чл. 52 от ППЗТСУ (отм.); , тъй като не е отредени за жилищно строителство или вилно строителство. Разпоредбата има предвид жилищно или вилно строително, но не и комплексното строителство, каквото е предвидено за УПИ I по плана от 1977 г. От друга страна правилен е извода на съда, че планът от 1977 г. не е дворищно-регулационният план и съответно няма отчуждително действие, тъй като с него не се придават части от недвижимите имоти на едни лица към парцелите на други различни физически или юридически лица, т. е. не са налице предпоставките по § 8, ал. 2, при които е допустимо изменение на плана, тъй като имота на жалбоподателката не попада в приложното поле на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Поради изложеното е законосъобразен извода на съда за това, че не са налице основания за отмяна на оспорения отказ, като правилно е указал на жалбоподателката, че за нея е налице правна възможност да поиска изменение на действащия ПУП на основанията, посочени в чл. 134 от ЗУТ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,