Решение № 6071 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2009 г.

Решение № 6071 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11143/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение за дива природа "Балкани", гр. София и протест на Окръжна прокуратура Плевен, против решение № 360 от 15.06.2009 г., постановено по адм. д. № 1027/2008 г. по описа на Административен съд гр. Плевен. Навеждат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. От Сдружение за дива природа "Балкани", гр. София е подадена и частна жалба срещу определение от 04.08.2009 г., с което е изменено постановеното по делото решение в частта му за разноските. Ответникът "Хидро Енерджи" ООД гр. Ловеч оспорва касационната жалба и протеста. Ответниците - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) гр. Плевен, Кмета на община Ловеч, Кмета на кметство Александрово, РИОКОЗ - Ловеч, Директора на Басейнова дирекция Дунавски район - център Плевен, Директора на ОД "Земеделие и гори" - Ловеч, РДНСК - гр. Ловеч, Българско дружество за защита на птиците, Сдружение "Екомисия 21 век", и Софийски Университет "Св. Климент Охридски" не са изразили становище по касационната жалба и протеста. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на протеста и жалбата. Касационната жалба и протеста са подадени в срок и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд гр. Плевен е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № ПН-5-8/2008 г. на Директора на РИОСВ гр. Плевен, с което е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение - изграждане на малка ВЕЦ "Александрово" на р. Осъм в землището на с. Александрово и с. Деветаки, обл. Ловеч. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че инвестиционното предложение попада в рамките на защитени зони. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на сдружение с нестопанска цел "Сдружение за дива природа Балкани" против решението за ОВОС, с което е съвместена и оценка за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. В жалбата са изложени предимно съображение за материалната незаконосъобразност на извършената оценка за съвместимост. В нарушение на чл. 146 от АПК, който императивно задължава първата съдебна инстанция служебно и изцяло да провери действителността на оспорения пред нея административен акт и в нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд не е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт относно съответствието му с материалноправните норми на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за биологичното разнообразие, Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). Изводът на съда, че становищата на лицата, изготвили доклада не могат да бъдат подменяни със заключения на вещи лица, чиято преценка би могла да бъде различна от изложената в доклада, не намират законова опора. Съдът е бил длъжен да извърши проверка на обжалвания акт за съответствието му с материалноправните норми с всички допустими за това доказателства, в. ч. и с изслушване на съдебна експертиза, чието заключение следва да бъде ценено с оглед всички събрани по делото доказателства. Назначаването на експертиза не е подмяна на доклада, а проверка на неговата законосъобразност. В решението липсват мотиви за съответствието на административния акт с относимите материалноправни разпоредби. Въпреки твърденията на жалбоподателя съдът не е обсъдил нито съответствието на оценката за съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на защитените зони, нито пък е осъществил служебен контрол за законосъобразност на Доклада за ОВОС, така както го задължава чл. 168, ал. 1 от АПК. Съдът е изградил изводите си за законосъобразност на решението за ОВОС само въз основа на извършената проверка за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на административния акт. Съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В производството по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства за установяване на твърденията на страните. Съдът е постановил решението си, без да изясни делото от фактическа страна и при допуснати нарушения на чл. 171, ал. 2, предл. 2 и ал. 4 от АПК. В нарушение на закона съдът е, счел че оспореното решение е общ административен акт и е обявил оспорването му по реда на чл. 181, ал. 1 от АПК. Съгласно § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗООС решението по оценка на въздействие върху околната среда" е индивидуален административен акт на компетентния орган по чл. 94. Неоснователни са доводите в касационната жалба и протеста, че съдът е следвало да конституира като заинтересувана страна Държавна агенция по горите. Съгласно правилото на чл. 152, ал. 3 вр. чл. 154 от АПК към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт, а съдът да конституира същите служебно. Издателят на оспорения административен акт е посочил заинтересуваните лица, сред които не е Държавна агенция по горите, поради което съдът не е имал задължения да я конституира като страна по делото. Освен това Държавна агенция по горите е имала процесуална възможност да участва, както в административното производство, така и да встъпи в съдебното производство, но същата не е изразила становище в административното производство по издаване на решението за ОВОС, въпреки спазената процедура в т. ч. и на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от НУРИОВОС. С оглед на изложеното се налага извода, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Административният съд не е установил фактите, релевантни за материалната законосъобразност на заповедта, предвид приложимото правно основание. Липсата на мотиви в тази насока препятстват касационната инстанция да осъществи проверка на правилността на съдебното решение, поради което същото следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере доказателства относими към съответствието на административния акт с материалноправните норми и с оглед твърденията на страните, за изясняване на делото от фактическа страна, да назначи и съответната съдебна експертиза. Съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК като укаже на страните да ангажират доказателства за твърдяните от тях обстоятелства и съобразно тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК решението следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изпълни задълженията си по чл. 171, ал. 2 и 4 от АПК като укаже на страните да ангажират доказателства за твърдените от тях обстоятелства и съобразно тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 от АПК. След като решението е неправилно и подлежи на отмяна, то следва да се отмени и определението от 04.08.2009 г., с което е изменено решението в частта му за разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,