Решение № 247 от 14.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1300/2011 г.

Решение № 247 от 14.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1300/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е образувано по касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда от 15 октомври 2009 г. по ВНОХ № 3855 по описа за 2009 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, X-ти състав, с която е отменена ПРИСЪДА от 14 юли 2009 г. по НОХД№ 7993/2008 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимия Р. С. е признат за виновен и е осъден по предявеното му обвинение по чл. 198, ал. 1, предложение I-во от НК, и вместо нея е признат ЗА НЕВИНОВЕН в това, на 11 април 2003 г., около 7.30 часа в гр. София пред блок 363, вх. А, да е отнел чужда движима вещ- мобилен телефон марка "С." модел R210, на стойност 240 лева, от владението на М. В. С., с намерение противозаконно да я присвои, и да е употребил за това сила- изразена в дърпане на чантата от ръцете на С. и изваждане на процесния мобилен телефон, и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1, предложение I-во НК. Производство пред ВКС е образувано по касационен протест от прокурор при Софийска градска прокуратура срещу нова въззивна присъда от 15 октомври 2009 г. по ВНОХ № 3855 по описа за 2009 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, X- ти състав, с която е отменена ПРИСЪДА от 14 юли 2009 г. по НОХД№ 7993/2008 г. на Софийски районен съд, с която подсъдимия Р. С. е признат за виновен и е осъден по предявеното му обвинение по чл. 198, ал. 1, предложение I- во от НК, и вместо нея е признат ЗА НЕВИНОВЕН в това, на 11 април 2003 г., около 7.30 часа в гр. София пред блок 363, вх. А, да е отнел чужда движима вещ- мобилен телефон марка "С." модел R210, на стойност 240 лева, от владението на М. В. С., с намерение противозаконно да я присвои, и да е употребил за това сила- изразена в дърпане на чантата от ръцете на С. и изваждане на процесния мобилен телефон, и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1, предложение I-во НК. В съдържанието на протеста се развиват касационни основания за съществени процесуални нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници, довели до нарушение на закона. Превратно са ценени като недостоверни показанията на свид. С. и свид. К., въпреки липсата на противоречия в тях. Показанията на свидетелката С. са последователни, безпротиворечиви и логични във всичките й разпити в това й качество. Те са в съответствие с казаното от свид. К., нейна майка и свид. П. и писмените доказателства - договор за покупката на инкриминираната вещ. Фактическата констация, че вещта- предмет на деянието, не е индивидуализирана от данните по делото, е направена в разрез със събраните доказателства. Искането е за отмяна на оправдателната присъда и връщане делото за ново разглеждане за правилно приложение на закона, съгласно чл. 354, ал. 3, т. 3 вр. с ал. 1, т. 4 НПК. В съдебно заседание представителят на ВКП не поддържа протеста. Според заключението му: "В мотивите има няколко обстоятелства, които будят съмнение относно тяхната връзка. Тези съмнения няма как да бъдат отстранени изцяло. Не е установено кой е закупил джиесема и къде е заложен". Подсъдимият Р. С. се явява лично и със защитата си адвокат В. Д., назначен от съда по реда на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК, за който подсъдимият изрично изразява съгласие да го защитава в касационното производство. Адвокат Д. оспорва протеста. Счита, че не са събрани доказателства, установяващи извършено от подсъдимия престъпление. В последната си дума подсъдимият Р. заявява, че не е виновен. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНИЯТА В ПРОТЕСТА, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Протестът на СГП е неоснователен. Не са допуснати твърдяните в протеста съществени процесуални нарушения. Материалният закон е приложен правилно. Събраните доказателствени източници са ценени според предвидените по чл. 14 и чл. 107 НПК правила за тяхната проверка и оценка. Показанията на свид. С. са анализирани от въззивния съд съгласно действителния им смисъл. Приетото от съда, че в съзнанието на подсъдимия липсва субективния елемент за противозаконно своене на чуждата вещ- мобилния телефон, която е взел без съгласието на свидетелката от чантата й, е съответно на съдържанието на показанията на С.. Тя последователно и непротиворечиво е твърдяла при всичките й разпити в това й качество, че след раздялата им подсъдимият е започнал да я проверява и контролира действията й. Свидетелства за фактите, че подсъдимият е заплашвал С., че няма да позволи бъде с друг мъж и за целта е взимал и друг път мобилните й телефони. Макар отнемането на процесната вещ от подсъдимия Р. С., с употреба на сила, да е доказано от фактическа страна по безспорен начин, поради издърпването на чантата и взимането от нея на телефона, въззивният съд правилно е приел, че не е налице субективната страна на отнемането - намерението на подсъдимия за противозаконно своене на чуждата вещ. При тези данни е законосъобразен изводът, че няма съставомерно деяние - грабеж. ВКС намира тези изводи на въззивната инстанция за правилни и в съгласие с материалния закон. Освен изложените мотиви, с които въззивният съд не е споделил виждането, че е налице престъплението грабеж, следва да се добавят и следните аргументи . Трябва да се прави разлика между намерението да се свои отнетата вещ и всяко друго намерение на дееца по отношение на отнемането на вещта. Разбира се, възможно е съчетание едновременно и на двете намерения, но на общо основание своенето трябва да бъде категорично и несъмнено доказано. В настоящия случай липсват доказателства за намерение за противозаконно своене. Прието е, че деецът е отнел телефона не защото има желание да го придобие за себе си като вещ, а за да лиши жената, с която е имал интимна връзка от възможността с него да говори с други мъже, т. е., от ревност. Налице е междуличностен конфликт, а не деяние, насочено към засягане на обществените отношения относно правото на собственост. При кражбата и грабежа извършителят цели единствено материална облага. Отношението му към предмета на посегателство се изразява единствено в желание за придобиване на стойност - цена или потребление. Когато намерението и целите са други, липсва важният елемент от субективната страна на състава на грабежа (кражбата), поради което деянието е несъставомерно. В този случай е възможно да има престъпление по чл. 216 НК - унищожаване и/или повреждане на чуждо имущество. Но няма такова обвинение. Възможен е също и граждански деликт, но не и да е извършен грабеж (респ. - кражба) . Съгласно раздел II-ри т. 2 от ППВС № 6/1971 г., кражбата може да бъде извършена само с пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава всички фактически елементи от състава на престъплението и да иска настъпването на общественоопасните последици. Необходимо е отнемането на вещта да е извършено с намерение противозаконно да бъде присвоена. Отсъствието на доказателства за намерение за своене прави несъставомерно деянието под признаците на престъпление кражба или грабеж. При този извод за липса на съставомерно деяние грабеж или кражба, е безпредметно да се обсъжда дали предметът на престъплението е индивидуализиран, т. е. дали соченият в обвинителния акт телефонен апарат действително е съществувал, дали е бил изплатен, дали потърпевшата е искала да й бъде върнат и т. н. Правилно е прието, че показанията на свидетелят П. П., закупил от неопределена заложна къща на "женския пазар" в София неидентифициран по модел, фабричен номер и други индивидуални белези на инкриминираната вещ мобилен телефон от същата марка, не подкрепят обвинителната теза. Няма фактическо обстоятелство от събраните по делото доказателствени източници, което да установява, че същият телефон, отнет от потърпевшата е бил продаден впоследствие от подсъдимия и това действие да е доказано намерението за своене на процесната вещ. Следователно, не са налице интелектуалният и волеви елементи от конкретното съдържание на вината на дееца, а именно съзнаването на противоправния характер на отнемането на чуждата вещ, поради желанието на подсъдимия да я присвои. Още по-малко, да е установена волята му за отнемането й за себе си. Установено е обратното - обективната им липса . Водим от горното, и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК ВКС, наказателна колегия, III-то отделение, в настоящият съдебен състав