Решение № 7168 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11529/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт Ц. Йосифова, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 142/25.10.2023 г., постановено по адм. дело 117/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище. Поддържа се неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на административния съд относно липсата на мотиви за размера на наложените финансови неустойки. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Искането е за отмяна на съдебния акт. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение Попово ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството по адм. дело 117/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище е образувано след постановената с Решение 6709/21.06.2023г. по адм. дело 1881/2023г. на ВАС Шесто отделение, отмяна на постановеното при първоначалното разглеждане на жалбата Решение 15 от 30.01.2023 г. по адм. дело 230/2022г. по описа на Административен съд - Търговище, в частта му, с която е отменена Заповед 253С-500/25.11.2022г. на управителя на НЗОК за налагане на санкции на МБАЛ - Попово ЕООД, в частта на наложените санкции финансова неустойка по т.1, т.2, т.3 и т.4, както и в частта за присъдените разноски на болницата за размера им над 90 лева, като делото е върнато за ново разглеждане в посочената част от друг състав на Административен съд - Търговище, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на посоченото съдебно решение. В останалата му част, с която е отменена Заповед 253С-500/25.11.2022г. на управителя на НЗОК в частта ѝ за наложената санкция финансова неустойка по т.5, решението е оставено в сила. С процесната Заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-500/25.11.2022 г., издадена от управителя на НЗОК, на основание чл. 74 ал.5 ЗЗО, чл. 414 ал.3, чл. 412 ал.1 т.1 и ал.2, чл. 413 и чл. 422 ал.1 от НРД за МД за 2020-2022г., на МБАЛ Попово ЕООД град Попово е наложена санкция финансова неустойка в общ размер на 2500 лева за описаните в точки от 1 до 5 на заповедта нарушения, всяко от които е квалифицирано като нарушение по чл. 294, ал. 2, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022г., във връзка чл.55, ал.2, т. 3 от ЗЗО и е санкционирано с наложена финансова неустойка в размер на 500 лева. С обжалваното решение 142/25.10.2023 г., постановено по адм. дело 117/2023 г. по описа на Административен съд - Търговище, първоинстанционният съд е изменил Заповед за налагане на санкции РД-253С-500 от 25.11.2022 г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса, в частта ѝ по пунктове 1, 2, 3 и 4 относно размера на наложените санкции финансова неустойка , като намалил размера на всяка една от наложените на МБАЛ - Попово ЕООД за нарушения на чл. 294, ал. 2, т. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО, и на основание чл. 414, ал. 3 от НРД за МД за 2020-2022 г. четири санкции финансова неустойка от по 500 лева до минимално установения от закона размер от 200 лева, като общият размер на четирите санкции финансова неустойка е намален от 2000 лева на общ размер от 800 лева. Оспорването по жалбата срещу Заповед за налагане на санкция РД-253С-500 от 25.11.2022 г. издадена от Управителя на НЗОК, в останалата му част като неоснователно е отхвърлено. От фактическа страна е установено, че за конкретно посочени четирима пациенти при изпълнителя на медицинска помощ е налице случай на липсващи по ИЗ декларации за информирано съгласие от страна на пациента по отношение провежданите процедури в хода на лечебно-диагностичния процес, като извършеното от МБАЛ - Попово ЕООД кореспондира с посочените за нарушени разпоредби, а направените от органа констатации за извършени нарушения по т.1-4 от процесната заповед са в съответствие с материалния закон. Относно петия пациент в съдебния акт е прието, че противно на констатациите в оспорената заповед, е налице в ИЗ декларация за информирано съгласие, разписана от пациента, поради което е отхвърлено оспорването в тази част. Административният съд е приел, че при определяне на нарушенията по т.1- 4 от процесната заповед административният орган е приложил правилно законовата норма. Съдът обаче е намерил за основателно възражението на жалбоподателя относно наложения размер на санкцията и изменил административния акт в тази част. Възприето било виждането, че макар и санкциите за всяко едно нарушение да са в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 414 ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г. размер за първо нарушение, не е мотивирано решението на органа при налагане на максималния предвиден от закона размер на санкциите. Ето защо, за да измени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Административният съд е установил прецизно и правилно фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в частта му по т. 1-т.4. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с незаконосъобразността на оспорения административен акт, които се споделят от касационната инстанция. Спорен по делото е въпросът относно правилността на намаляването на санкциите за посочените нарушения до предвидения минимален размер от първоинстанционния съд. Спор относно приетата фактическа обстановка и безспорността на установените нарушения липсва. Правилно съдът е възприел, че проверяваният административен акт е незаконосъобразен в частта относно размера на наложените санкции финансова неустойка за нарушенията от т. 1 до т. 4 включително. Правилна е преценката на съда, че определяйки размера на санкцията, органът следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер на санкцията. При наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована. Противно на твърдяното от касатора, решението на Административен съд Търговище е постановено при точното прилагане на закона. Правилно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК не са изложени мотиви относно налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Според предвиденото в приложимата разпоредба на чл. 413 от НРД МД 2020 2022, видът и размерът на санкцията следва да се определят от управителя на НЗОК, съответно директора на РЗОК, съобразно критериите в тази норма, а именно в зависимост от вида и тежестта на констатираното нарушение, както и броя на случаите по това нарушение, поредността на извършването му и от решението на арбитражната комисия в случаите, когато същата се е произнесла с такова. В настоящия случай административният орган не е извършил такава преценка за налагането на неустойки за всяко едно от нарушенията в максимален размер. Не е коментирано и обстоятелството дали от цялостната проверка на болничното лечебно заведение се формира извод за системност на допуснатите нарушения за проверявания период или се касае за единични пропуски в обработването на медицинската документация. Посоченото от касатора, че размерът на наложената санкция финансова неустойка по т. 1 до т.4, е съобразен с повторяемостта на нарушението и по- голямата тежест на деянието, съставляващо нарушение, което от своя страна обуславя и налагането на по голяма санкция, по естеството си не представлява мотиви за налагане на санкции в максимален размер. Предвид гореизложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ответникът по касация не е заявил искане за разноски, поради което и предвид установеното правило с чл. 81 от Гражданско процесуалният кодекс, те не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,