Решение № 5196 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2781/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" (ОПРР), чрез пълномощник, против решение № 1260 от 12.01.2026 г., постановено по адм.д. № 4186/2025 г. на Административен съд София - град, с което съдът е обявил за нищожно негово решение № РД-02-14-531/17.03.2025 г. за определяне на финансова корекция. Според касатора съдебното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните и решението е постановено при липса на мотиви. Според него няма нормативна пречка за извършване на повторна проверка на проведената от бенефициера обществена поръчка, защото посочената в акта нередност не е тъждествена с констатациите от правна страна, направени от органа в предходен акт, отменен по съдебен ред. Излага доводи за доказаност на констатираното с акта нарушение на националното законодателство, представляващо нередност, за което законосъобразно е определил финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Министерство на образованието и науката жалба бъде отхвърлена като неоснователна, алтернативно иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Министерство на образованието и науката (министерството, МОН), чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че във връзка с изпълнението на сключен между страните административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ бенефициерът МОН е провел обществена поръчка с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за модернизация на образователната инфраструктура на 101 професионални гимназии в системата на МОН" по 46 обособени позиции (ОП). По ОП № 35 с предмет „Инженеринг - проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР за модернизация на образователната инфраструктура на Професионална гимназия по механотехника „Професор Цветан Лазаров“, гр. Пловдив и на професионална гимназия „Цар Иван Асен II“, гр. Асеновград“ е сключен договор с избрания изпълнител. Ръководителят на УО, след извършена проверка на проведената поръчка по отношение на ОП № 35, е издал решение № РД-02-36-777/29.08.2022 г., с което е приел, че бенефициерът е допуснал нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП във връзка с чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОП, посочил го е като нередност по т. 23, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата), за която е определил финансова корекция в размер на 25% върху допустимите разходи по договора с изпълнителя по ОП № 35. МОН е обжалвал издаденото решение пред АССГ. Съдът, с постановеното по адм. дело № 8694/2022 г. решение № 2891/29.04.2024 г., е отменил решение № РД-02-36-777 от 29.08.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган. Решението е оставено в сила от Върховният административен съд. Касационната инстанция е приела, че квалифицирайки твърдяното нарушение едновременно като такова по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП и по чл. 116, ал. 5, т. 1 и 2 ЗОП, предвид неотносимостта на ал. 5 към хипотезата на ал. 1, т. 1, органът незаконосъобразно е установил нарушението от правна страна. Приел е, че липсата на годно правно основание не дава възможност на съда да извърши цялостна проверка за законосъобразност на административния акт. След осъществяване на повторна проверка на проведената открита процедура по ЗОП административният орган е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение № РД-02-14-531 от 17.03.2025 г. Ръководителят на УО на ОПРР е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП, чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП - незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, посочил го е като нередност по т. 23, б. „а“ от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата и е определил финансова корекция от 25 % от допустимите разходи по договора с избрания изпълнител за ОП № 35. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Според съда, по отношение на същото нарушение вече е извършена съдебна проверка на предходно издадено от органа решение, като ВАС в решението си ясно и недвусмислено е посочил, че така квалифицираното от органа нарушение, с оглед наведените от него факти, не съставлява нередност по т. 23 от Приложение 1 към Наредбата за посочване на нередности. Според съда проверката е извършена по отношение на едни и същи фактически установявания и за тях е налице влязло в сила съдебно решение. С тези мотиви АССГ е приел, че оспореното решение за определяне на финансова корекция е нищожно. Решението е неправилно. Според касационния съдебен състав изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на чл. 177, ал. 2 АПК, е неправилен. Влязлото в сила съдебно решение се характеризира не само с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но и с материална законна сила, т. е. задължителност, сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят лицата и предмета, спрямо които съдебното решение има действие. В случая, с влязло в сила съдебно решение ВАС е приел предходно издаденото решение на ръководителя на УО на ОПРР за незаконосъобразно, защото е установил несъответствие на изложените от органа фактически установявания с посочената в акта правна квалификация на нарушението, поради което не може да се изведе действителната воля на органа. Именно поради това ВАС не е подложил на проверка по същество действително ли е допуснато или не твърдяното от органа нарушение на ЗОП. Административното производство за определяне на финансова корекция започва по инициатива на административен орган, а не по искане на бенефициера за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. Затова отмяната на издадения административен акт не възстановява висящност на административното производство, което да е необходимо да приключи с нов административен акт. В случая с отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита. Тъй като не сме изправени пред хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК, съдът не е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Това не е пречка административният орган да издаде нов акт при наличие на предпоставките за това, върху който акт при съдебно обжалване ще се извърши самостоятелен контрол за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Няма законова пречка УО да извършва повторни проверки на една и съща проведена открита процедура в рамките на програмния период и това е така, доколкото е длъжен да упражнява непрекъснат контрол за правилното разходване на предоставената финансова подкрепа от ЕФСУ. Съдебният контрол за законосъобразност на издадените от органа решения за финансови корекции включва единствено преценка за правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации и дали, при вярно изведени фактически установявания, органът е посочил конкретните относими законови разпоредби в хода на изложението, сочещи на правилна правна квалификация на нарушението, посочено като нередност, за което е определена финансова корекция. ВАС с постановеното влязло в сила решение № 12932/28.11.2024 г. по адм. дело № 7081/2024 г. не е установил извършено ли е или не посоченото от органа нарушение, а само е установил несъответствие на фактическите твърдения на органа с дадената от него правната квалификация на твърдяното нарушение. Поради това неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с влязло в сила решение на съда. По отношение на посоченото от органа нарушение по чл. 116, ал. 1, т. 1 ЗОП и чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП няма формирана сила на пресъдено нещо. Поради това и изводът за нищожност на административния акт е неправилен. Първоинстанционният съд, предвид приетия правен извод, не е проверил фактическите установявания на органа с оглед посочените от него правнорелевантните факти и обстоятелства, дали същите са изпълнили състава на съответната правна норма, мотивирала го да издаде административен акт с конкретно съдържание. Дали изложеното в акта е съответно на действителните факти и дали правилно е приложен материалния закон, са въпроси, които се отнасят до проверката за материалната законосъобразност на акта, каквато проверка съдът по същество не е извършил. Поради това обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град за произнасяне по законосъобразността на акта предвид забраната за извършване на такава проверка за първи път в касационното производство. Административният съд не е изследвал дали описаните в акта факти и обстоятелства правилно са квалифицирани като нарушение на разпоредбите на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП, чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОП, посочени в обжалвания административен акт. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно, нарушава правото им да се защитят срещу фактите по спора. При новото разглеждане на делото съдът следва да установи и подложи на собствен анализ фактите по спора, да провери съответствието им с материалноправните разпоредби и да формира правните си изводи. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд