Решение № 127 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 94/2009 г.

Решение № 127 от 15.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 94/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Осъденият Н. Х. Т. е направил искане за възобновяване на н о.х.д. № 151/2008 г. на Районен съд гр. Р., отмяна на постановената по него присъда и алтернативно - връщане делото за ново разглеждане на въззивния съд или приложение на чл. 55 НК. В съдебно заседание осъденият поддържа искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е основателно, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила, поради което и наказателното дело следва да бъде възобновено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени становищата на страните намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок. Разгледано по същество то е и основателно по следните съображения: Районен съд гр. Р. с присъда № 26 от 16.06.2008 г. по н.о.х.д. № 151/2008 г. е признал подсъдимия Н. Х. Т. за виновен в това, че на 12.06.2008 г. в гр. Р., управлявал лек автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, при първоначален " общ" режим и го лишил от правото да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 68, ал. 1 НК съдът постановил изтърпяване на отложеното по чл. 66, ал. 1 НК наказание лишаване от свобода за срок от три години, наложено по н.о.х.д. № 975/2006 г. и определил първоначален "общ" режим. Старозагорският окръжен съд с решение № 182 от 12.11.2008 г. по в.н.о.х.д. № 478/2008 г. е потвърдил присъдата. Доводът за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, аргументиран с постановяване на присъдата от предубеден състав, е основателен. Видно от протокола на съдебното заседание проведено на 16.06.2008 г.преди даване ход на делото, защитата на подсъдимия е направила искане за допускане на съкратено съдебно следствие и разглеждане на делото по Глава двадесет и седма от НПК. Съдът с определение оставил без уважение искането, дал ход на делото и го разгледал по общия ред. Отказа си да разгледа делото по предвидената диференцирана процедура съдът мотивирал с тежестта на престъплението, обосноваваща високата му степен на обществена опасност, както и с наказанието, което ще се наложи, ако делото се разгледа по този ред. Изложените съображения по повод този отказ сочат на предубеденост на съда в хипотезата на чл. 29, ал. 2 НПК. Това произтича от задължението на съда при решаване на въпроса за основателността на направеното от подсъдимия искане за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т. 2 НПК да прецени единствено дали са налице предвидените в закона предпоставки. Последните се свеждат единствено до признание на фактите по обвинителния акт и обоснованост на самопризнанието от приобщените в досъдебното производство доказателства. В конкретния случай вместо да вземе становище за наличието или не на посочените предпоставки решаващият съд недопустимо е взел становище по въпроси касаещи както вината на подсъдимия, така и наказанието, което би било съответно на извършеното престъпление. По този начин той е изразил предубеденост, която е била основание да се отведе от разглеждането на делото, а като не е сторил това постановеният съдебен акт е в нарушение на чл. 348, ал. З, т. З във вр. чл. 29, ал. 2 НПК. Допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните съществени процесуални и има за последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който е допуснал соченото нарушение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение