Решение № 3539 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2012 г.
ВАСIV отделение12.03.2012 г.докладчик Добринка Андреева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 633 от 06.12.2011 г., постановено по адм. д. № 664/2011 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3539 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1461/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Риф 2003" ЕООД със седалище гр. София, представлявано от управителя Доменико Русси, гражданин на Италия, подадена чрез процесуалния му представител адв. М. Манчев, срещу решение № 633 от 06.12.2011 г., постановено по адм. д. № 664 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена неговата жалба срещу Решение № РД-10-6/28.07.2011 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ към Областна дирекция "Земеделие" /ОДЗ/ гр. Пазарджик, в частта по т. 19, с което не е утвърдено трасе за проектиране на линеен обект - трасе на питейно-битов водопровод за захранване на имот, собственост на оспорващото дружество. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевирани са възражения, че съдът от една страна не е съобразил събраните по делото доказателства, а от друга - че при съществени нарушения на процесуалните правила отказал да събере такива по твърдението му за наличие на конфликт на интереси по отношение на председателя на Областната дирекция "Земеделие". Освен това инвокира довод, че съдът не е следвало да кредитира оспорените от него писмени доказателства, представляващи писма изх. № РД-13-2693/19.07.2011 г. на началника на ОС "Земеделие" гр. Пазарджик до "Зенит гео" ООД и изх. № 57/17.08.2011 г. на "Зенит гео" ООД до ОС "З" гр. Пазарджик, тъй като те не касаели извършените на 21.06.2011 г. и на 21.07.2011 г. проверки за изграждане на трасето, поради което и нямали доказателствена стойност. На трето място сочи, че съдът неправилно преценил като законосъобразен оспорения административен акт, като игнорирал обстоятелството, че е немотивиран, постановен от незаконен състав, при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда или постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отменено обжалваното решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ. В откритото съдебно заседание на ВАС чрез процесуалния си представител адв. М. Манчев поддържа жалбата. Ответникът - Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие" гр. Пазарджик представлявана от нейния председател, чрез процесуалния представител адв. Колев и в писмено становище оспорва касационната жалба. Счита я за неоснователна, а решението - за правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, че неправилно съдът е приел, че оспореното решение от 28.07.2011 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ на ОД "Земеделие" Пазарджик е постановено от законен състав, като не съобразил нормата на чл. 67в, ал. 3 ППЗОЗЗ. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежнолегитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на Решение № РД-10-6/28.07.2011 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от Закона за опазване на земеделските земи към Областна дирекция "Земеделие" гр. Пазарджик, в частта по т. 19, с което решение на основание чл. 22, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 3, т. 3 от ППЗОЗЗ не е утвърдено трасе за проектиране на линеен обект "Трасе на питейно битов водопровод" за захранване на имот № 150005, местност "Далъка", землище с. Гелеменово, общ. Пазарджик, собственост на оспорващото дружество. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства приел, че постановеният отказ да се утвърди трасе за проектиране на линейния обект е законосъобразен. За да стигне до този правен извод установил, че административното производство е започнало по подадено на 30.05.2011 г. от "Риф 2003" ЕООД предложение до Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, представляващо искане да бъде утвърдено трасе за проектиране на линеен обект "Питеен битов водопровод", с дължина около 490 м за захранване на имот № 150005, м. "Далъка", землище с. Гелеменово, към което били приложени документи, установяващи правото на собственост на дружеството и съгласувателни документи, вкл. парцеларен план за проектирания обект, разрешение за ползване от Агенция"Пътна инфраструктура", становище от РИОСВ гр. Пазарджик, предварителен договор, сключен с "ВИК" ЕООД гр. Пазарджик за присъединяване на основание чл. 66 и чл. 84 от ЗУТ. Съдът посочил, че това предложение е обсъдено на 24.06.2011 г. на заседание на комисията, която взела решение да отложи разглеждането му до представяне на становище от Дирекция "Хидромелиорации" при МЗХ. Междувременно с два констативни протокола, съответно от 21.06.2011 г. и 21.07.2011 г. служители при ОДЗ гр. Пазарджик извършили проверки на мястото на проектираното трасе и установили, че трасето за питейно-битов водопровод е вече реализирано, като е положена тръба ПЕ Ф90 от мястото на присъединяване към съществуващия водопровод до обекта, който ще се захранва, както и че трасето е изградено в обхвата на левите диги и върху короната на дигите на "Телки дере" и на р. Елшишка. Предвид установеното, на проведеното на 28.07.2011 г. заседание комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, видно от Протокол № 6 от същата дата /т. 19/, след обсъждане на предложението на търговското дружество, с оглед разпоредбите на чл. 22, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 32, ал. 3, т. 3 от Правилника за приложението му /ППЗОЗЗ/ и чл. 144, т. 2 от Закона за водите, постановила оспореното Решение № РД-10-6/28.07.2011 г., с което отказала да утвърди трасе за проектиране на линейния обект. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че проектираният водопровод фактически е бил изграден преди произнасяне на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, който факт приел за безспорно установен от заключението на вещото лице, от протоколите за извършени проверки от служители на дирекцията на 21.06.2011 г. и на 21.07.2011 г., както и от документите, издадени по свързването на изградения водомер към водопреносната мрежа. На второ място съобразил разпоредбата на чл. 144, т. 2 от Закона за водите и фактът, че трасето е проектирано и преминава в обхвата на левите диги на р. Елшишка и на "Телки дере", откъдето извел извод, че не е спазена и забраната за нарушаване на повърхността на дигите на реките, предвид на което приел, че местонахождението на трасето е проектирано в нарушение на посочената разпоредба. Така постановеното решение е правилно. Не са налице нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗОЗЗ в относимата редакция (ДВ, бр. 39 от 2011 г.) за всеки обект, който се предлага да бъде изграден или разширен върху земеделски земи, се определя необходимата площадка с проект за подробен устройствен план, а за линейните обекти на техническата инфраструктура - трасе с предварителен проект по чл. 126, ал. 6, т. 1 от ЗУТ. Съгласно следващият чл. 22, ал. 1 от същия закон площадките и трасетата на обектите по чл. 21 се утвърждават с решение на комисиите по чл. 17, ал. 1 по искане на собственика на земята - за случаите по чл. 18, и по искане на инвеститора на обекта - за случаите по чл. 19. Съгласно относимата за случая разпоредба на чл. 22, ал. 2 от ЗОЗЗ, площадката или трасето не се утвърждава, когато предлаганата площадка не е съобразена с хигиенни, строителни и други изисквания или с ограничения, предвидени в други закони. В случая са налице ограниченията, посочени в чл. 144, т. 2 от Закона за водите, в редакция към ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г., а именно че по дигите се забранява обработването и нарушаването на повърхността им. И тъй като комисията правилно е приложила разпоредбата на чл. 144, т. 2 от Закона за водите, предвид безспорно установеното по делото, включително с неоспореното по делото заключение на вещото лице обстоятелство, че трасето е проектирано и преминава в обхвата на левите диги на р. Елшишка и на "Телки дере", обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че е налице нарушаване на повърхността на дигите на реките, т. е. местонахождението на трасето е проектирано в нарушение на посочената разпоредба. Впрочем основният по делото факт е безспорно установен не само от заключението на вещото лице и от протоколите за извършени проверки от служители на дирекцията на 21.06.2011 г. и на 21.07.2011 г., но и от признанието на законния представител на дружеството, както и от представените от него документи, издадени по свързването на изградения водомер към водопреносната мрежа - договор от 24.06.2011 г. с ВИК гр. Пазарджик за ползване на водоснабдителната и канализационната система, разрешение от 24.06.2011 г. за присъединяване към тази мрежа и Акт № 601/06.07.2011 г. за монтаж на водомер. С оглед на тези доказателства правилен е и изводът за неуспешно проведено оспорване на съдържанието на писмо изх. № РД-13-2693/19.07.2011 г. на началника на ОСЗ гр. Пазарджик до "Зенит гео" ООД и писмо изх. № 57/17.08.2011 г. от "Зенит гео" ООД до ОСЗ гр. Пазарджик, а твърдението за допуснати в тази връзка от съда нарушения на съществени процесуални правила не се подкрепя от доказателствата по делото. Този извод не се променя от приложените към жалбата сигнал от 7.12.2011 г. от касатора, отправен до Община Пазарджик и отговор по него от 12.12.2011 г., които сочат на факти, неотносими към предмета на делото, поради което не следва да бъдат обсъждани. С оглед посочените по-горе доказателства обоснован и законосъобразен е изводът на съда, че административният орган не е допуснал нарушение на административнопроцесуалните правила. По останалите доводи в жалбата: Неоснователен е доводът, че при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила съдът отказал да събере доказателства включително чрез издаване на съдебно удостоверение за обосноваване на твърдението на управителя на дружеството за наличие на конфликт на интереси по отношение на Г. Георгиев - председател на Областната дирекция "Земеделие" и председател на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Този въпрос поначало е ирелевантен за спора, но все пак следва да се посочи, че противно на твърдяното, съдът събрал и съобразил трудов договор /л. 131 от делото/ и удостоверение на МЗХ-ОДЗ - Пазарджик /л. 178 от делото/, установяващо, че за периода 03.11.2008 г. до 13.11.2009 г. Г. Георгиев не е работил по трудово или служебно правоотношение в дирекцията или нейно териториално звено, поради което правилно преценил твърденията на оспорващия за неоснователни. Не е налице и твърдяното нарушение по отношение на състава на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, издала оспореното решение, предвид Заповед № РД 46-845/07.12.2009 г. на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 17, ал. 4 от ЗОЗЗ. В случая, даже да се приеме, че е нарушение неучастието на един от назначените с посочената заповед членове в заседанието, това не може да обоснове извод за незаконен състав на тази комисия, обуславящ извод за отмяна на нейното решение. Най-сетне съдът преценява като напълно голословно твърдението на адв. М. Манчев, че решението на Административен съд - Пазарджик, а и решението на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, страдали "от абсолютен дефицит на мотиви". По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния закон, постановено е при спазване на процесуалните правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение.